За писаната история на Златоград не се знае много. Останали са обаче много имена на местности в общината, които говорят за древното ни минало. Много от тези имена, съхранени в паметта на златоградчани, са в употреба и в наши дни. Най старият документ, описващ местностите в бившата Даръдеренска кааза, е кн. 4 на сп. ,,Родопски старини”, издадена през 1892 г. от Стою Шишков. Бележитият родоповед описва с голяма симпатия Златоградския край. Материалите, публикувани в броя на списанието, според самия Шишков, са му предоставени от господата К. Александров и Яков Змейкович – учители в Даръдере по това време, от свещеник Антоний Кузмов, свещенодействал в града 13 години, и от други осведомители. Сведенията, които Ст. Шишков дава за града ни, са доста подробни и актуални и днес. Въпреки някои неточности и неясноти, години наред те се използват като първоизвор за миналото на родния ни край. Особен интерес представляват описаните местности около Златоград. На изток от града се споменават местностите „Св. Марина” и „Келешова чука”; на запад – „Гогаджово”, „Цънгарово бърце”, „Старцово”, „Айшова долина” и „Липова долина”; на север – „Мостът” и „Стоките”; на юг – „Светокът” с черквището „Св. Атанас”, Вриень, Кокалич, Витово бърце и Пищеник. В югозападна посока е черквището „Св. Илия” и „Св. Костадин”. На север пък е „Св. Неделя”, за която пояснява че е срутен манастир. Пак на север споменава за пещерата ,,Рупите” и за легендата че в нея има подземен проход, стигащ чак до с. Луджата, днес в гръцка територия. Явно информаторите не са осведомили Шишков за редица още известни и интересни златоградски местности като например „Св. Катерина”, изворът „Божик”, Колото, Играта и др. Не по-малко интересна е другата златоградска забележителност, изворът аязмо Божек, намиращ се в квартал Малка река. Божек, Божич, Божик – така е известно повече Рождество Христово/Коледа/ в западните български земи. Названието носи името от раждането на младия бог с добавяне на древното окончание -ик, -ек, -ич. Така златоградчани казват на малък :,,муч-ек“ или на мъничек –,,мун-ик“. Така бил наричан в миналото новороденият бог: ,,Бож-ек“ или ,,Бож-ик“. Златоградският Божек е в близка връзка с някогашния мегдан, носещ името Играта. Там са се играли народни хора и игри. Може би преди векове тук е имало и храм, посветен на Рождество Христово, с аязмо – изворът Божек. С приемането на исляма това място запазва своята сакралност. Tук до неотдавна се правеше курбан в края на лятото или в началото на септември. На Гергьовден (Адрелез) рано сутрин тук са се измивали ритуално, а младите мъже и ергени малко по-нагоре от извора, където се влива Хасапчицки дол в Малка река, са правели първо ритуално къпане за годината. От незапомнени времена след Шести май тук са идвали да летуват и да калайдисват (ганосват) решетари християни/калайджии/ от с. Шишманци, Пловдивско. Те цяло лято обикаляха града и близката околност да ,,ганосват“ бакърени съдове, а също и да врачуват, т.е. да гледат на ръка на суеверните тогава хора. Мястото в горния край на вакъфския имот на сегашната Нова джамия носи и до днес името Решетарското. Там те разпъваха своите колиби от черги за спане и монтираха духала за разпалване на огнищата за разтопяване на калая. Налице е била една стародавна толерантност между някогашните стари златоградчани и летуващите решетари. До преди две-три години те все още идваха всяко лято и задължително наливаха вода и се миеха с вода от извора Божек. Все още се помнят техните старейшини Гьорги, Кольо и др. За Гергьовден задължително носеха в кварталната фурна да им се изпече цяло агне в тава. В миналото край извора за Адралес (Гергьовден) са се колели и продавали агнета, което може би е наследен обичай от по-стари времена, когато мястото е било оброчно – оброк. Куриозно е, но все още в петъчен ден, преди обедната мюсюлманска молитва ,,пладнина“, на извора Божек могат да се видят възрастни богомолци от близките села Пресека, Горски извор, Долен и др. да правят ритуално измиване (аптез). Пазейки старите традиции, хората, живеещи в близост до извора Божек, благоустроиха целия район, като засадиха декоративни и плодни дървета и поставиха пейки за сядане около него. В близките сгради (хотел и къща за гости) има стаи за пренощуване. По стародавна традиция се вярва, че пренощуването на такова място носи изцеление от болести. Изобщо в Златоградско са запазени до днес множество стари традиции, вярвания и обичаи. А имената на местностите в района, запазени до наши дни, са един достоверен източник, носещ много информация и древни послания от нашите предци.

Розалин Хаджиев,председател на Тракийско дружество „Дельо Войвода” в Златоград