Кметът на община Кърджали и заместник председател на УС на НСОРБ д-р инж.Хасан Азис участва онлайн в Мониторинг на Комитета на местните и регионални власти към Съвета на Европа (КМРВЕ)по прилагане на Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС) в България, 2020 – 2021 г.
Конгресът на местните и регионални власти към Съвета на Европа осъществява мониторинг на местната и регионална демокрация в своите 47 държави – членки чрез:Редовни мониторингови мисии;Проверка прилагането на конкретни аспекти от ЕХМС ;Наблюдение на местни и регионални избори.
В резултат на мониторинговите мисии Конгресът изготвя доклади за състоянието на местната и регионална демокрация в съответната държава, съпроводени с препоръки за пълноценното прилагане на ЕХМС. Значението на тези доклади и препоръките по отношение на местното самоуправление е аналогично с ролята на оценките и препоръките на Венецианската комисия по отношение сферата на Конституционното право.
Предстоящият мониторинг на 14 и 15 декември 2020 г. е трети поред за страната ни. Предходните два са проведени през 1997-1998 г. и 2010-2011 г.
Настоящатамониторингова мисия проверява напредъка на България за 10-годишен период по препоръките от предходния доклад през 2011г. В делегацията на КМРВЕ участват БрайъниРудкин, докладчик по местна демокрация, Великобритания; РандиМондорф, докладчик по регионална демокрация, Дания; СвитланаПеревертен, косекретар на Мониторинговия комитет;Маркос-КоминосХлепас, член на групата на независимите експерти по ЕХМС. От страна на местните власти в България в срещата участват Председателя и заместник – председателите на УС на НСОРБ,членове на делегацията ни в КМРВЕ,председателя на УС на НАПОС.
Д-р инж.Хасан Азис беше докладчик по две от общо 11 теми за дискусия, определени на база Доклада от 2011г. – Финансовото състояние на общините/т.2/ и Междуобщинското и трансгранично сътрудничество/т.8/.
По т. 2 той говори за промените в данъчните правомощия на местната власт, промените в трансферите на средства от държавния бюджет към общините,промените в основните параметри на общинските бюджети.
«Подобряването на финансовотосъстояние на българскитеобщини за десетгодишния период се дължи на ръста на трансферите от държавата (от 60% през 2010 г. до 64% през 2019 г.) и на качествено подобрената събираемост на данъчните приходи.Местните власти не разполагат с достатъчни по обемустойчиви и и с потенциал за развитие собствениданъци, които да бъдат в основата на местните приходи. Товапоставя на преден план необходимостта от преструктуриране на данъчна система в полза на местнитеданъци, свързани с икономическатаактивност, което е приоритет за НСОРБ презпоследнитегодини. Държавнитетрансферизаемат 64% от общинскитебюджети и имат и целеви характер. Продължавазаконовотовъзлагане на отговорности на общините без финансово обезпечение.», бяха част от изводите , коитонаправи в изказването си д-р инж.Азис.Тойпосочикатоважнивъпроси, стоящи за разрешаване пред НСОРБпоетапнотопостигане на промени в данъчнотозаконодателство, които да дадатдостъп на общините до част от ресурса, генериран от данъци за дейност (ДДФЛ или Корпоративен данък) на териториятана съответната община, ограничаване в разумниграници на практиката за прехвърляне на правомощия, необезпечени с необходимия финансов ресурс, разработване на адекватен механизъм, който да води до прилагане на чл.9, т.5 от ЕХМС (защита на финансово по-слабитеместни общности).
По т.8 д-р инж.Азиспосочинаправенитепрез 2017г. същественипромени в ЗМСМА, задаващирамката на междуобщинскотосътрудничество.
«Взакона е доста стеснено приложното поле на сътрудничеството (напр. административни и счетоводни услуги, изграждане и управление само на някоиобекти на техническата инфраструктура, обекти на социалната инфраструктура)».
Д-р инж.ХасанАзисдопълни, че съсспециалнизакони е регламентиранозадължителносътрудничество между общините по някои от секторните политики, напр. общините се включихавъвВиКасоциациите на областнониво (съгласно Закона за водите), създадохарегионалнисдружения за управление на депата за отпадъци (съгласно Закона за управление на отпадъците). В редица случаи общините се сдружават за изпълнение на проекти с европейскофинансиране – например за изграждане на ВиК инфраструктура по т. нар.водни цикли, същотака за закупуване на тролейбуси, електробуси и др.
Той казаоще, че потенциалът на междуобщинскотосътрудничествощебъдеразширен с активнотоприлагане на новия ЗРР и изпълнението на интегрираните концепции за териториално развитие.
Българскитеобщинисътрудничат успешно със свои партньори от държавичленки на ЕС чрез програмите за трансграничносътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A – с общини от Румъния и Гърция. По програмите за трансграничносътрудничество, финансирани от европейския Инструмент за предприсъедиителнапомощ ИНТЕРРЕГ-ИПП българскитеобщиниизпълняватсъвместнипроекти с общини от Сърбия, Северна Македония и Турция. Съвместниобщинскипроекти се осъществяват и с финансиране от други европейски програми – Дунав, Балкани-Средиземно море и др. Общинитеизградихасериозенкапацитет в създаването и управлението на трансграничнипартньорства, е позицията на д-р инж.Азискато зам.-председател на НСОРБ.
ОБИКНОВЕН ГРАЖДАНИН