Внезапно почина проф. Тодор Балкански. Той имаше трайни научни интереси към Източните Родопи и много приятели в нашия край.
Роден е на 25 ноември 1944 г. в село Сарая, община Пазарджик, в семейство на индустриалец, репресиран след национализацията. Завършва Великотърновския университет, аспирантура и докторантура в БАН. Дисертациите му са на тема: кандидатска – „Омоними в българския език, получени по словообразувателен път“(1979) и докторска – „Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия“ Ономастика. Проспографии“(1996).
Проф. Балкански има огромно творчество. Написал е над 450 статии и студии и над 40 монографии.Създава две нови течения в българската наука: ономастична просопография и езикова археология.
Тодор Балкански
В езиковата археология се смята за ученик на осетинския учен проф. Василий Абаев. Сам той създава школа от престижни учени езикови археолози, между които водещи имена са проф. Кирил Цанков, проф. Нено Неделчев, доцентите Николай Кутрев, Васил Кондов, Неда Павлова и други. Учител е на повече от 10 млади учени, които блестящо защитават дисертации под негово ръководство, като някои от тях са Даниела Андрей, Николай Кутрев, Алла Войникова, Цанка Константинова, Мариана Белнейска, Димитър Маринов.
Трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации на водещи български и европейски учени. Има негови книги в Библиотеката на Конгреса. Водещи линии в научното му творчество са външните българи и остатъците от езика на булгарите, както и следите от дунавските и епирските власи в българската езикова територия.
Някои негови трудове с особена важност за българската наука и респективно за историята на българския народ са: „Трансилванските (седмиградски) българи „, ВТ 1997 г. ,“Осман Нури Ефенди, Големият помак на българите“, ВТ 1997 г.; „Местни имена от Чепинското краище „ ВТ 2008 г.
След пенсионирането си живееше в с. Сарая, Пазарджишко.
Поклон пред паметта му!
