Геноцид. Така преболедувала COVID-19 учителка от Русе нарича домашната карантина, в която са поставени болните, за които домашни посещения от лекари не са осигурени.

"Геноцид е 14 дни човек да няма достъп до жива медицина", казва жената пред БНР. Тя има придружаващо заболяване астма, но е имала достъп само до консултации по телефона. Разказва, че през целия цикъл на лечение единствено личната ѝ лекарка е била постоянно на линия, за да я консултира.

В началото симптомите били „втрисане, температура, страшна болка в главата – 8-9 дена, сухота в носа, не ти стига въздух“, непознати болки в гърлото. „И това не се повлияваше от никакви лекарства“. Спасявали я само горещи душове. „Нямаш сили дори чай да си свариш“.

Жената получавала и астматични пристъпи. Наложило се да стигне до местния ТУБ диспансер. „Викам линейка. Линейката идва, играе роля на такси, закарват те там, снимат те. Брои се за преглед това нещо. Гледат ти снимката.“

„Това е безумие да не може някой да дойде при теб. Ти не си в болницата, защото няма място. Има много по-зле от теб. В такава ситуация, ако нямаш познат лекар, загиваш“, коментира русенската учителка.

14 дена нямаш право нищо да правиш, но и никой не може да дойде при теб, казва тя и подчертава: "Някой трябва да те прегледа на живо, не може 14 дни само по телефона".