Есента се очертава още по-мрачна от прогнозите за испанската икономика, чиито два бели дроба, районите на Мадрид и Барселона, отново са засегнати от мерки срещу Ковид-19, предизвикващи гняв и горчивина сред работодателите.

На областите Мадрид и Каталуния се пада дял от общо около 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Испания. Там са концентрирани и голяма част от стълбовете на националната икономика: туризмът, промишлеността и големите предприятия.

"Ще умрем от глад", скандираха преди дни стотици ресторантьори, събрали се в центъра на Барселона, за да протестират срещу затварянето на баровете и ресторантите в Каталуния за 15 дни. Мярката бе разпоредена от регионалните власти, за да бъде спряно разрастването на епидемията.

Заради мощта на втората вълна на новия коронавирус в страна, която вече е на едно от първите места в Европа по брой починали, Мадрид и осем общини в околностите на столицата са частично блокирани от началото на октомври.

Местните жители нямат право да влизат и излизат, освен за да отиват на работа или да посещават учебно заведение, или по още няколко много конкретно описани цели, а работното време и капацитет на баровете и ресторантите са намалени.

Големи градове като Саламанка и Бургос взеха подобни мерки също како североизточната област Навара с население 660 000 жители.

Ако действието на рестрикциите в Мадрид и Каталуния бъде удължено, "това ще има много негативни последици", предупреждава Иниго Фернандес де ла Меса, вицепрезидент на Испанската конфедерация на предприемаческите организации - CEOE.

Сегашната ситуация все повече сбъдва най-песимистичния сценарий, предвиден от работодателите в последните им прогнози, направени през март - спад на БВП с 13-14% тази година, подчертава той.

Правителството също понижи прогнозата си за икономическия растеж и вече е заложило свиване на БВП с 11,2% срещу минус 9,2% преди. Международният валутен фонд очаква спад от 12,8% - най-лошия резултат сред западните държави.

Отчаяние

В Каталуния, двете седмици на планирано затваряне ще струват 780 милиона евро на ресторантьорския бизнес, сочат изчисления на работодателската организация Pimec.

В Мадрид, 15 000 компании вече са фалирали от началото на пандемията и 70% от хотелите са затворени, според местните работодателски организации.

Гран Виа - прочутата търговска артерия на испанската столица със сгради в стил арт деко - е безутешна гледка: спуснали са кепенци една трета от търговските обекти, включително пет-шест големи хотела и много барове и ресторанти, сочи проучване на всекидневника "Паис".

Според CEOE около 100 000 компании вече са затворили в цяла Испания. Реалният размер на щетите обаче ще стане известен, едва когато бъдат отменени мерките за държавна подкрепа, и по-конкретно кредитните линии за фирмите и частичното изплащане от правителството на заплатите на работещи в частния сектор.
Тези мерки "са от голяма помощ. . . но това няма да може да продължи вечно", предупреждава Фернандес де ла Меса.

След едно катастрофално лято за туризма, стълб на икономиката, мерките за частично затваряне, обявени в началото на октомври в обстановка на голяма политическа какофония, разгневиха работодателите.
"Компаниите понасят последиците от хаотични решения, основани на хибернация на икономиката, които не успяха нито да поставят пандемията под контрол, нито да предотвратят загубата на работни места", заявиха гневно мадридските предприемачи в комюнике.

Недоумението е още по-силно предвид факта, че компаниите твърдят, че техните служители са по-малко изложени на заразата от хората на други места, след като са затегнали санитарните мерки, включващи между другото носене на маска и дезинфекция.

"Работното място днес е най-сигурното, тъй като са взети мерки и те се спазват. Рискът е през уикенда", на частните срещи, твърди пред в. "Мундо" Хулиан Руис от Федерацията на малкия бизнес.

Според министърката на икономиката Надя Калвиньо обаче някои показатели, като данните за използването на кредитни карти, загатват за "реактивиране" на икономиката.

"Несигурността за гражданите има по-голямо отражение от ограничителните мерки" сами по себе си, заяви тя в понеделник в интервю за националното радио.

Със 140 милиарда евро, половината от които под формата на субсидии и различни кредити, Испания ще получи най-много средства от европейските фондове след Италия.