Повечето от нас вече би трябвало да знаят, че интернет не е магически прах, който по невидим начин достига домашния рутер.

Всяко търсене в Google и всеки получен имейл минават през редица антени, кабели и сървъри, преди да се материализират на екраните ни.

Това означава, че инфраструктурата, на която разчитаме, е подвластна на всичко случващо се на повърхността на земята - включително на климатичните промени.

По данни на калифорнийските власти, пожарите в щата тази година са оставили над два милиона жители без интернет, като резултат от изгорели антени и оптични кабели.

Тези числа обаче бледнеят пред прогнозите за щетите, нанесени от покачващото се ниво на океаните.

Според проучване на университета в Орегон от 2018 г., над 1000 разпределителни станции ще бъдат залети от вода само в САЩ в следващите 15 години.

Същото изследване сочи, че над 6500 километра оптични кабели на територията на страната ще бъдат под вода в края на този период.

Друг фактор за прекъсването на интернет може да се окаже електроенергията.

Към момента основният източник на енергия все още са невъзобновяеми източници, но тенденцията е те да бъдат замествани от "зелени" такива.

Енергията, която функционирането и ползването на интернет изисква, расте с около 9% всяка година, гласи т.нар. The Shift Project, публикуван през март миналата година.

Това поставя въпроса дали настоящите източници на енергия ще са достатъчни да задоволят ползването и дали преминаването към възобновяеми такива ще се случи достатъчно ефективно, за да отговори на ръста в консумираната чрез интернет енергия.

Гледайки тези тенденции, не можем да отречем, че изнасянето на интернет в космоса по примера на Starlink и Илон Мъск е революционна стъпка за цялата планета.