.Човек е добър когато собственото му болка не го прави сляп за болката на другите, в това е силно убедена и иска Фондация “Хюсние Кяшиф” да бъде причината, някой да повярва отново в доброто

Сибел Кяшиф – млада, високообразована, целеустремена и чувствителна, майка на три деца, отговорна дъщеря, добър приятел и… управител на Фондация „Хюсние Кяшиф“. Родена е в деня, в който е открит цеха на най-голямото машиностроително предприятие в Джебел, точно преди 40 години – датата завинаги я свързана със съдбата на завода. Определя себе си като „душа, търсеща, четяща, жадна за знания, вярваща в доброто и светлото бъдеще“. След внезапната загуба на своята майка, тя превъзмогва скръбта и създава фондация на нейното име, за да помага на други.

За своята вяра в доброто, за трансформацията на болката и надмогването на личното страдание, за превръщането му в двигател за осъществяване на благородни каузи, пред „Нов живот“ разказва Сибел Кяшиф

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

Госпожо Кяшиф, преди 4 години създадохте фондация за осъществяване на дейност в обществена полза, която носи името на Вашата майка. Разкажете за Хюсние Кяшиф, какъв човек бе тя и как я помнят околните?

- Благотворителността е една от най-смислените и хуманни дейности, с която съм се занимавала и която винаги е присъствала в живота ми. Тъжно е, че ние създадохме фондация в памет на моята майка, когато тя ни напусна. Тя беше много скромен човек, странящ от публичност. Докато ние бяхме на преден план, тя винаги бе плътно зад нас. Майка ми бе стълб и опора за всички ни и нейната загуба ни разтърси изоснови. По професия тя бе педагог, изключително усмихнат и земен човек. Жалко е, че човек трябва да си отиде от този свят, за да бъде оценен. След нейната загуба чухме такива хубави думи от толкова много хора. Мнозина се свързаха с мен, за да ми споделят спомените си с нея. Други ми изпратиха снимки. Обадиха ми се хора, с които не се бе виждала от 30 години - нейна приятелка от детството, мечтала да дойде в България и да се видят. Много нейни ученици са запазили такива хубави спомени...  

Знаете, че зад всеки успял мъж стои една силна жена. Та успехът на баща ми е до голяма степен благодарение на нея. Нейната липса е огромна пропаст, която няма как да бъде запълнена, каквото и да направим, но се опитваме да съумеем да продължим напред.

Вие сте успели да надживеете собствената си болка, да я трансформирате в нещо положително и да помагате на други хора в нужда…

- Минахме през различните драматични етапи, през които преминава всеки след загубата на толкова близък човек. Аз лично впрегнах всичките си сили и възприех във всеки един момент силната вяра на майка ми в това, че трябва да сме почтени и добри, да сме полезни един на друг. 

В момента, развивайки нашата компания, ние се опитваме да подобрим доста социални аспекти на обществения живот, засега предимно за нашите служители, но в бъдеще се целим това да бъде възможно и за всички граждани на нашето общество. Основната цел на Фондацията, която набелязахме, е да подпомагаме талантливи деца. Смятаме, че за социално слабите и болни хора се осъществяват по-лесно различни кампании, в които се набират бързо средства, но за талантливи деца трудно се намират средства, които да ги поощтрят, а това е инвестиция в бъдещето.

В обществото ни битува мнението, че капитал и благотворителност са две противоположности…

- Темата за благотворителността е криворазбрана в нашето общество. Приема се, че когато си богат, да помагаш, да даряваш - това е някаква прищявка, егоцентризъм или в най-крайния случай приспиване на съвестта. Защото България е единствената страна може би, в която да си богат е срамно и винаги свързано с някакъв вид престъпност. За съжаление това донякъде може да е така, но не може всички да се приравняват под един знаменател. 

Ние сме постигнали всичко с много труд и усилия, работим непрекъснато и осигуряваме препитание на над 400 семейства. Това, в което аз лично вярвам е, че собствеността, този капитал, който притежаваме, предполага и задължение. Винаги съм чувствала, че това да имам повече е знак от съдбата, че ми е дадено, за да го споделя. Никога не съм могла да бъда щастлива сама в моя си свят без да се интересувам и да отвръщам поглед от нищетата, в която тъне болщинството от нашето население за съжаление.

Това домашното възпитание ли е?

- Разбира се, до много голяма степен. Всичко идва от семейството. Моралът и почтеността в нашия дом винаги са били много важни. Цял живот съм расла с тази мисъл, че съм дъщеря на Кяшиф, че трябва да съм отговорна, възпитана, да съм полезна, да пазя репутацията на моето семейство и на моята компания. В същото време, това което винаги съм чувала от моите родители е, че човек винаги трябва да намира начин да помага. Целта ми е да бъда по-добра от моето вчерашно аз, да дам моя принос към обществото, в което живеем, да възпитавам и да бъда добър пример за моите трима синове.

Днес тези ценности се срещат все по-рядко и не се предават на младите хора…

-В моето семейство сме традиционалисти, консервативни може би за другите, но определено вярваме в здравите семейни устои и морал. Щастлива съм с моя съпруг и моето семейство, за мен всичко започва и свършва с него!

Казвате, че една от целите ви е да подпомагате талантливи деца. Днес много от тях са с родителите си зад граница…

- Децата - те са нашето бъдеще. Огромният проблем на нашата страна е, че изтече толкова много човешки интелектуален капитал. Ние имаме изключително умни и способни хора, които се принудиха да заминат извън България. Всички те търсят по-добро бъдеще за децата си. Съвсем наскоро в един коментар написах, че ние тук каквито и заплати да даваме, семействата ще заминават, защото те търсят реално по-доброто образование, по-добро здравеопазване, повече сигурност, търсят култура, спорт, все неща, които тук в България, за съжаление, все още ги няма, най-малкото не и на едно приемливо ниво. 

Въпреки лошите условия ние с нашите семейства сме тук. Аз и моят брат следвахме в чужбина, но се завърнахме. За нас и за миг не е стояла мисълта да останем там. Най-вече заради каузата „завод“, с която сме отраснали. Ние сме част от завода и той е част от нас. Бяхме там, за да се изучим и да се върнем, за да поемем част от тежестта, която е върху баща ми. Но и най-вече, защото искаме тук да се развиваме, тук да сме полезни!..

Как може човек да премине през болката и не само да се съхрани, но и да се развива към по-добро?

-Много хора преминават през  трудности и преживяват трагедии, но най-важното е, човек винаги да съумява да се възроди, като птицата Феникс, която изтръсква пепелта и възкръсва наново. Това, което знам, е как би искала майка ми да ни види. А именно тя щеше да бъде щастлива от това, което сме днес - ние сме сплотени, ние сме заедно, ние гледаме в една посока, семействата ни се разрастват с нашите деца и имаме визия за бъдещето ни.Най-важното - имаме мисия.

Вече 4 години Фондация „Хюсние Кяшиф“ е факт. Какви идеи реализирахте?

- Реализирахме доста инициативи. Направихме много дарения, не са публични, защото касаят лични съдби, конкретни хора и семейства, които предпочитаме да не бъдат разгласявани с цел зачитане на тяхното право за неприкосновеност на личния им живот. Голяма част от инициативите ни са в полза на децата разбира се - нова детската площадка в ДГ „Чайка“;издадено помагало, съвместно с Българския Червен кръст, което има за цел да образова учениците, как се оказва Първа помощ и как да се грижат за здравето си, защото то е най-важно. Издадохме и книжка с приказки на млад съвременен автор - Айше Али от Джебел, както и книжка със стихове на Петя Дубарова на български език за децата в българското училище в Братислава, една инициатива на Радмила Илиева. Закупихме голям брой книги за Читалището в Джебел и оборудвахме залата ѝ. 

Трудно е да се изброят всички. Стремим се да бъдем навсякъде, където има нужда от нас. В тези тежки времена беше важно да подкрепим и болниците в Кърджали, в Момчилград, Спешна помощ в Джебел. Опитваме се да участваме в най-различни сфери - на образованието и здравеопазването, но най-важното е да сме в помощ на талантливите деца, за да не загубят вярата си в това, че човек може наистина да постигне всичко. Те са тези, които ще ни водят към прогрес!

Кои са критериите по които решавате дали да помогнете в дадена кауза?

- Имаме годишна план-програма с разчетени бюджети за различните сфери, но понякога решаваме и чисто емоционално. 

Какво предстои?

- Това, което планираме в близко бъдеще, е учредяване на годишни награди “Хюсние Кяшиф”, включващи различни по род дейности и етапи - отличия от състезания и олимпиади, отличия за успех, изобразително изкуство, литература и др., с предварително обявени критерии за участие. Кулминацията им ще бъде на 3. ноември - рожденият ден на майка ми, както и датата на учредяването на нашата фондация през 2016-та. Ще могат да участват и възрастни хора, които в определени сфери са постигнали постижения през съответната година. Важно е да се усети, че талантът се цени във всеки и най-вече, че в България все пак има надежда и си струва човек да остане.

Кое е най-важното на което искате да научите децата си?

- “... първото е да си добър, второто е да си добър, третото е да си добър!” 

Най-вече да бъдат почтени и справедливи, да вярват, че когато човек е с чисто сърце, бистър ум, здрав дух и здраво тяло, работлив и упорит няма нещо, което да може да го спре. Затова и изключително много вярвам, че няма какво да спре и моя устрем, този на нашата компания, на моето семейство и на нашата фондация. 

Въпросите зададе:Божидара Ангелова