Вече 60 г. Държавен архив Кърджали се грижи за издирването, събирането, съхраняването, опазването, проучването и популяризирането на архивното богатство на Източните Родопи.  В резултат от  новото териториално административно деление в страната,  създадено, съгласно Указ № 29 от 22 ян. 1959 г. са оформени нови 15 окръга в резултат на което на 10 февруари 1960 г. се създава Държавен архив в Кърджали

               Основаването на държавни архиви в България е свързано с издаването на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавния архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение. На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи.

               Първоначално се създава като Отдел на Окръжно управление на МВР – Кърджали на базата на ПМС № 344 от 18.04.1952 г. В периода 1961-1977 г. е с наименование Окръжен държавен архив – Кърджали и е бил на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Кърджали. През 1978 г. получава статут на Дирекция „Окръжен държавен архив“ – Кърджали. От 1988 г. е в структурата на Община Кърджали, а от 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при МС. През 2010 г. е преструктуриран в Отдел „Държавен архив“ – Кърджали към Дирекция „Регионален държавен архив“ – Пловдив.

               Първата задача, която решава новообразувания Държавен архив в Кърджали е да приеме всички архивни фондове и документи от дотогава действащия Окръжен държавен архив - Хасково, отнасящи се до територията на новия окръг, която до тогава се е числяла към Хасковски окръг. Приети са 27 фонда от старата (капиталистическа) епоха, с общо 2605 архивни единици. Приети са също и 18 фонда от новата (социалистическа) епоха с общо 530 архивни единици.

               Документалният масив на Държавен архив – Кърджали обхваща документи  създадени от 1912 г. до наши дни. Към днешна дата общата фондова наличност на архива възлиза на 1104.56 линейни метра с 3279 архивни фонда (3209 учрежденски и 70 лични) и общ брой 113 303 архивни единици, 591 частични постъпления и 1315 спомена. Застрахователният фонд се състои от 81 885 кадъра негатив.

               Документите съхранявани в „Държавен архив“ – Кърджали, обхващат периода след 1912 г., когато Източните Родопи са присъединени към България. Въпреки това в архива се съхраняват и единични документи от края на 19 век. Най старият документ е от 1884 г. наречен „Владало“ за получаване на право на собственост върху земеделска земя чрез покупко-продажба между жители на селата Хорозлар (Петелово) и Кованлък (днешно Пчеларово). Сред най старите документи в архива има и такива на турски език. Те се съхраняват основно във фондовете на мюсюлманските вероизповедни общини, районни мюфтийства, турско благотворително дружество „Шефкат“ – Кърджали. Особено интересен и съдържащ ценна информация е Годишникът на Одринския вилает от 1892 г., в които се съдържа подробно описание на околиите от региона. Във фонда на Българска земеделска банка – Ивайловград също се съхраняват стари документи от периода 1896-1944 г.

            Ценна и интересна информация се съдържа и във фондовете на създадените след 1912 г., тези на градските общински управления в Кърджали, Крумовград, Момчилград и Ивайловград, Окръжното и околийски управления, органите на съда и прокуратурата, данъчни управления, културно-просветни институции и училища. Във всички тях може да се намери информация за тяхното създаване, да се проследи тяхното развитие и  историческите процеси станали в обществото в периода от 1912 до 1944 г.

          Не по малко интересна е и информацията съдържаща се във фондовете на институциите, учрежденията и организациите създадени след 1944 г. Богата информация има във фондовете на Градските и селските общини, Окръжният народен съвет, съд и прокуратура, културно-просветните институции, промишлените заводи, структурите създавани в селското стопанство, строителството и благоустройството на обекти, сгради, предприятия. Всички тези документи разказват за пътят на развитието и изграждането и културното израстване на обществото в периода от 1944 г. до наши дни..

          Особено ценна и интересна информация съдържат и личните фондове на краеведи, изследователи, общественици, лекари, писатели, журналисти, културни дейци, дарили документите на архива. Богати архивни фондове съдържащи ценна информация за изследователите на Източните Родопи се съдържа във фондовете на Мара Михайлова, Кирил ПопГеоргиев, Георги Дачев, Георги Талев,  Костадин Гемеджиев, проф. д-р Тодор Черкезов.

В последните години Държавен архив – Кърджали обогати документалния масив с постъпления на ценни документи, както към лични  фондове, така и към фондове на учреждения, обществени организации и политически партии. На архива бяха дарени документи от отец Боян Саръев, както негови лични, така и на „Движение за Християнство и прогрес“ – Кърджали. Документи на доц. д-р Димитър Арнаудов, бяха дарени на архива от неговата съпруга Пепи Арнаудова. Те са особено ценни и отразяват както неговата политическа дейност, така и неговата творческа и служебна дейност. Бяха оформени и фондове с документи  за три политически партии, обрисуващи политическата обстановка и промените станали в България станали след 1989 г.

          През 1992-1993 г. В Държавен архив – Кърджали постъпиха за съхранение и документите от Партийния архив на БКП създавани в периода от 1945 до 1989 г., разкриващи дейността на партията в региона.

           Най интересна информация за изследователите може би представлява запазеният масив от фото документи, част от документалното богатство и историята съхранена в снимки, както и масивът от документи на личните спомени и частичните постъпления,  който също съдържа ценна данни за исторически процеси и събития, предадени чрез личните спомени и преживявания на участници в тях.      

            През последните 20 години архивната система е насочила поглед в бъдещето, като непрекъснато внедрява, обновява и прилагане новите технологии в своята работа.  Благодарение на неуморният труд на редица архивисти, целият научно-справочен апарат на Държавен архив – Кърджали е въведен в Информационна система на държавните архиви и непрекъснато се допълва и обогатява. Всеки един потребител на архивна информация може да намери интересуващата го информация на сайта на Държавна агенция „Архиви“. Процесът на дигитализация на архивни документи е приоритетна задача в дейността на архивната система, като се работи по различни обществено значими теми. Дигитализирани са и стотици хиляди фотодокументи, достъпни в общественото пространство за всеки потребител. 

           През целия 60-годишен период на своето съществуване Държавен архив- Кърджали, като обществена институция се стреми да предоставя, компетентни, бързи и качествени услуги на потребителите на архивна информация и да популяризира съхраняваната информация за историята на Източните Родопи.

           60 години за един човешки живот показват натрупан опит и мъдрост, но за развитието на една обществено институция, особено такава съхраняваща и опазваща документи е само един миг от вечността. 

           През целият период всички служители са работили със сърце и душа и са се стремили да издирят, запазят и съхранят всяка една дори малка частица от документалното богатство на региона, за да може да бъде подреден в по голяма пълнота историческият пъзел на развитието, събитията и процесите станали на територията на Източните Родопи.

Изготвил: Гергана Димитрова