KYASHIF - 40 години #машиностроене в Джебел!

Разговор със собственикът на фирма „Кяшиф” дипл.инж.Кяшиф Кяшиф

-Инж.Кяшиф,фирмата, която ръководите днес навършва 40 години. Много ли е това за машиностроителна компания или не?

-И много и малко. Днес се навършват 40 години от официалното откриване на фирмата. Аз съм нейната жива история. От м.януари 1979 г. съм в гр.Джебел. Тогава бях млад инженер,работещ по разпределение в завод  „Пневматика”-Кърджали. В края на 1978 г.ме извика директорът на завода покойният инж.Иван Узунов. Каза ми следното:Момче,ще правим цех в гр.Джебел и ти ще бъдеш началник на този цех! Казах си: Да бъдеш началник е отговорно. Отвърнах му:Дайте ми време да си помисля! Аз приех това предизвикателство и така започна историята на машиностроенето в Джебел. През януари 1979 г. ми дадоха четири стари струга и две бормашини от „Пневматика”-Кърджали. Започнах с 8 работника.Реално машиностроенето в Джебел съществува от януари 1979 г.

-Вие създадохте марката Kyashif. Как се приема тя на международните пазари?

-Днес фирма „Кяшиф” е съвременно, модерно предприятие за производство на хидравлични цилиндри на много високо ниво. Клиентите от западноевропейски и световни фирми никога няма да купят цилиндри от фирма „Кяшиф” или от България, ако не дойдат на място да видят условията за производство. Откровено ще кажа, че като видят технологиите и условията за производство възкликват , че в Европа няма такава фирма. Затова сега сме фактор в Европа.

-Джебел бе известен с уникалните си тютюни. Сега отваряте завод за уникални хидравлични цилиндри. Как се постигна това преобразяване на поминъка?

-Както казах аз съм живата история на фирмата. Затова моите деца предложиха тя да носи моето име. Започнахме с остаряла техника, обучихме машиностроители, които сега работят с модерни машини. Всичко това стана с много упорит труд. В началото правихме детайли за „Пневматика”-Кърджали ,а от 1983 г.правим завършено изделие-цилиндри. Във времето на социализма съществуваше Съвета за икономическа взаимопомощ , чрез който си осигурявахме пазари. Работехме за Съветския съюз.Клиент в страната ни бе „Балканкар”,водещ производител в света на кари. С разпадането на съветския блок и СИВ в края на 1989 г.се промениха изцяло условията за производство и пазарите. През 1993 г.ние се отделихме от „Пневматика”-Кърджали като самостоятелна фирма. Изживяхме много тежки времена,защото всички пазари изведнъж се разпаднаха. Започнахме да търсим нови клиенти. Междувременно направихме решителна стъпка-извършихме работническо-мениджърска приватизация през 1996 г. От тогава фирмата прие името „Джебел 96”.Липсата на пазари,липсата на средства за заплати ни активизираха, започнахме нашите търсения. Започнахме да търсим клиенти в Европа. Аз лично участвах в много бизнесделегации. Първото ни участие бе на колективен щанд на панаира в Дюселдорф,Германия през 2000 г. Моята дъщеря Сибел Кяшиф започна тогава да учи в Берлин. Тя ми съдейства. Срещнахме първия наш контрагент от Холандия. От 2001 г. сме на пазарите на Европейския съюз. Тогава започна разтежът на фирмата. Помня датата 19 май,Деня на Джебел. Тогава изнесохме първия тир хидравлични цилиндри за Нидерландия.

 -Вие сте от четири десетилетия в Джебел. Как започна професионалния Ви път?

  След завършване на университета бях разпределен към Окръжен народен съвет. От там ме пренасочиха към „Пневматика”-Кърджали. Директорът инж.Иван Узунов бе предупреден,че съм от Самодива,село в района на Кирково, където трябваше да отида като технолог. Тогава бе модерно да се откриват филиали и цехове по селата и малките градове.  На мен ми се даде този шанс да поставя началото на машиностроенето в Джебел. Тогава бях на 26 години,ерген. Като пристигнах в Джебел срещнах моята бъдеща съпруга. Създадохме семейство. Родиха се двете ми деца Сибел и Месру.

-В годините на социализма се залагаше на индустрията в малките градове.Това ли бе шанса на Джебел?

-Да така е. Мога да разкрия една малка тайна. Тогава председател на Общинския народен съвет бе Васил Петков. Иван Узунов му бе кум.Това също имаше своето значение. Тогава в Джебел нямаше никаква промишленост. Имаше тютюнопроизводство, имаше трудово-производителна кооперация. Ние поставихме не само началото на машиностроенето, но и на създаването на индустрия.

-Бихте ли казали как стартира  фирма „Кяшиф”?

-Вече казах,че стъпихме на европейските пазари в началото на 2001 г. Нямахме достатъчно средства да наемаме самостоятелни щандове на международните изложения и панаири.На тези щандове обаче не се обръща голямо внимание. Затова през 2003 г. участвахме със самостоятелен щанд на най-голямото изложение на машиностроене в света-това в Хановер, Германия. Там подписахме и първия договор с холандската фирма,носеща тогава названието „Каве”. Пробивът не бе лек. България няма добър имидж на международните пазари. Заведоха ме при потенциален контрагент. Като чу, че представлявам фирма от България, влезе в офиса си и повече не излезе.

 Заложихме на много работа, много постоянство и преди всичко на високото качество на конкурентни цени. Никой няма да дойде да купи от България , ако не гарантираш отлично качество. Трите стълба на бизнеса са: отлично качество, конкурентна цена и срокове на доставка. Това демонстрирахме пред контрагентите и на второто ни участие в Хановер. Дойде един немец.Сподели,че с нас може да се работи. След него следваха и други.Така започнаха годините на растеж за фирмата. 2008 г.стигнахме връх в тогавашното развитие .Успяхме да достигнем и до международни изложения в САЩ.

-Как оцеляхте в години на многобройни кризи?Как се справяте сега?

-В момента фирма „Кяшиф” има ръст на продажбите спрямо миналата година. Аз съм сигурен, че няма машиностроителна фирма, която може да се похвали с подобно постижение. Произвели сме за деветте месеца повече от миналата година, докато други фирми бележат спад , извършват съкращения на персонала. Ние не само не съкращаваме, но и приемаме работници. Най-важното:ние в момента инвестираме в нов завод за цилиндри за 15 млн.евро. Заводите във фирма „Кяшиф” стават три:бившият завод „Пневматика”,който бе „Джебел 96”, произвеждащ  малки цилиндри,а в момента сме на територията на бившата фирма „Тютюнева промишленост” или „Джебел басма сервиз 4Ю”,която бе известна в света със своите качествени тютюни.Развивайки се през последното десетилетие ние имахме нужда от складови помещения.Аз имах шанса да купим през 2008 г. фирма „Български тютюни”,наследник на „Джебел басма сервиз 4 Ю”.Настъпи кризата през 2009-2010 г.Преодоляхме ги благодарение на много силен маркетинг и рекламна политика.Това ни помага,защото като локация сме в граничен,в известна степен изолиран регион.Нашите основни клиенти също имат спад,но ние компенсираме с нови производства и още по високо качество и конкурентни цени.И най-важното-ние спазваме всички срокове.Сега във време на криза никой не приема поръчки на склад,запаси на склад.Ние работим седем дни в седмицата, на три смени.Нямаме нощна смяна,защото тя не е ефективна нито за хората,нито за производството.Работят две смени-първа и втора,третата почива и така работим нормално седем дни без извънреден труд.

Справяме се в тази криза като разширяваме пазари.Основен наш клиент в момента,който е купувал цилиндри от Китай заради кризата е спрял доставки от азиатската страна и се насочи към нас.Това насърчава и други контрагенти.Така сме и ставаме по- известни в Европа и света,отколкото в България.

 Ще посоча,че за успеха на фирмата допринасят многобройните ни подизпълнители.Имаме такива в Индия,Китай,Турция.В България работим с много фирми,сред които завода в с.Комунига,Чернооченско, и „Конрад”.

Освен пазари ние намерихме акуратни поддоставчици,което допринася за успеха ни.

В машиностроенето всички работят много и за всички денонощието е 24 часа.За нас обаче като ,че ли денонощието е по голямо.Влагаме много усърдие.Срещу което има и добро заплащане.Нивото на заплати гони нива в европейски стани като Гърция и Италия.Питат ме: Как даваш такива високи заплати?Отговорът ми е :Хората си ги заработват с много дисциплина и труд. Започнахме с 8 души, в момента сме 400, а като пуснем новия завод ще достигнем 500.

  Въвеждаме бонуси за тези, които работят от дълги години във фирмата. Навършилите 20 г. трудов стаж ще получат една заплата, тези с над 30 години-2 заплати, а тези с над четиридесет години-3 заплати.

-Вие провеждате социална политика по европейски стандарти. Това привлича ли квалифицирани специалисти във фирмата?

-Джебел бе известен в света с тютюните Джебел басма. Сега е известен с качествени хидравлични цилиндри.Това прави доходите на хората високи. Средната работна заплата доближава 1000 евро. За разлика от нас обаче в Европа няма безплатна храна. При нас всеки работник влиза в столовата,хапва първо, второ , трето и излиза. Готова е и предстои да бъде открита  кафе-сладкарница със зимна градина.

Осигуряваме и безплатен транспорт, защото Джебел е с малки резерви на работна ръка. Основното ядро е от община Джебел, но поддържаме пет автобуса: два от Кърджали, един от Момчилград, един от Фотиново и един от Златоград. Условията ни привличат млади хора от Комотини, Гърция. Имаме два варианта :да ги возим тук или да инвестираме там.

  Ще посоча, че нашите работници и служители ползват безплатна медицинска помощ. Имаме назначен лекар. Няма фирма в България, която да има лекар на разположение на персонала си. Преди всяко предприятие имаше здравна служба. Сега всичко е толкова променено. Нормативно нямаш право да назначаваш лекар.

 Издирваме най-добрите специалисти в сферата на здравеопазването в Кърджали и ще осигуря безплатни прегледи на нашите работници и служители. Ще подпиша договори с тях два пъти в месеца да идват във фирмата.Аз ще платя разходите.Ще спестя средства и време на нашите работници и служители. Грижата за хората на фирмата е наш приоритет.

-Как намирате подготовката на кадрите, които идват във фирмата от ученическата и студентската скамейки?

-Тя е на много ниско ниво. Образованието е отражение на живота в България. Затова ние имаме собствена база за обучение на нашите работници. В нея имаме машини, които са ни подарени от американската фирма „Хаас”. Подписахме договор за дуално обучение с Професионалната гимназия по електроника „Капитан Петко Войвода”. Ние сме първата фирма в областта предприели такава стъпка. До сега тази гимназия имаше договор с EVN. На времето имаше максима „Кадрите решават всичко”. Това е така, защото при нас работят с оборудване на изключително високо ниво. Ще илюстрирам думите си с малко статистика:От 400 работници и служители 80 души са с висше образование или 20%.52% са със средно образование.Т.е.образователното ниво на персонала е много високо.С такова могат да се похвалят малко компании в машиностроенето в страната.

-След Вас идват Вашите деца.Не е често срещано явление приемствеността в ръководството на българска компания.

-Когато моята дъщеря учеше в Хумболтовия университет в Берлин, а синът ми в Кингстън университет в Лондон, много приятели ми казваха, че те няма да се върнат в България,в Джебел. Това е правило сега в България. Няма семейство без близки в чужбина. Моите деца се завърнаха. И двамата работят при мен. Още като студентка,дъщеря ми Сибел заедно с мен разработваше пазарите. Сега отговаря за маркетинга и пазарите. При това успешно. Едва смогваме да изпълняваме поръчките. Месру завърши машинно инженерство. Той се занимава със RP система за управление. Ние внедрихме система на Майкрософт и директно работим с тях. Това е плод на негова денонощна работа вече 11 години. Това много помогна за нивото на управление на фирмата. Не можеш да управляваш с методи от миналото и да бъдеш в бъдещето. Оперативки, съвещания, нямат място при нас.В нашата фирма всичко е в Интернет,в системата. Тя е най-съвременната и най-скъпата. Отбелязва данни от влизането във фирмата,работата на всеки работник и отдел до реализацията на продукцията. Обхваща цялата комуникация във фирмата и се ползва през цялото денонощие. При нас в отделите IT, Продажби, Снабдяване се разговаря на английски език. Единствен аз имам преводач. В България няма фирма,която да се похвали,че е внедрила RP система на Майкрософт от такова ниво. Синът ми бе обект на особено внимание на коктейл в американското посолство, именно заради иновационното решение за въвеждането на системата в производството.

-Смятате ли се за успял човек?

-Разбира се. То се вижда. Имам такова самочувствие. Щом съм изградил с помощта на моето семейство и моя екип такава водеща компания, която е известна повече в света , отколкото в България. Хората ме познават и се отнасят с уважение към мен, което също ми дава самочувствие на успял човек.

 Искам дебело да подчертая,че огромна роля за израстването ми като машиностроител има покойната ми съпруга. Докато работех във фирмата денонощно, тя се грижеше всеотдайно за двете ни деца. За съпругата ми изцяло важи максимата : ”Зад всеки успял мъж стои една умна жена”.

  Тук е мястото да кажа, че все още в България родните инвеститори не получават заслуженото признание.  Какво се получава:идва инвеститор от Турция,Гърция,Англия за да разкрие ново производство. Той е на почит. Родните инвеститори за съжаление не се ползват с признание. Получава се парадокс. Този,които идва да инвестира от чужбина в България плаща само заплати. Печалбата се реинвестира или се връща обратно зад граница. А ние българските инвеститори не изнасяме печалбата.Тя остава тук.Затова е редно предприемачите от България да се ползват с по-високо уважение.Трябва да се стимулират вътрешните инвеститори.

  Трудно е да си на върха във машиностроенето,а и въобще в живота.Изисква много усилия и иновативност.

  -Вие сте работохолик.Намирате ли време за почивка?

-Аз съм на принципа активната работа да се редува с активна почивка.Казват,че притежавам младежки дух.От години съм рокфен.Обичам да слушам групи от времето на класическия рок,от 70-те;80-те години на миналия век.Никога няма да забравя ,че на шестдесетгодишния ми юбилей пя роклегендата,основателя на Юрая Хийп Кен Хансли.

Въпросите зададе :Георги Кулов