Преди години/2011г./ с група приятели решихме да обходим съседните нам села отвъд границата. На новото КПП при Златоград духът на обединена Европа бе  стопил студената ледена завеса и вече бе факт свободно движение на хората от двете страни на границата само с лична карта .Нашето драго през 2020 обаче бе помрачено от Ковид пандемията.Границата бе пак зловещо затворена както през най-тежките години на ,,Студената война“ …

Първата ни спирка беше до скалата с изображението на бог Митра описано навремето още от знаменития проф. Богдан Филов. Снимахме го, пихме вода от аязмото до него и тръгнахме към Баните/Termes/ . Тук спряхме до текето, на вратата на  което е изписана 1665. Вътре са трите гроба на т. н. евлии /мюсюлмански светци/. Едно странно съчетание на алевитски /шиитски/ традиции със сунитски ислям. Или по-скоро една характерна за Родопите толерантност към другия, към различния.

Продължихме по пътя за село Мемково/Медоса/, то ни посреща огряно от слънце, с китни къщици, като че ли влизаме в стар златоградски квартал. Пътят за село  Джуванци/Котани на гръцки,Кошналар на турски/ е черен, но проходим и достатъчно широк. Върви покрай Мемковската река и завършва при самото село. По средата на пътя между двете села, над реката, има стар каменен  мост с три свода. Голямото наводнение от преди години само леко е обрушило крайния свод, но мостът си стои все така импозантен и красив. Местните хора го наричат ,,Сармашик кюприя”. Казват, че оттук е вървял стария път за  село Синиково/Сатрес/ и някогашната махала Иваново/Ювандан на турски/.Преди село Джованци  разгледахме таверната на Джамил. Това е по-скоро един мини етнографски комплекс в старата махала Лъгът .Старата родова къща на Джамил е подновена и приспособена, като е запазил всичко старинно родопско. Мемковската река тук прави един завой. „Комлексът” наподобява хълма Царевец. В далечината на юг се мержелее височината Бургаза, а по-напред се виждат няколко къщи от селцето Корчовци /Курчолар/. Според някои сведения златоградския род Коручеви води началото си оттук.

Малко по на североизток към границата с България се възвишава Момин камък, за който също има много легенди. Според една от тях тук има следи от коня на Крали Марко. Може би е случайно, но намиращите се недалеч от тук ливади носят името Маркови поляни, които са на територията на България. Друга легенда казва, че тук са намерили смъртта си местни девойки, които не желаели да се потурчат и скочили от отвесните скали… Според други предания някога тук е имало манастир.

Местните хора казват, че районът постоянно се обикаля от туристи и иманяри. Тук има следи и от зидове, може би е било крепост в миналото.

Малко преди Джуванци започва един черен път и завършва до малка сграда, наричана от местните хора  тюльбе. До него има огромен заоблен камък/Балансиран камък/ с диаметър около 10 м, висящ във въздуха и стоящ само на една малка основа от около 1м. Това за местните е свято място. В миналото тук живял някакъв светец/евлия/, но името му не са запомнили. Дори и в наши дни на това място идват хора от околните села, палят свещи и се молят, като на излизане не обръщат гръб, а излизат на заден ход през малката вратичка. На връщане си вземат малко късче от скалата. Вярват, че това камъче  пази носещия го от нещастия. Както на много места из Родопите и тук я има тази приемственост, идваща още от траките – обожествяване на скални образувания, минало през християнските скални обители и достигнала до наши дни като мюсюлмански тюльбета. Малко по надолу има скални изсичания с улей ,където местните казват са се правели ритуални жертвоприношения.

Самото име на селото – Джуванци, е много интересно. Може би идва от латинското Джовани, в превод на български Йоан, по-късно Иван. Може да е останало от латинските кръстоносни походи, когато някъде тук в района намира смъртта си латинския предводител Бонифаций Монфератски...

В селото любезно ни посреща един местен жител - бай Джамил Хусков.Впечатлява ни неговия родопски говор. Самият той казва, че джуванския говор е най близък до златоградския. Изброява ни местностите около селото: Равнища, Градище, Жещель, Рахурът, Ленища, Каурско гробе, Иваново, Ангеловото ,Янина градинка,Будвица и др.

Местности с подобни имена има и в Златоградско. Джамил вади една свирчица  и оглася околността със стари и забравени родопски мелодии.

Казваме на хората тук, че на другия ден ще  има курбан в нашето село Кушла. Обещават да дойдат и на другия ден в Кушла бе един не просто общоселски курбан, а един народен празник. Приждаха хора от близки и по-далечни села, не липсваха и гости от Гърция. Беше мила картина да гледа човек как се прегръщат близки, познати и роднини от двете страни на границата. Хората бяха оставили ежедневната си работа и бяха дошли на един древен празник, едно чисто народно събитие, без костюмирани особи и модерни западни коли, произнасящи речи по протокол и предварителни сценарии.

Една изява на българския дух, който намира сили и се самоорганизира за провеждане на тези стари обичаи, водещи началото си от пра стари  времена.

Розалин Хаджиев,председател на Тракийското дружество "Дельо Войвода" в Златоград