Не срещнах от младите някой, който да знае майчиния си език.
Културната история на малцинството се крепи на раменете на няколко човека от общността
Има българи, които предпочитат да се самоопределят като гърци.
Повечето хора в Истанбул не знаят, че там живеят и българи.

 Миналата седмица в Анкара излезе от печат уникална книга посветена на българите живеещи в Турция, наричани у нас „Цариградски българи“.

„Децата на изгубеното време – Истанбулските българи” е заглавието на новата книга на турският журналист Верджихан Зифлиоглу.  Издание на издателство “Кузей Ишъгъ” в турската столица, а предговорът е написан от известния историк проф. Давид Гонт от Швеция.

В книгата са поместени около 15 интервюта, документални и архивни материали и репортажи, изследващи българската общност в Турция.

Авторката Верджихан Зифлиоглу е родена в Истанбул, където и живее в момента. Тя е от арменски произход. Завършила е два университета. По професия е журналист. Книгата й за българите е седмата поред. Предишните й са посветени на руснаците, потомци на белогвардейци, които живеят в днес в Турция, а така също и на арменската общност в страната. Работила е за водещи медии в Истанбул.

 Интервю на Нахит Догу

– Г-жо Зифлиоглу, преди да преминем към разговора за новата ви книга искам да ви попитам каква е разликата да си журналист в Истанбул с това  да си в Лондон или в Брюксел?

– Сигурно е по-лесно да си журналист в европейските градове. Но в Истанбул и като цяло в Турция, където всяка секунда, всяка минута новината е навсякъде, е по-различно. Ако имате репортерски рефлекси и можете да уловите новината, в сравнение с Европа в Турция журналистът е с по-голям да попадне шанс въпреки съществуващите недостатъци.

-„Децата на изгубеното време – Истанбулските българи” е посветена на българите в Турция. Миналата седмица излезе от печат, не живея в Турция и нямах възможност да я прочета. Какво разказвате в книгата си?

-В книгата ми има както стихове, рисунки, истории на хора, исторически документи така и интервюта. Първата й част е съставена от мои наблюдения за общността. Има и исторически справки, а в третата част са интервютата, защото основната ми цел е да предам картинката за обикновения българин в Турция. Това, което те са запазили до днес от петстотин години насам.

Броят на българите в страната намалява и ставаме свидетели как, стъпка по стъпка, културните им следи изчезват. За това и книгата се казва  „Децата на изгубеното време“, защото говорим за една култура, която си отива.

– Аз също съм част от малцинствена общност и за това заглавието „Децата на изгубеното време” много ми хареса. Все пак какво има под това заглавие, което е „недостъпно“ за читателя?

-В книгата си за белогвардейците имаше апел – „Русия не ме забравяй”. Почувствах болката, защото и аз съм част от малцинство и моята общност е застрашена от изчезване. Разбира се това не важи само за християнската общност като цяло. Без значение каква е религията, етноса или езика, всяко изчеващо нещо е загуба за човечеството и се превръща в една голяма тъга. Да проследя човешките стории, да почувствам тъгата и да предам на читателя  мисля, че това е моята отговорност, която идва и от това, че съм журналист.

-Говорите за опасност от изчезване. Откъде идва тази опасност?

– В историята за българите се говори за население от 60 хиляди. Няма точни архивни доказателства. Може би по време на Османската империя броят им да е бил над 150 хиляди. Днес някои от българската общност казват, че са хиляда. В книгата си съм отбелязал, че възрастните казват, че са 180 души. Наричат себе си колония и когато присъствате между тях неизбежно забелязвате, как са изгубили културните си отпечатъци. Виждате, че петвековната културна история на българите в Истанбул лежи на раменете на наколко човека от общността. Тъжно е това.

-Известно е, че когато броят на хората в една малцинствена общност започне да намалява те все по-трудно запазват културната си идентичност. Това важи ли за българите в Турция?

– Разбира се че важи. С течение на времето особено младите губят представата си за принадлежност. На първо място, за да се запази една общност най-важните неща са езикът и училището. Ако загубите езика и училището си това означава, че и вие се заличавате. За съжаление всички общности в света, и вие и аз, влизаме в играта на политиката и губим езика и културата си. Ако няма училища и език, няма как една култура да остане на крак.

При българите в Турция се наблюдава психологията на превъзходство на гръцката култура. Има българи, които предпочитат да се идентифицѝрат като гърци. Защо тези българи предпочитат или остават принудени по някакаъв начин да се слеят с друга общност разказвам в книгата си…

-Българите в Турция запазили ли са езика си?

-По възрастните говорят български, но не срещнах от младите, някой от които да знае майчиния си език. Но полагат усилия да научат български. Има курсове в екзархията. Мога да кажа, че има интерес към идентичността, и не е загубена изцяло. Можем да кажем, че са пред последния завой.

-Примерно арменците в Истанбул имат печатни и електронни издания, българите имат ли свои вестници?

-За съжаление няма издания на български език. Според мен това е голяма липса за общността. Плюс това културата им не се познава в Истанбул. Даже повечето хора в Истанбул незнаят, че там живеят българи. Лично смятам, че в тази насока трябва да направят нещо. Може би някакво издание или културен център. Примерно в книгата си разказвам за младежа Димитър, който пита защо при гърците или арменците в Истанбул има известни актьори, журналисти изявени лица на културата, а при нас българите няма. Просто не знаем, а може би ги има, но предпочитат да крият произхода си. Това го има и при другите общности…

-Да в миналото може би е имало нужда да си крият произхода, но днес в Турция такава нужда има ли?

– Малцинствената психология е трудна и сложна. Историческите болки се носят на раменете. Навсякъде по света всяка малцинствена общност живее винаги с малко притеснение. Мисля, че и днес важи същото.

– „Децата на изгубеното време – Истанбулските българи” ще се преведе ли на български език?

-Бих се радвала, ако това се случи.