По време на гръмотевична буря високо в небето просвятва червена медуза, и това не е халюцинация, а рядко наблюдавана червена светкавица, наречена спрайт. Те са свръхбързи изблици на електроенергия, които преминават през горните райони на атмосферата - между 60 и 80 километра нагоре в небето, и към космоса, според Европейската космическа агенция.

Явлението е рядко наблюдавано, тъй като трае само десети от секундата и е трудно да се види от земята, тъй като по принцип е закрито от буреносно облаци. Но Стивън Хамъл, специалист в обсерваторията Макдоналд, успява да заснеме заснеме на един от тези спрайтове от билото на планината Лок в Тексас на 2 юли.

"Като цяло вероятно съм направил кадри и снимки близо 70 часа тази година и хванах около 70 спрайта", казва той пред Business Insider и допълва, че половината от тях са били в една буря.

Дейвис Сентман, професор по физика в Университета в Аляска, който почина през 2011 г., предложи името "спрайт" за това метеорологично явление. Той каза, че името е "подходящо за описание на външния им вид", тъй като думата съответства на приказната, мимолетна природа на мълнията.

Някои спрайтове, като тази, която Хамъл е заснел, са с форма на медузи. Други са просто вертикални колони от червена светлина с пъстри гнезда надолу, те се наричат ​​морковени спрайтове.

Спрайтовете медузи са огромни - този, който Хамъл е заснел, е "вероятно около 50 км дълъг и 30 км висок", казва той. Някои от тях могат да се видят от повече от 500 километра разстояние.

Те се появяват, защото когато мълния удари земята, тя отделя положителна електрическа енергия, която трябва да се балансира чрез равна и противоположно заредена енергия другаде на небето. Спрайтовете са електрическите разряди, които балансират мълниите.

"Колкото по-мощна е бурята и колкото повече светкавици произвежда, толкова по-голяма е вероятността да произведе спрайт", каза Хамъл.

Макар да са подобни на обикновената светкавица, които пробляскват между електрически зареден въздух, облаци и земята, спрайтовете се случват много по-далеч от земната повърхност.

Астронавтите понякога ги забелязват от Международната космическа станция.

Червеният цвят се дължи на азота високо в земната атмосфера. От избухването на електричеството газът излъчва червено сияние.

След откриването на спрайтовете през 1989 г., учени са ги наблюдавали на всички континенти, с изключение на Антарктида.