През последните две години в Централна Европа имаше невероятни жеги и продължителни засушавания. Екстремните климатични явления в бъдеще ще са увеличат многократно, предричат учени.

Редуващите се години на силни засушавания в Централна Европа ще станат значително повече и по-мащабни до края на века, ако емисиите от парникови газове не бъдат намалени.

Изводът е от проучване на Центъра за изследване на околната среда "Хелмхолц" в Лайпциг. За целта екипът учени от Германия и от Чехия е сравнил данните от двете сушави години 2018 и 2019 с дългосрочните данни за развитието на климата от последни 250 години.

Температурни рекорди​

Резултатите показват, че от 1766 година насам в Централна Европа не е имало други две толкова сушави поредни години като споменатите вече 2018-та и 2019-та. Тогава сушата е нанесла тежки пораженияна обширни територии в Централна Европа – засегнати са били повече от половината площи в региона.

"Важно е да сме наясно със значението на засушаванията в последователни години, за да може да се изработи  модел за предвиждане на рисковете", казва Рохини Кумар, един от авторите на проучването.

Ако се предположи, че през 2100-та година ще се достигне пикът в отделянето на парникови газове, броят на поредните екстремно сушави лета в Централна Европа ще се увеличи седемкратно през втората половина на 21-и век, предричат учените. Според тях, засегнатите от сушата земеделски земи тогава ще се увеличат с над 40 милиона хектара.

Ниско ниво на парникови газове – редки засушавания

Ако обаче парниковите газове нарастват с по-умерена скорост, броят на двойните летни засушавания ще се намали почти наполовина в сравнение със сценария за най-високите емисии. А при много ниски емисии на парникови газове продължителните летни засушавания ще станат още по-редки.