Често двама съпрузи решават, че за да "изгладят" отношенията си, трябва да отидат заедно на море. "Ще си починем и всичко ще си дойде на мястото" – мислят те. Защо обаче това не се случва? Проблемът не е между двамата души, проблемът е в... едни други проблеми.
Всички мечтаят за ваканция. Впрочем и за любов мечтаят всички, но малцина могат да обичат истински. Изглежда, и с почиването е така. Замислете се има ли сред познатите ви хора, които се връщат от най-екзотични кътчета на земното кълбо и въздъхват с облекчение:
"Слава богу, утре съм на работа"
Може би и с вас самите се случва същото. Когато отидете на курорт, още на втория ден ви "хваща щръклицата" и се улавяте, че мислите за служебните си дела. Понеже не знаете какво да направите с почивката, започвате трескаво да се оглеждате за възможности за динамично запълване на времето – с екскурзии до местни забележителности или с шопинг по местните магазини например.
В противен случай започвате да се изнервяте и да се дразните по всякакви незаслужаващи внимание поводи. Познато ли ви е всичко това? Ако не, значи ви е провървяло. Ако обаче много от описаното по-горе ви е познато до болка, да помислим заедно. Защо става така? Какво толкова загадъчно се случва, когато човек се мести от място, където е зает, на място, където е съвършено свободен?
Именно свободата е проблемът
Проблемът се появява тогава, когато ви се наложи сами да решавате с какво да се занимавате, а не ви е спуснато като график. И въобще да правите ли нещо, или просто да се излежавате на плажа, мълчаливо гледайки в една точка на хоризонта. Проблемът е, че не умеете да оставате насаме със себе си и че не знаете какво трябва да правите в такива моменти.
Вкъщи винаги има какво да се прави, винаги сте заети с маловажни проблеми, изискващи непрестанното ви внимание и активното ви участие. Докато по време на почивка мислите ви са заети с далеч по-малко неща и изведнъж сте принудени (от обстоятелствата, които би трябвало да ви радват) да се сблъскате със собствената си, извинете, празнота.
А да се сблъска човек с празнотата в себе си, пак извинете, е доста неприятно нещо. Въобще не ви говоря за остра интелектуална недостатъчност. Напротив – хората с развит интелект като че ли страдат повече по време на отпуска от този синдром, отколкото, абе, да си го кажем направо, по-тъпичките. Говоря за съвсем друга пустота, която не може да бъде преодоляна и от най-големия интелект. Той, интелектът, в крайна сметка е само „инструмент" за обработване на информация. Оказва се, че по време на почивка "инструментът" е готов да влезе в работа, но работи на празни обороти. И ето че се налага да натоварим интелекта си с нещо, което ни е "подръка" – с грижи и с проблеми.
Страх от самотата
Впрочем тези, които се боят да останат насаме със себе си, само се залъгват, че животът им в компания е безкрайно интересен. Защото, ако човек не може да прояви истински интерес към себе си, той не може да се заинтересува от когото и да било другиго. Има една поговорка, за която се сещам и която чудесно илюстрира казаното от мен преди малко: "Ако не можеш да разговаряш с Хариет на английски, то и с Джон едва ли ще успееш. Навярно просто не знаеш английски."
Ако човек, който не може да остава насаме със себе си, отиде на почивка не сам, а с любимия човек (ето че вече се връщаме към първото изречение от този текст), е все едно – ще се случи същото. Нито той ще успее да си почине, нито почивката ще бъде удоволствие за партньора му. Най-вероятно ще последват дивни скандали и изясняване на отношенията.
Вкъщи, в обичайна обстановка, всички съществуващи между двама души проблеми обикновено са скрити зад дребни битовизми – зад непрекъснато покачващите се цени на сиренето например. Или зад спорове на тема политика, зад фрустрации заради проблеми на работното място и дори зад... отвратителния характер на шефа на единия от двамата съпрузи или любовници. По време на почивка обаче отсъства всекидневната необходимост да мислите за работата, политиката, да се карате за цената на сиренето и прочие идиотски дреболии. И именно тогава на преден план излизат проблемите в отношенията.
Празнотата на вътрешния свят представлява отсъствие на интерес към самия себе си и следователно и интерес към всичко останало. Интересът е най-добрият начин да натоварите своя „оборотен компютър". Просто трябва да откриете кое е онова нещо, което интересно и увлекателно за вас. Повтарям, за вас, а не за партньора ви, баба ви, брат ви... Само ако разберете какво ви е интересно на вас, ще станете интересни и на хората, на чието мнение държите.
Думата "интерес" е близка до думата "любопитство". Да правиш нещо с интерес, означава да го правиш с любов, да го обичаш, да задаваш въпроси, за да попълваш информацията си за него. Интересът към самия себе си (впрочем както и към всичко останало) е просто стремеж да задавате въпроси и да търсите отговори за самите себе си.
И сега си представете как е устроен животът на човек, притежаващ това велико умение – да се интересува (както от себе си, така и от всичко останало). Около нас има толкова много непознати и загадъчни неща. Вие например знаете ли защо автомобилът има именно 4 колела, а не 3 или 5 например? И защо слънцето изгрява от изток и залязва на запад? Ако се замислите, със сигурност ще намерите отговори на тези въпроси. Но си признайте, че никога не сте се замисляли. А впрочем още Алберт Айнщайн е казал: "Всички от деца знаят, че има неща, които са невъзможни. Но винаги се намира "невежа", който да не знае. И именно той прави велики открития."
Ако и вие притежавате това качество любопитството, няма начин да бъдете отегчени. Нито на почивка, нито на работа. Нито когато сте сами, нито когато сте с любимия човек. Още по-малко, когато сте с любимия човек. Но любовта и разбирателството с него започват от... вашето любопитство към света.
Ако човек владее това вълшебно умение (не е задължително да притежавате това умение по рождение, можете да го овладеете), няма начин да скучаете по време на почивка. Особено по време на почивка! С когото и да сте. Във ваш интерес е да си намерите интереса. Тогава няма да се карате с любимия, когато сте заедно на почивка, а ще се интересувате от други неща. Така че да го накарате и той да се заинтересува от тях, а и от вас покрай тях.
Всички мечтаят за ваканция. Впрочем и за любов мечтаят всички, но малцина могат да обичат истински. Изглежда, и с почиването е така. Замислете се има ли сред познатите ви хора, които се връщат от най-екзотични кътчета на земното кълбо и въздъхват с облекчение:
"Слава богу, утре съм на работа"
Може би и с вас самите се случва същото. Когато отидете на курорт, още на втория ден ви "хваща щръклицата" и се улавяте, че мислите за служебните си дела. Понеже не знаете какво да направите с почивката, започвате трескаво да се оглеждате за възможности за динамично запълване на времето – с екскурзии до местни забележителности или с шопинг по местните магазини например.
В противен случай започвате да се изнервяте и да се дразните по всякакви незаслужаващи внимание поводи. Познато ли ви е всичко това? Ако не, значи ви е провървяло. Ако обаче много от описаното по-горе ви е познато до болка, да помислим заедно. Защо става така? Какво толкова загадъчно се случва, когато човек се мести от място, където е зает, на място, където е съвършено свободен?
Именно свободата е проблемът
Проблемът се появява тогава, когато ви се наложи сами да решавате с какво да се занимавате, а не ви е спуснато като график. И въобще да правите ли нещо, или просто да се излежавате на плажа, мълчаливо гледайки в една точка на хоризонта. Проблемът е, че не умеете да оставате насаме със себе си и че не знаете какво трябва да правите в такива моменти.
Вкъщи винаги има какво да се прави, винаги сте заети с маловажни проблеми, изискващи непрестанното ви внимание и активното ви участие. Докато по време на почивка мислите ви са заети с далеч по-малко неща и изведнъж сте принудени (от обстоятелствата, които би трябвало да ви радват) да се сблъскате със собствената си, извинете, празнота.
А да се сблъска човек с празнотата в себе си, пак извинете, е доста неприятно нещо. Въобще не ви говоря за остра интелектуална недостатъчност. Напротив – хората с развит интелект като че ли страдат повече по време на отпуска от този синдром, отколкото, абе, да си го кажем направо, по-тъпичките. Говоря за съвсем друга пустота, която не може да бъде преодоляна и от най-големия интелект. Той, интелектът, в крайна сметка е само „инструмент" за обработване на информация. Оказва се, че по време на почивка "инструментът" е готов да влезе в работа, но работи на празни обороти. И ето че се налага да натоварим интелекта си с нещо, което ни е "подръка" – с грижи и с проблеми.
Страх от самотата
Впрочем тези, които се боят да останат насаме със себе си, само се залъгват, че животът им в компания е безкрайно интересен. Защото, ако човек не може да прояви истински интерес към себе си, той не може да се заинтересува от когото и да било другиго. Има една поговорка, за която се сещам и която чудесно илюстрира казаното от мен преди малко: "Ако не можеш да разговаряш с Хариет на английски, то и с Джон едва ли ще успееш. Навярно просто не знаеш английски."
Ако човек, който не може да остава насаме със себе си, отиде на почивка не сам, а с любимия човек (ето че вече се връщаме към първото изречение от този текст), е все едно – ще се случи същото. Нито той ще успее да си почине, нито почивката ще бъде удоволствие за партньора му. Най-вероятно ще последват дивни скандали и изясняване на отношенията.
Вкъщи, в обичайна обстановка, всички съществуващи между двама души проблеми обикновено са скрити зад дребни битовизми – зад непрекъснато покачващите се цени на сиренето например. Или зад спорове на тема политика, зад фрустрации заради проблеми на работното място и дори зад... отвратителния характер на шефа на единия от двамата съпрузи или любовници. По време на почивка обаче отсъства всекидневната необходимост да мислите за работата, политиката, да се карате за цената на сиренето и прочие идиотски дреболии. И именно тогава на преден план излизат проблемите в отношенията.
Празнотата на вътрешния свят представлява отсъствие на интерес към самия себе си и следователно и интерес към всичко останало. Интересът е най-добрият начин да натоварите своя „оборотен компютър". Просто трябва да откриете кое е онова нещо, което интересно и увлекателно за вас. Повтарям, за вас, а не за партньора ви, баба ви, брат ви... Само ако разберете какво ви е интересно на вас, ще станете интересни и на хората, на чието мнение държите.
Думата "интерес" е близка до думата "любопитство". Да правиш нещо с интерес, означава да го правиш с любов, да го обичаш, да задаваш въпроси, за да попълваш информацията си за него. Интересът към самия себе си (впрочем както и към всичко останало) е просто стремеж да задавате въпроси и да търсите отговори за самите себе си.
И сега си представете как е устроен животът на човек, притежаващ това велико умение – да се интересува (както от себе си, така и от всичко останало). Около нас има толкова много непознати и загадъчни неща. Вие например знаете ли защо автомобилът има именно 4 колела, а не 3 или 5 например? И защо слънцето изгрява от изток и залязва на запад? Ако се замислите, със сигурност ще намерите отговори на тези въпроси. Но си признайте, че никога не сте се замисляли. А впрочем още Алберт Айнщайн е казал: "Всички от деца знаят, че има неща, които са невъзможни. Но винаги се намира "невежа", който да не знае. И именно той прави велики открития."
Ако и вие притежавате това качество любопитството, няма начин да бъдете отегчени. Нито на почивка, нито на работа. Нито когато сте сами, нито когато сте с любимия човек. Още по-малко, когато сте с любимия човек. Но любовта и разбирателството с него започват от... вашето любопитство към света.
Ако човек владее това вълшебно умение (не е задължително да притежавате това умение по рождение, можете да го овладеете), няма начин да скучаете по време на почивка. Особено по време на почивка! С когото и да сте. Във ваш интерес е да си намерите интереса. Тогава няма да се карате с любимия, когато сте заедно на почивка, а ще се интересувате от други неща. Така че да го накарате и той да се заинтересува от тях, а и от вас покрай тях.
Източник: yellow.bg
