Публикуваме финалното послание от заключенията на ръководителя на Медицинския експертен съвет по коронавируса проф. д-р Коста Костов по най-задаваните и противоречиви въпроси, свързани с епидемията, базирани на личния му опит като консултант по белодробни болести в УМБАЛ "Св. Анна" и научната му дейност. Текстът е наръчник с ясни отговори за вируса и ефектите от него.

Първата част четете тук.
Втората част - тук.

Последствията, предизвикани от COVID-19, се дефинират пред обществото като "новото нормално", слоган, който влезе в словесния инструментариум на медии и експерти и се използва вместо мантра срещу общата резигнация.
Не може да е нормално предстоящото масово обедняване, здравните и икономически последствия за милиони по света и стотици хиляди българи, икономическата нестабилност, фалитите на малки фирми и големи компании, нарастващата безработица, отложените здравни проблеми на хронично болните, психо-соматичната пандемия, масовата невроза, паническите разстройства и пр.

Новото нормално не е нормално!

Вирусните инфекции от обичаен сезонен гост заплашват да се превърнат в постоянен спътник на страховете ни. Заживяхме в непрекъснато очакване на нов "затвор" и кошмарите ни са изпълнени с противоепидемични бункери, вглеждаме се тревожно във всеки човек без маска и още по-тревожно, ако носи маска. По време на епидемията нарасна броят на пациентите с психосоматични прояви, страхови и депресивни изживявания, домашното насилие и насилието над деца.

Ние сме в "новото ненормално", с локални и глобални прояви, което може да бъде наречено и "нов световен безпорядък" в памет на Цветан Тодоров, озаглавил така своите размисли за тревожните промени в света от последните десетилетия.

Ето аргументите за този безпорядък.

Промени се демократичният ред, защото по време на пандемията поддадоха всички демократични темели:

• Властта от народа беше суспендирана в полза на епидемичния контрол в борбата с вирусната епидемия;

• Свободата на личността беше прибрана в заповяданите граници на извънредната обстановка;

• Плурализмът беше карантиниран за няколко месеца.

Тези процеси бяха проявени с различна сила в различните държави - с по-сдържани послания там, където има активни и будни граждански общества, и с по-безкомпромисен наратив, където обществото се събужда единствено за да види какви са резултатите от парламентарните или президентските избори.

Някои казват, че военната дисциплина била единственият начин българите да бъдат накарани да спазват противоепидемичните мерки и затова карантината е неизбежна необходимост.

Не съм отричал нейната необходимост, но противоепидемичните мерки доказаха освен протективната си роля срещу вируса и агресивната си роля спрямо демокрацията.

Вирусът се оказа опасен за демокрацията, ако няма достатъчно обществени сили за съпротива

и се допусне наложената извънредна ситуация да бъде използвана за други цели и безсрочно?

В демократичния свят има предвидим порядък следващ основни принципи - суверен е народът и негова е цялата власт, законите и държавните институции бранят обществения интерес, свободата и интересите на личността, институциите - съдебна, законодателна, изпълнителна, религиозна - са независими от политическата власт. Същото касае и медийната независимост.

По време на карантината основните принципи на демокрацията бяха подчинени на вирусния геном.

Вирусът нахлу в демократичната клетка, използва я като съблекалня, за да се разголи, и докато се размножаваше сладострастно за наша сметка, разсъблече и нашите слабости, като демонстрира, че: в страховете си народът лесно може да се откаже от своя суверенитет; безропотно се подчинява на извънредни разпореждания, за които не е питан и не е участвал в тяхното обсъждане; плурализмът може да изглежда като добре нахранено коте прибрано в изолатор.

Епидемията показа колко тънка е границата на демокрацията с авторитаризма - колкото един вирус с големина 60-140 нанометра. Обществото разбра, че е достатъчен един вирус, за да разклати трите основни колони на либералната демокрация: власт на народа, свобода на личността и политическа независимост на институциите.

Строгите противоепидемични мерки имат важно значение за крайния изход от епидемията,

но те показаха също, че се стягаме само тогава, когато са застрашени нашето здраве или обема на нашия джоб, но мълчим, ако се отнасят с нас като с домашни животни. Всички отдадохме доброволно личната си свобода и правехме всичко, без значение доколко то е законно, защото все още ни липсват рефлексите на зряло демократично общество.

Спомняте ли си "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг?

А Константин Павлов:

Нашата съпротива? -
еротична игра!
(Боричкаме се сладострастно,
отдаваме се доброволно,
а стенем, че сме изнасилени.)

Вече сме в световен безпорядък, в който тепърва ще живеем.

Икономиките ще преживеят трудни години, народът все повече ще губи свободата си, без да е карантиниран, ще обеднява и озверява, за да не обеднеят и озвереят паразитиращите върху държавата хрантутници. За да не се сринат големите финансови корпорации, всички последствия ще бъдат адресирани към обикновените хора.

Личността ще отдаде допълнителна част от свободата си, защото ще остане в обсега на мобилните си устройства. Популизмът ще намери допълнителна легитимация от "науката", а последната

трябва да се разграничи от "научното" месианство, каквото се случи в разгара на пандемията

от COVID-19; наднационални организации като СЗО ще положат много усилия, за да върнат част от загубения си авторитет, но никога няма да си възстановят изцяло предишния; изтласканите в периферията на обществото ще намират все повече основания да недоволстват...

За либералната демокрация ще става все по-трудно да удържа темелите на своята легитимност, a светът ще стане още по-несигурно място.

За какво "нормално" става дума?!

Нормално е проглеждането на обществото за необходимостта от добре осигурена с кадри и апаратура здравна система.

Нормално е признанието за професионалното поведение на медицинското съсловие, стоящо на пътя на вирусната агресия.

Нормално е демократичното общество да има доверие в лечителите си.

Нормално е политиците да слушат съветите на медиците, за да не попадат в изолатора.

Нормално е в едно здраво общество да знаеш повече имена на лекари, отколкото на политици.

Нормално е, преди да построиш каквото и да е, да построиш болница за децата.

Нормално е в града, в който живееш и работиш, да дишаш чист въздух и да знаеш, че това е възможно.

Нормално е да прилагаш принципа primum non nocere в политиката, за да налагаш решения, които не вредят на общественото здраве.

Нормално е народът да гласува доверие на държавата си и тя да го оправдае.

Нормално е да осъзнаваш, че солидарното общество е по-силно от разединеното.

Нормално е в критична ситуация като една вирусна епидемия да разчиташ на себе си, да имаш ресурси да се справяш сам, а не с помощ отвън.

Ненормално е да държиш затворени училища и университети, полузатворени театри и концертни зали, а да отваряш стадиони и чалготеки.

Ненормално е управляващите да провеждат брифинги на тумби без маски, а да изискват от всички останали физическа дистанция.

Ненормално е в законодателната институция да не носят маски, а да упрекват гражданите за липса на отговорност и лекомислие.

Ненормално е, ако политиците все още не са разбрали, че с погроми върху здравната система няма национална сигурност.

Ненормално е да не разбираш, че добре организираната и подготвена здравна система, със собствено производство на медицинско оборудване и консумативи, е допълнителна гаранция за всяка биологична атака.

За всеки вече е пределно ясно, че един вирус може да направи революция, каквато човекът не може.