Как може древните монолити, които са били подравнени със слънцето при равноденствието преди хиляди години, все още са ориентирани правилно, като се има предвид, че движението на тектоничните плочи ги е измествало през годините?
"Това е така, защото тектонските плочи се движат много бавно. Средно те се движат с около 40 милиметра годишно, скоростта с която нарастват ноктите", обяснява проф. Майк Фолоус (Mike Follows) от Департамента за науки за Земята в Масачузетския технологичен университет.
Голямата пирамида в Гиза е построена около 2560 г. пр. н. е. преди приблизително 4500 години. И все пак тя не е в съответствие с истинския север с по-малко от 1/15 от градуса. Гиза е разположена в североизточния край на Африканската тектонична плоча, която се е преместила на 30 метра на север и се е завъртява обратно на часовниковата стрелка с около 1/60 от градуса от построяването на Голямата пирамида, когато нейното подравняване в съответствие с истинския север е било още по-точно.
Ако африканската плоча се движеше на изток с типична скорост от 40 милиметра годишно или около 180 метра за тези четири и половина хилядолетия, ефектът от това завъртане щеше да се загуби.
Подобен аргумент може да се приложи и за подравняването на древните монолити със слънцето при равноденствие.
Евразийската тектонска плоча се движи на изток с приблизително 25 милиметра годишно. Но тъй като посоката на движение е повече или по-малко по въображаемата линия, свързваща изгрева и залеза, има пренебрежимо малко странично изместване в подравняването на древните европейски монолити спрямо равноденствието, след като са били построени. Ако отклонението на плочата бе в направление север - юг, тогава щеше да има забележимо изместване, пояснява геологът Джеф Таунсън (Geoff Townson).
"Въпросът за ефекта на тектониката на плочите върху подравняването на каменните кръгове е нещо, за което понякога съм се чудил", споделя Кристофър Даниел (Christopher Daniel), професор по геология от Бъкнелски университет, Великобритания.
Много праисторически каменни кръгове и други структури във Великобритания и Ирландия датират от 5000 години или повече. Смята се, че някои от тях са построени така, че да се подравняват в съответствие с равноденствията и слънцестоенето.
Британските острови са на западната част на Евразийската плоча. Тектонното движение в този регион се измерва на около 25 милиметра годишно в северна посока. И така, през последните 5000 години земята се е отклонила са около 125 метра на север, или на около една хилядна част от градуса географска ширина.
В Стоунхендж например това преместване почти не е променило положението му спрямо изгрева на слънцето по време на лятното слънцестоене. Ъгълът между слънцето,появяващо се на хоризонта, и посоката юг - азимутът - е намалял с около една хилядна от градуса, което е практически незабележимо.
Ефектът от тектоничното движение обаче се смалява от промяната в наклона на оста на Земята, наречена осова инклинация на еклиптиката. В момента този ъгъл е малко по-малък от 23,5 градуса, но преди 5000 години той е бил по-близо до 24 градуса. Само тази промяна увеличава азимута в Стоунхендж по изгрев слънце в средата на лятото с повече от един градус, което е равно на двата диаметра на слънцето на хоризонта.
Един от най-големите и най-важните камъни на комплекса, камъкът-Пета (Heel stone) не е точно подравнен с лятния изгрев, което кара някои учени да смятат, че трябва да е бил в правилното положение, когато е бил построен праисторическият паметник около 3000 г. пр. н. е.
Преди 4500 години изгряващото слънце би се появило около 1° вляво от показаното на снимката горе с камъка-Пета. Промяната на ъгъла на наклона на оста на Земята от 2500 г. пр. н.е. (от ~ 24 ° до ~ 23.5 °) е изместила изгрева надясно приблизително два диаметъра на Слънцето. Снимка: The Stones of Stonehenge
