Знаете ли, че една средно голяма праскова съдържа толкова калории колкото половин банан? Да, прасковата се смята за нискокалорична, в същото време е сочна и сладка, зареждаща с живот както очите ни, така и организма ни. 100 г праскова внася само 39 ккал, като голяма част от тях идват от въглехидратите в плода. 9,9 г е общото им количество, като 8,4 г са захарите, а останалите 1,5 г полезни фибри. Прасковата е изключително богата на вода – почти 90 г от стоте реално са вода, но с нея получаваме вкус, полезни нутриенти и енергия. Това я прави отлична закуска за периодите, когато се чувстваме излишно гладни и може да я предлагаме на масата за междинна закуска на всекиго, още по-вече, когато знаем, че има нужда от витамини и минерали.

Прасковата можем да наречем спокойно лятната „ябълка“ или царица на летните плодове. Дори и ягодите и черешите да са любимите, прасковата е тази, която можем да консумираме най-дълго през топлите месеци. След като си я осигурим, не е задължително да я консумираме веднага, по-дълготрайна е от червените дребни плодове и е сравнително издръжлива на пътуване.

Прасковата също като ягодата, може да се смеси с ред други храни, от което да се получи сочен и вкусен десерт. Едно от блаженствата, които можем да си позволим е да смесим парченца сурова праскова с кисело мляко и извара – пожелание можем да добавим овесени ядки и ядки – като оставим сместа да предстои известно време, за да може плодът да сподели ароматите и сокове. Прасковата също като кайсията може да даде невероятно сладко, но и сладкиши и запомнящи се плодови торти.

С какво се отличават хранителните качества на прасковата? Съдържа 84 мг омега-6 мастни киселини, омега-3 са само 2 мг, но все пак ги има. Никакво нишесте, никакви наситени мазнини и почти никакви белтъчини.

От типично растителните нутриенти в нея има 10 мг фитостероли, което допринася за доброто настроение при жените, усещане за женственост и сексапил. Прасковата помага на дамите да задържат красотата и младостта си. 

От витамините най-голямо е количеството на аскорбиновата киселина – 6,6 мг, което се равнява на 11 % от дневните потребности. Знаем, че витамин С е отличен антиоксидант и подпомага организма ни срещу възпалителни процеси, които могат да възникнат вследствие на свободните радикали или инфекции, а, уви, лятото създава условие за възникването често на такива. Не бива да забравяме, че витамин С играе съществена роля за образуването на колаген в кожата, което я поддържа стегната. В изследване, поместено в сп. Nutrients се споменава, че той стабилизира колагеновата молекулна структура, стимулирайки информационната РНК и предава на фибробластите в съединителната тъкан на кожата да произвеждат колаген.

В нея има и отговарящите на 11% от дневните ни потребности витамин А и 4% витамин Е, което значи, че се получава един добър комплекс в прасковата за свежа кожа и антиоксидантен ефект.

Намират се и други витамини като К – 3%, ниацин (витамин В3) – 4% и пантотенова киселина (витамин В5) – 2%.

Спрямо минералите, най-съществено е присъствието на калий, което обяснява защо прасковата е полезна за кръвното ни налягане – 190 мг, или 5% от дневните нужди. В нея има по малко фосфор, магнезий, мед, манган, калций, цинк и дори желязо.

На базата на тези природни съставки можем да съдим, че прасковата е чудесен освежаващ плод, който хидратира организма ни, помага ни да се справим и предотвратим неприятната констипация, пазим се от бръчки, но и много повече. Наличието на фибри, полезни мазнини, калций, магнезий и калий се отразяват положително на сърдечносъдовото здраве. Фибрите спомагат за контрола на високия лош LDL холестерол и триглицеридите и подобряване на добрия HDL. А разтворимите фибри в прасковата, конкетно намаляват, намаляват риска от диабет тип 2, твърдят от известната американски Майо клиник.

Ако усетим, че сме прекалили със солта през деня, то можем да възстановим равновесието между натрия и калия в организма чрез хапване на праскова и профилактираме кръвното. 

Заради наличието на витамин А, бета-каротин и лутеин прасковата подпомага и доброто ни зрение, което през лятото успяваме да натоварим двойно – от екраните и излагането на силна слънчева светлина.