Вал Стоева е от хората, за които всъщност не си даваме сметка колко много работа вършат в социален и просветителски аспект. Тя е сред онези будители, за които не се чува всеки ден, но делото им остава трайна следа в живота на десетки малчугани. И за тях това е може би най-важната среща в детството - с истината за буквите, с мъдростта на четенето и с пламъка на просветления човек. Човекът, който един ден ще бере плодовете от градина, озарена от собствената му светлина. Звучи патетично и дори неестествено, но това е единственият поглед, който трябва да имаме към културата на образоваността и нейната чистота, и четенето - като неизменна част от това.

Вал Стоева пред БТА - за призванието да насърчаваш четенето, за "сблъсъка" между четенето и ученето, за това дали е застрашена културата на четенето, за грамотността, за полезните ходове в отношенията между просветното министерство, директорите на училища, учителите и децата. Защо четенето трябва да започне още в детската градина и как се разбира коя книга е подходяща за дадено дете. Кои са най-нестандартните методи за насърчаване на четенето и защо е единствена по рода си наградата "Бисерче вълшебно".

- Що за призвание е това да насърчаваш четенето?

Вал Стоева: Най-важното призвание след това да бъдеш родител. Насърчаването на четенето е в основата на грамотността, от степента на овладяването му зависи дали индивидът ще се развива и ще умее да допринася за собственото си благо и за това на общността. В много от случаите индивидите подсъзнателно приравняват четенето на дейност, която се извършва за удоволствие в свободното време. Затова в работата си често чувам израза: "Детето няма време да чете, защото трябва да учи".

Неразбирането на процеса "четене" и на важността му за развитието на личността, а оттам - за развитието на всяка сфера от живота, допринася за високия процент функционално неграмотни възрастни у нас и за проблемите във всяка област.

- Все по-често ни се налага да четем от екрана, а не от хартиени страници? Това застрашава ли според Вас културата на четенето и неговата чистота?

В.С.: Новите технологии и начинът ни на живот естествено налагат да променим и начина си на четене. Мозъкът се обучава да чете в дигитална среда, но самият начин на четене и по-трудното задържане на вниманието стимулират повърхностното извличане на информация от екрана.

Интересно изследване показва, че при четенето от екран потребителят преглежда текста по начин, който наподобява буквата F - в началото на статия прочита първите няколко реда, след това плъзга погледа вертикално отляво, към средата фиксира малко по-голям обем от думи, но обикновено не прочита до края на реда и след това отново плъзга погледа си по първите думи от лявата страна. Този начин на четене, който се случва в дигитална среда, за съжаление, влияе и при четенето от хартия - все по-трудно става дълбокото потапяне в сложни и многопластови произведения или специализирани научни издания, защото прекарваме по-дълго време пред екрана и мозъкът променя начина, по който обработва получената от четенето информация.

Културата на четенето не е толкова застрашена, колкото се променя. Ако си даваме сметка за тези промени, ще успеем да запазим чистотата на четенето, ще се научим да "превключваме" на друг режим и да предпочитаме четенето от хартия за наистина важните текстове, които искаме да осмислим пълноценно и да превърнем в знания.

- Грамотността, неизменна част от която е и четенето, става все по-голям проблем у нас. Има ли изход от тази ситуация според Вас?

В.С.: Изход винаги има, стига да го търсим активно. У нас проблемът е сериозен заради високия проблем функционално неграмотни възрастни, заради липсата на инвестиции от страна на държавата в развитие на четенето и прехвърлянето на отговорността единствено на училищата. Но доста сходна е и ситуацията в другите държави от Европейския съюз.

Решението изисква сериозно обръщане към научните изследвания и стратегическо планиране, в което четенето като ключов елемент на грамотността не е сведено единствено до уроци по литература в училище. В момента проблемите се решават на парче, без да се гледа голямата картина, а инвестирането в насърчаване на четенето от страна на държавата по-скоро липсва.

- Има ли връзка с това, че повечето българи не работят това, за което са учили? И това не е ли предпоставка да се налагат ниски критерии като цяло?

В.С.: Разминаването между образованието, което българите получават и реалните работни позиции не се дължи толкова на проблемите с грамотността, колкото на неправилно кариерно ориентиране. Родителите се стремят да осигурят да децата си "най-доброто" образование, но зад превъзходната степен обикновено се крият разбирания, лишени от възможност за поглед в бъдещето.

Родителят не може да прогнозира какви ще са професиите на бъдещето или пък какво ще е интересно на детето му. Той допуска, че езиковата гимназия предлага отлично изучаване на чужд език и изпраща детето си там. А после? Пътят към следващата образователна степен става донякъде предопределен.

Ниските критерии пък идват от натиска, който пада от обществото върху министерството, което прехвърля отговорността върху директорите, а те - върху учителите и децата. Порочният кръг се затваря и единственото решение изглежда занижаването на критериите. И това също е порочно, защото индивидът обикновено се равнява по масата, а ако нивото на масата е много ниско, с всяко следващо поколение ситуацията се влошава. Затова решението включва стратегическо планиране и ясни приоритети - тогава критериите могат да бъдат високи.

- Какво не искате да се случи на децата Ви, като говорим за грамотност и четене?

В.С.: Онова, което не искам да се случи, е средата да определя четящите хора за странни, остарели и неприложими. Започнах да се занимавам с насърчаване на четенето именно по тази причина, когато дъщеря ми постъпи в училище преди 11 години. Имаше период, в който съучениците й се подиграваха, че чете книги и тя спря да го прави за дълъг период от време. Това ми даде яснота, че в училище вече е късно - средата трябва да се подготвя още от семейството и от детската градина. Днес в градината на сина ми развивам проект за библиотека и родителите на другите деца са ангажирани заедно с учителите, за да променим средата. Резултатите вече са видими.

- Кое е най-ценното нещо, което научихте от децата, от малките читатели?

В.С.: Децата много добре усещат коя книга е подходяща за тях - не само по отношение на моментното им настроение, но и като читателско ниво, като разгледани теми. Децата са безкомпромисни и веднага улавят фалша и лъжата. Те са честни съдници - не обичат да бъдат мамени и наказват с безразличие, но са и истински благодарни, ако човек работи в тяхно име и в техен интерес.

Научих, че решението ми да поставям винаги на фокус техните нужди, желания и интереси, е най-правилното решение, което съм вземала в живота си, макар да е и най-тежко за изпълнение. Недоволството на възрастните и нуждата да бъдат убедени да дават право на избор на децата изисква много работа...

- Кои са най-нестандартните методи, с които можем да превърнем едно дете от нечетящо в четящо?

В.С.: Не е необходимо да прибягваме до нестандартни методи - необходимо е да осъзнаем, че четенето започва още от утробата, книгите са най-добрата връзка между родителите и детето им и че е необходимо да четем на глас на децата си само по 15 минути на ден, за да направим най-доброто за бъдещето им.

Когато децата поотраснат и се научат да четат сами, хубаво е да им даваме право на избор и да не осъждаме този избор. Читателският вкус се култивира бавно и постепенно, но за да се случи това, все пак трябва да се започне от онова, което е във възможностите на индивида.

Тук ще обърна внимание на Национална награда "Бисерче вълшебно" - една от инициативите на фондация "Детски книги", с която много се гордея. Тя поставя фокус върху развитието на функционалната грамотност, но и върху интересите на самите деца.

- Казвате, че наградата "Бисерче вълшебно" не е просто конкурс за избор на книги, а поставя фокус върху развитието на функционалната грамотност, но и върху интересите на самите деца. Какво означава това? С какво е различна тази награда?

В.С.: Единствено децата от 5 до 16 години гласуват за новоиздадени книги, които "говорят" на съвременен език и са разбираеми за децата. Много по-лесно е да поставиш началото на ново начинание, ако то ти се струва приятно. Затова новите книги с красиви илюстрации и достъпен език подпомагат детето да направи своите първи стъпки в самостоятелното четене.

Важно е да отбележа, че чрез гласуването в "Бисерче вълшебно" даваме право на избор на децата и реално получаваме моментна картина не толкова на интересите им, колкото на читателските им умения, на връзката между семейството, училището и библиотеката, а и разбираме кои са проблемните области по отношение на четенето, например липсата на училищни библиотеки с назначен библиотекар или неосъвременения фонд на библиотеките. Това ни позволява да търсим генерални решения, да не работим на парче.

Наградата е различна и защото под повърхността й стоят редица изследвания за грамотността, адаптирани към българските условия, чрез които се стремим да подпомагаме децата да се превърнат в читатели, като променяме средата около тях.

- Вярвате ли, че четенето е основният фактор за по-бързото интелектуално съзряване?

В.С.: Твърдо убедена съм, а дългогодишните ми наблюдения на терен го доказват категорично. Световно дългогодишно изследване доказва, че социално-икономическият статус на семействата не оказва толкова голямо влияние върху развитието на грамотността, ако малкото дете расте сред книги и му се чете активно. Остава само да си пожелаем развитието на грамотността да е в стратегическите цели, които ще си заложим за бъдещето.

ЗА ВАЛ СТОЕВА

Вал Стоева е завършила Класическата гимназия в София, след това - политология, както и дипломация и международни отношения. От 2008 г. се занимава с насърчаване на четенето сред децата. Създател е на сайта Detskiknigi.com, а през 2013 г. основава едноименната фондация за насърчаване на четенето. Носител е на званията "Посланик на библиотеките" (2013) и "Рицар на книгата" (2015). Основен координатор е на националната награда "Бисерче вълшебно". Докторант е по специалността "Теория на четенето" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има дъщеря Карин и син Даниел.