Легендарният френският актьор Мишел Пиколи е починал на 94-годишна възраст на 12 май, съобщи АФП.
"Мишел Пиколи изгасна на 12 май в прегръдките на съпругата си Людивин и на децата си Инор и Мисиа след мозъчен инцидент" - пише в съобщението на семейството му, предадено от Жил Жакоб, приятел на актьора и бивш президент на кинофестивала в Кан.
След като става известен в "Презрението" (1963 г.) на Жан-Люк Годар с Бриджит Бардо, с която са легендарна двойка, Мишел Пиколи снима филм след филм. Сред партньорките му са Катрин Деньов и Роми Шнайдер. Играе често прелъстител, но и провокатор ("Голямото плюскане"), или папа ("Имаме папа", 2011г.) - последната му голяма роля на екрана.
Дългогодишната му кариера е неделима от тази на Луис Бунюел и Клод Соте. Еклектичен в избора си, той снима също много под режисурата на Реноар, Рене, Варда и Хичкок.
Във филмите на Луи Бунюел играе съмнителни типове, като в "Дневникът на една камериерка", "Дневна красавица" "Дискретният чар на буржоазията". След това става въплъщение на "славните 30 години" - периода след Втората световна война във филмите на Соте - "Нещата от живота", "Макс и железарите", "Венсан, Франсоа, Пол и другите").
Едър, със силен глас, той с удоволствие се превъплъщава в енигматични или екстравагантни мъже.
Ролята му в "Голямото плюскане" на Марко Ферери - един от най-скандалните филми на кинофестивала в Кан, е типична. Там играе участник в гастрономически семинар, който се превръща в оргия.
Мишел Пиколи не планира кариерата си, не се интересува от звезден статут, снима се в авторски филми - на Лео Каракс, Жан-Клод Брисо, Жак Дойон.
През 1990 г. с удоволствие се превъплъщава в чудат буржоа в "Милу през май" на Луи Мал.
Играе също в театъра, снима се в телевизията.
Лека-полека изчезва от екрана.
Когато е 90-годишен, разказва за живота си в книга с интервюта с Жил Жакоб. В нея споделя колко му е трудно, че вече не работи.
Мишел Пиколи се е женил три пъти, но винаги е бил дискретен за личния си живот.
Номиниран е четири пъти за награда "Сезар" - например за "Красивата драка" през 1992 г., но не получава най-голямата награда на френското кино.
