Интервю с Иман Ахмед, 17 г., ученичка в Духовното училище в Момчилград и участничка в новото издание на инициативата „Млади таланти от Кърджали и областта’2020” на Арт движение Кръг

Здрасти, Иман! Първият ни въпрос е защо си облечена така, добре ли сe чувстваш в това облекло?
Какво е хиджаб ? Защо се обличам така? Това са въпроси, които почти всеки си задава когато ме види. Сега съм на 17, но за първи път сложих забрадка на 9, бях в трети клас. Училището в нашето село не позволяваше да съм забрадена и аз отивах със забрадка до двора, там я свалях, а на връщанепак я слагах. Хиджаб е дрехата, с която се обличат повечето мюсюлманки. Тя ни покрива и е широка. По този начин една мюсюлманка „пази тялото си”, така да се каже. Обличаме се така, защото в исляма жената не трябва да привлича погледи с извивките на тялото си. В исляма красотата на жената не може да е предназначена за всеки. И затова ние се „прикриваме” по този начин. Шаловете на главите, които покриват косите ни, са с подобна цел. Затова се обличаме така. А не, защото това – както някои го интерпретират –е някакъв вид „самозатваряне”. Разбира се, цветът и различните видове хиджаб са според вкуса на момичето и жената. Сега много жени се питат – цитирам от мрежите: „Какво е да си жена днес? В общество обзето от мания по младостта и външния вид, в което жената е видима само като сексуален или фертилен обект. Нужно е да се намери ново разбиране, определение и въплъщение на това кои сме.” Ето, жените търсят своя нов свят, с нова символика, срещу стереотипите. Хиджабът съдържа своята своеобразна символика, която също разчупва схеми днес.

Давам си сметка, че облечена по този начин, имам малко шансове да работя и да продължа да уча в България това, което съм решила да уча и работя – софтуерни технологии. Но след като моята държава не ми позволява да изглеждам така, както религията ми повелява, трябва да се опитам да емигрирам в Лондон или в Германия, Белгия, Ирландия, където ще ми позволят. Сега посещавам курсове в училището по езикова подготовка.

Израснала си в религиозно семейство. Какво е от особено значение за теб и близките ти в религията Ислям?
Честно казано, най-много ми харесва колко е ценно образованието в нашата религия. В първия айет  (знамение от свещения Коран)първата дума в Сура ал-Алаке (إِقْرَأْ) – „Икра”. Тази дума означава „Чети!”, в заповедна форма.По-нататък в същата сура се казва: „И научи човека на това, което не знаеше.” Това всъщност са първите думи, низпослани от Корана. В айета не е посочено какво да се чете, защото най-напред се изисква да се чете и разчита, чрез изследване и размишление, чрез извличане на поуки, опознаване и разбиране на всяко нещо в истинската му същност на базата на първоначално откровение и космическите знамения във вселената. Без съмнение, основната цел, както на религията, така и на науката е познанието. Затова коментаторите казват, че думата„Икра’” в контекста на Свещенния Коран трябва да се разбира, като „Чети, размишлявайки”.

В исляма определено ми харесва и почитта към жената. Ислямът е религията, която е дала права на жените и много ги почита. В нашата свещена книга пише: „И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години”, стова се изтъква важността на майката. Пратеникът на Аллах повелява, че „Пътят към Рая минава под нозете на майката”. С тези думи нашят пророк е издигнал жената на едно от най-възвишените места.

Благочестивите мюсюлмани, подобно на християните, хранят особена почит към Дева Мария – Мариам. Тя се споменава 34 пъти в Корана, докато в Новия Завет – само деветнайсет пъти. За отбелязване е, че никоя друга жена не се споменава поименно в Корана.

- Имаш още почти година и половина, докато завършиш, след това вероятно ще се насочиш към софтуерните технологии – защото такава е мечтатати. Не се ли страхуваш от това как изглежда твоята религия и нейните последователи днес в очите на другите?

-  Невинаги съм била приемана от обществото заради религията си, но не съм се притеснявала, защото всеки си има вкус и не всеки е длъжен да ме харесва. Това, че медиите в доста случаи представят исляма като нещо лошо, не значи, че това е така. Свободата на човек е голяма, но всъщност се разпростира до свободата на другия. Моята свобода и моята религия ми повеляват да сложа хиджаб – това е единственото, с което се различавам от другите. Това, че вярващите мюсюлманки се обличаме така не значи, че сме терористи, както мисли мнозина. Митът, че иcлямът пpоповядва нетъpпимоcт към дpyговеpците, не е веpен.  В един от текcтовете на Коpана cе казва: „Ако Аллаx желаеше вcички да бъдат вяpващи мюcюлмани, щеше да напpави това, но той е напpавил xоpата pазлични наpоди и кyлтypи, за да cе обогатяват един дpyг.” Аз просто изповядвам религията си и тя ми повелява да нося хиджаб и ми е приятно, когато съм облечена по този начин. Всяка религия повелява по нещо различно и последователите ѝ го изпълняват. Така и не разбрах какъв е проблемът на обществото и ние да си изпълним тази наредба. Никога не съм имала нищо против хората да ми задават въпроси и да се интересуват, но делението, което се получава между нас и другите момичета така и не го разбрах. Защо? С какво сме по различни от другите, освен по облеклото. А облеклото не прави човека, нали? Нали най-важното са идеите, в името на които ще изграждаме една обединена Европа – всеки със своите таланти, отговорности, познания и ценности. С модерните ценности като толерантност, недискриминация и без език на омразата, които всъщност са заложени – ако добре се вгледате –още в повелите на Стария Завет и Корана. Елате да празнуваме женската заедност на брега на науката, борбата за повече права,културата и образованието!

Разговора проведе Радост Николаева