Нетрадиционен прочит на историята на Източните Родопи направи арх.Христо Генчев, човекът на който Кърджали дължи възстановяването на манастирския комплекс „Св.Йоан Предтеча”. В статия публикувана в списание „Геополитика &геостратегиа” известният наш общественик обосновава тезата , че цивилизацията по коритото на Арда е изключително древна. Той я нарича працивилизацията на Европа.
Арх.Христо Генчев сочи, че първите земеделци преди повече от десет хилядолетия избират долината на р.Арда, където да търсят препитание и защита. Авторът на статията сочи, че за разлика от долините на Марица и Тунджа поречието на Арда е имало естествени места за убежища-възвишения и върхове. Върху тях са разположени укрепления с визуална връзка през деня чрез дим и през нощта –чрез огньове.
Търсенето на сигурност се отразява на урбанизацията , пише арх.Генчев. Той изброява многобройните и непрестъпни крепости като Перперикон, Моняк, Кривус. Отрича тезата за разрушаването на манастира „Св.Йоан Предтеча”, който е един от образците на църковно строителство тук от кръстоносците. Сочи, че това е станало при османското нашествие.
Арх.Христо Генчев обръща специално внимание на скалните ниши в Източните Родопи. Той смята,че те са изсечени преди повече от десет хиляди години от първите земеделци, навлезли тук.Авторът твърди, че за времето си те са илюстрирали богатството на местните обитатели. Те са белези на скок в политическата организация и в крайна сметка водят до създаването на териториална организация.
Ардинската цивилизация осъзнава , че нейният възход и благоденствие се дължи на камъка и затова го почита, подчертава изследователят.Скалните ниши манифестират взаимодействието на Човека и Камъка, отбелязва още арх.Генчев.
Георги Кулов
Пармаков
Супер почтен човек
Фес
Ardia
Няма никакъв исторически документ, описание, или белег в народната памет рицарите от Третия и Четвъртия кръстоносен поход да са се отдали на непосилно пилеене на ценни човешки и материални ресурси за рушене на Свети Йоан Предтеча над Кърджали. В същото време сведенията за европейското, вкл. българското, Средновековие изобилстват с описания на стихийни пожари - битови, причинени от мълнии и др. Някакво разрушаване на Свети Йоан Предтеча по антиправославни причини е просто fake-внушение от користни и небългарски подбуди.
А чак две столетия след Четвъртия кръстоносен поход реалното и документирано разушаване на българските черкви е вече в ход, и то се дължи на продължително и сеещо унищожение насилие срещу няколко поколения българи. Това е, което причинява обезлюдяване на българските селища и тогава черквите стават жертва на природни стихии и на безнаказано плячкосване, за да рухнат незабелязано. И, да, тогава грижовни ръце може би са се постарали за затрупат рухналите си храмове, за да запазят техната светост. Затова и народната памет запазва името на 4-метровата могила пръст над Свети Йоан Предтеча – Черковището.
Веселин Банчев
Относно разрушението на манастира "СВ. Йоан Предтеча" г-н Генчев е прав. Латинците през 13 в. наистина опожаряват манастира, но не успяват да го разрушат, тогава разрушават най-древния и най-свещен храм на света, този на Дион Исус (погрешно именуван от историците - Дионис). А непоправимите разрушения са нанесени по времето на превземането на Перперикон. Знаково е сбогуването на населението с любимия храм, то става по старата тракийска традиция, с затрупването му с пръст, подобна на древните тракийски храмове (могили).