Поетесата от Кърджали Виолета Михова издаде нова книга.Художник на корица и графиките са дело на Емил Пенчев.

Рецензент е проф. Огнян Сапарев ,а редактор – Даниела Дямянова - литературовед.

СЛЪНЦЕТО- УСМИВКА НА ДУШАТА

          В поезията на  Виолета Михова любовта е извън стиховете, тъй като е винаги назоваване – чрез чувствата човек разбира, че трябва да нарече нещата с новии мена.Така престават да съществуват безучастни  пространства, тъй като целият свят е сътворен наново. Тя познава тайнствата на изгрева, на залеза, на вятъра, на дъжда, на слънцето – чрез тях омесва магията на пейзажа и втъкава в него душата и тялото така, че да не са  , коятоги е създала.

          За поетесата това е началото, към което винаги ще иска да се връща.Чрез идеята за слънцето и топлотата на погалването изгражда философия, която се преплита с тайнството, но същевременно носи и чисти поетически послания. Сетивата уловят благоуханието на цветовете, защото чрез тях човек се чувства част от вечната двойка небе – земя с приятното усещане, че непостижимите мащаби са понеговите възможности.

          Тазипоезия е написанатака, чедазабелязваменетолковадумите, колкототова, коетотворят – смисъла, емоцията, пътуванетонаеднаозарена от слънцетодуша.Словото в стиховетена Виолета Михова е катослънчевлъч, подчиятоблаготворналаскавсичкоставакрасиво и добро.Светлинатасесъбужда вживотанитака, кактотяпреоткривасвета – чрезпогалването.Това е единособенвиденергия, пораждащаоназихармония, чрезкояторазбираме, чеживотътнине е самосблъсъкнатоплота и студ.

Поетесатаобичатолковамногослънцетопорадиспособносттасидаукротява, даприласкава, бездаобсебва. Душата й е подготвена„задългопътуване”,коятодълбае„слънчевияъгъл”,независимоотклетвенатасиланастраданието.Слънцето е идеязастихията, защото е огън, нотопоражда„трепетенпожар”, „пепел“ и превръщамисълта в блещукащ въглен. Страстите са укротени, преди да се случат, останали са копринехи светулки, залутани щурчета…

Чувствотооставакатонеземна картинасамозаочите и душата, а затялото е мигновенполъх, даряващ „топълледотбездихания“...

Отговорът на въпроса е в слънчевотопогалваненатезистихове, коитоправятвидимилюбовта, хармонията икрасотата. Той е това, коеточовекиска, жадувайкизапокоряващата и ласкавамощнаогненотокълбо.Такадокосването сепревръща в образнаосъщественатахармония, напостигнататапълнотаотсливането„сега и завинаги“.

Погалене този, който, катопрочететазистихосбирка, сикаже: Слънцетосъмаз!

                                                                     Даниела Дамянова - литературовед