Село Ехинос/тур.Шахин б.а./ има древна история.То обаче е по известно с това,че днес е крепост на ортодоксалния ислям сунизма в помашкия анклав Скеча край гръцкия град Ксанти. Жителите на Шеин, както те го наричат от столетия са скъсали напълно с българското си потекло и се определят като турци. Въпреки това продължават да говорят родопски диалект , наред с турски и гръцки. Говорът на шеинци е близък до среднородопските говори, но те не го приемат за български. Причина за това е,че местните жители не хранят добри спомени за българската власт в Западна Тракия в периодите 1912-1919 г. и 1941-1944 г. Тогава те е трябвало да приемат християнски имена.

  Според акад.Димитър Ангелов в Западна Тракия през Средновековието е имало значителни маси богомилско население(1). Ако това е така,можем да си обясним защо тукашните българи са се подали лесно на дервишката пропаганда и са приели алевизма. Между богомилството и алианските религиозни вярвания има много допирни точки, като отричане на клира,отказ от храмовете, почитане на на скромния,почти беден начин на живот.(2)

  Местната легенда ,разказана ни от Шукрю Шехин от с.Менково гласи,че,Шеин не произлиза от турското    şahin –сокол, а от  şeyh-шейх. Жителите му били потомци на шейх , дошъл от Анадола. И днес те са най-многолюдния род. Според председателя на тракийското дружество „Дельо войвода” в Златоград Розалин Хаджиев родове от Шеин и днес имат роднини в българския град. Нещо повече родове от Шеин се заселват след 1944 г. в Златоград. Такива са наследниците на рода Мутафови на Хасан Мутьовичин. Розалин Хаджиев смята,че Шеин в миналото е било бекташийско село.

  Първият който обръща по-сериозно внимание на Шахин е българският патриарх Кирил, който като Пловдивски митрополит по време на Втората световна война изследва българо-мохамеданските селища в Западна Тракия. Ето какво пише за онези времена Патриарх Кирил: ”Шахин е едно от най-големите села в този край.През 1943 г. то броеше 1975 местни жители и имаше 417 обитаеми сгради.” Селото е средище на община, като в околните села се говори само български. За разлика от тях обаче „турско-мохамеданското влияние” в Шахин според Патриарх Кирил е по-силно. Той си обяснява факта с това , че селото е на оживения път за Ксанти.(3)

  Българският духовник констатира тук легенда за „светцъат”-брат и сестра,дошли от Беломорието. Те били свети хора-евлии. Тук трябва да отбележим,че култ към светиите има само сред алианските братства, включително и бекташизма.

 Братът и сестрата се казвали съответно Караджа Ахмед и Айша. Първоначално те поискали да отседнат в турското село Емирлер, но там не ги приели и те проклели неговите жители. Светите хора престояли малко време в Шахин. Братът пребивавал в самото село, а сестрата на възвишение на срещуположния бряг на реката. Един ден братът и сестрата едновременно станали невидими и заедно напуснали селото. Останали само дрехите им-„дрипите” за благодарност за гостоприемството. От тогава до едната от трите селски джамии има теке  и празен гроб, на светеца,а на отсрещната височина теке на светицата,пише Патрирах Кирил.(4)Днес над гроба на Караджа Ахмед е построена нова голяма джамия, като кенотафът е вътре в нея. По подобен начин е уредена джамията на султан Баязид в Истанбул, като тялото му е положено непосредствено пред Михраба(5).Явно в случая с Шахин се касае за много свят човек. Мястото се е наричало „Светцаът”.И днес местните мюсюлмани наричат храма текето, а не тюрбето,както се назовават сунитските гробници.Същото понятие те използват за гробът на сестра му Айша Караджа.

В случая имаме два образа: на мъж и жена,нещо,което е присъщо за много алевитски обители. И двете имена носят прякора Караджа (тур. „кърджа“ – сърна)15. Известно е, че според алевитската митология някои от техните светци често са приемали образа на „сърна“ и поради това в изображенията на патрона на бекташийския орден хаджи-Бекташ Вели той държи в скута си сърна – сиреч едно от своите деца (ученици) приел зооморфен образ. Образът на сърната е важен символ в алевизма, олицетворяващ връзката между човека и природата, поради което и алевитското поверие забранява убиването на сърни. Ако надникнем още по-дълбоко в древността, ще открием в арийския зороастризъм историческите общи корени на алевизма и българския средноазиатски тенгризъм. Съгласно иранския прочит, името на митичния създател на династията Дуло – „Авитохол“ означава „Роденият от сърна“ (от авестийски: „аби“ – син и „аху“ – сърна, свързани с езафетния съюз за генетичен граматически род „то“ – и, буквално „синът на сърната“). Самото турско название на селото „Шахин“ категорично е от ирански произход, но в дадения случая не трябва да се тълкува в буквалното си значение - „царе“, а със символичното наименование и често срещано титулуване, прикачено към личните имена на ръководителите на алевитските ордени, където арабското „шейх“ е еквивалентно на иранското „шах/шахин“ и тюрко-персийското „деде/баба“.(6)

  При текето на Караджа Ахмед доскоро са се правили курбани. Те били частни и общи. Според Патриарх Кирил общите курбани не са се прикрепяли към определен празник или сезон. Уреждат се когато селяните са по-свободни. Правят се за плодородие, по подобие на тези в община Черноочене. Тук се отправяли и молитви при болест или когато родилка се замъчи.(7)

  Курбанът до гробове на светци е характерен за българското християнско население и идва от дълбока древност. Той е съхранен като традиция и при българите мохамедани в Родопите(8). Ще посочим,че ортодоксалният сунизъм забранява курбаните на гробове. Хадисите са категорични, че на гроб не може да се яде.(9)

  Патриарх Кирил отбелязва,че в Шахин се е чествал Гергьовден-Хъдърлез.Той бил основният празник на местните овчари. Местните хора го наричат Адърлез.

Има клипове в You Tube от периода 1995-1998 година,  на които се вижда как младежите от селото на 6 май правят ритуално къпане в Шеинската река, точно там където в нея се влива една рекичка от посоката на Караджа Айше тюрбеси.  Юношите и ергените се пръскат едни други и вземат с кофички вода от реката и обливат събраните на брега на реката жени и девойки. Те уж бягат, да не ги мокрят , но все пак гледат да бъдат напръскани.

 Ритуално къпане става,  там където се вливат две реки-лява и дясна, голяма и малка,черна и бяла,подчертава Розалин Хаджиев. Обичаят се забранява от младите имами и напоследък е изоставен.

  Доц.Михаил Груев свързва запазването на различни древни обичаи и преди всичко култа към двамата евлии/ от.тур.-светци/ с бекташийската принадлежност на местните жители на Шеин. Свързаните с тях „вярвания и  практики,пряко кореспондират с дервишката митология и обредност”, категоричен е българският учен. Той сочи, че в противоречие с ортодоксалния ислям е и почитането на свята жена. (10).Според Розалин Хаджиев жените са на голяма почит в Шеин, нещо ,което е характерно за бекташизма.

  Днес жителите на Ехинос са на особена почит пред турските власти. Те ги обгръщат с внимание и ускоряват процесите не само на религиозната, но и на етническата асимилация.

Георги Кулов

Цитирана литература:

1.Ангелов Д.,Богомилството в България.,С.,1980 г.,с.,425

2.Загоров О.,Алевизмът.,С.,т.I,с.,293-294

3.Кирил,Патриарх български,Българомохамедански селища в Южните Родопи.,С.,1960 г.,с.,53-58

4.Кирил ,Патриарх български,цит.съч.

5.Челеби Ев.,Пътепис.,С.,2014 г.,с.,115

6.Кулов Г.,Българите мюсюлмани-сунити и алиани в спор за Ататюрк.,Сб.:Кърджали на историческата карта.,Габрово, 2019 г.,с.,243-255

7.Кирил,Патриарх български,цит.съч.

8.Благоев Г.,Курбанът в традицията на българите мюсюлмани,С.,2004 г.,с.216-222

9.Имам Ан-Науауи,Градините на праведниците.,т.II.,С.,2015 г.,с.,383

10.Груев М.,За разпространението на хетеродоксния ислям сред българите мюсюлмани.,Минало,С.,2000 г.,кн.2,с.,35-43