Какво прави един човек възрастен?
Дали това е конкретна възраст? Така например когато навършим 18 години, ние вече имаме конкретни права. Или пък човек е възрастен, след като премине през определени фази – ипотека, брак, работа от 9 до 17, деца, Volvo Hatchback и т.н.
Е, науката има отговор и на този въпрос. Най-новото изследване по въпроса показва, че ставаме възрастни чак когато достигнем 30-те, макар че подобно на пубертета, мъдреците и загубата на девствеността, точната възраст варира от човек до човек.
Защо точно 30-те?
Заради огромните промени, които се случват в тялото ни (и най-вече в мозъка) по време на тийнейджърските ни години и през 20-те. Така например невроните продължават да се развиват, свързват и подобряват през третото ни десетилетия, въпреки че по-голямата част от промените са се случили в средата на тийнейджърските ни години. Те дори биха могли да продължат да се променят и след навършването ни на 30.
Тези промени могат да засегнат поведението ни и дори склонността ни да развием психическо състояние. Да вземем за пример шизофренията – тя обикновено се активира в края на тийнейджърските години до началото на 20-те при мъжете и в края на 20-те и началото на 30-те при жените.
„Не е лесно да се определи ясна дефиниция на момента, в който оставяме детето зад себе си и се превръщаме във възрастен. Подобно начинание изглежда все по-абсурдно“, коментира Питър Джоунс, професор по невронауки в Кеймбриджкия университет.
„Преходът е изпълнен с много повече нюанси и се случва в рамките на три десетилетия“.
Идеята, че детството спира, когато навършим 18, започва все по-често да се оспорва в последно време. Така например статия, публикувана в Lancet Child & Adolescent Health миналата година твърди, че периодът, който наричаме юношество, всъщност трае много по-дълго, отколкото предполагаме.
Първата концептуализация на юношеството се появява в монументалния двутомен труд на психоложката Дж. Стенли Хол Юношество, публикуван през 1904 г. То обикновено се отнася до годините от 13 до 19 и жизнения цикъл на човека. Повечето от нас асоциират юношеството с тийнейджърските години, макар че фазата може да започне и на 10-годишна възраст, когато някои момичета започват да навлизат в пубертета, твърдят изследователите.
И през 20-те години тялото и мозъкът продължават да се развиват, докато социоикономически фактори (например поскъпването на цената на недвижимите имоти, нестабилният пазар на работна ръка, студентски дългове), забавят традиционните белези, които показват, че сме се превърнали във възрастни (партньор, родителство, икономическа независимост). По този начин периодът на „полузависимост“ (или юношеството) се удължава.
В края на краищата – твърде старомодно е да твърди, че човек става възрастен, когато навърши 18, казват невроучените. „След детството не следва юношество – обяснява Джоунс. – Хората извървяват дълъг път, те се движат в определена траектория.“
