Благодарение на неуморния краеведски труд на златоградчанина Величко Пачилов са изяснени доста факти от живота и дейността на легендарния Дельо войвода .Потомци на стари златоградски родове в съхранената си семейна памет пазят много предания за него .Преди време в разговор с наследник от стария златоградски род Домбови ми сподели буквално следното : ,,-ти знаеш ли като бях малък, дядо разказваше ,че Дельо е бил овчарче на Домбовата колиба.“ Знае се от преданията ,че Дельо останал сираче –без баща и без майка .Тогава в онази епоха такива сирачета ,а и деца от многодетни семейства обикновено ги давали за овчарчета при стопани с повече овце и кози.Там помагали и получавали храна , подслон и дрехи докато поотраснат .Tази местна традиция е била запазена почти до средата на миналия век.Все още има живи възрастни хора от с.Кушла ,които споделят че като деца са били овчарчета в Златоградски семейства притежавали много овце и кози. Във всички варианти на известната Дельова песен се говори за Домбовци и Караджовци.В едни варианти се пее ,че ,,,…излел е Дельо хайдутин с Домбовци и с Караджовци“, а в други ,,…излел е Дельо в Домбовци и в Караджовци“. Информацията ,че Дельо е бил овчарче на Домбовата колиба,която граничи с имотите на Лесковци и към Козарска река с Аршиневци , предполага той добре да познава този район.Тук той е бил в свои води.Познавал всички и намирал прием сред местните хора.Пак според запазената народна памет Аршиневци от Козарска река са изкупили имотите си от рода Караджовци.Това са същите ,,Караджовци“ за които се споменава в Дельовата песен наред с Домбовци . Всички тези факти говорят ,че Дельо е бил в много тесни връзки с Домбовци и Караджовци.През последните години излезнаха нови данни за Златоградско.Така в публикувания опис на християнските семейства в Златоград от 1570г. в превод от Истамбулския архив се среща фамилията Думби Йорги/Георги Домбов/ -тогава християнска. Според покойния Стоян Бозов Домбовци имали далечно родство с Бозовци. Само три века по късно Домбовци са вече мюсюлмани ,живеещи в така наречената Бабичетска махала на левия бряг на Голяма река.Името ,,Бабичетска“ твърде вероятно носи от живялите тук ислямски мисионери,,баби“.Това били най често дервиши-бекташи, носещи мъдростта на суфизма и отличаващи се с толерантност към християните .Тази махала е свързана с отсрещната махала Голема река чрез така наречената ,,Бабичетска кюприя“.В Бабичетската махала е живяла и любимата на Делю –красивата Гюлсиме от рода Етювци,които са в родствени връзки с Домбовци.Изглежда са се залюбили още като е бил Делю овчарче и бил започнал вече да възмъжава.Явно това не се харесало много на близките на Гюлсиме и за да прекъснат техните контакти пращат Делю да чиракува при вуйчо му в Енидже/сега Генисея/ в Беморието. Всички тези запазени данни в народната памет говорят за смутните времена ,когато е живял Дельо и за борбата за отстояване на българския дух ,намерила израз в Дельовата песен : -,,,в селоно имам две лели,да не ми ги потурчите,да не ми ги почорните…“ Дельовата песен не е създадена случайно.Явно бурните събития станали в онази епоха са породили много емоции за да бъдат възпети в една наистина ,,космическа „ песен.

Розалин Хаджиев

Председател на Тракийско дружество „Дельо войвода”

Гр.Златоград