Отслабването на дисциплината промени качествено процеса на овладяване на епидемията от COVID-19 и на практика отлага със седмици постепенното възстановяване на нормалния икономически живот. Ако у нас беше спазвана дисциплината, ние можехме да започнем с поетапно разхлабване на мерките по карантината. Сега вече не е ясно кога това може да стане.

При всички случаи населението трябва да се възползва от факта, че извън София, в т.ч. и в Кърджали, ситуацията е все още под контрол, и да прояви нужното ниво на дисиплинираност.Овладяването на ситуацията изисква да се върнем към линейния режим на нарастване броя на заразените. А това зависи от спазването на наложените мерки за изолация. Само така ще можем да започнем по-рано поетапното възстановяване на нормалната икономическа дейност.

Австрия, която закъсня с въвеждане на адекватен режим, преминава към поетапен преход към възстановяване на икномическата активност поради две причини. 1. Дисциплинираност на населението; 2. Конструктивно поведение на опозицията по отношение на целия пакет от мерки, което съхрани политическата й идентичност и рейтинг.

Въпреки че Австрия отбелязва 18 пъти повече заразени и 11 пъти повече случаи с летален изход от 12 април темпът на нарастване на първите е линеен, а у нас от 13 април той премина в нелинейно, експоненциално развитие. (виж графиките) Последното значи, че броят на заразените на дневна база ще се променя в нарастваща пропорция - сега тя е нараснала от 10 до 53 случая за четири дни.

Трябва да се отчете, че още преди месец двата главни икономически института, които като цяло отразяват идейните позиции на двете основни партии - Народната и Социалдемократическата, представиха съвместно своите прогнози.У нас такива центрове няма, а представената преди дни прогноза на икономическия институт на БАН е по традиция адаптация на публикувани вече от световнозначими центрове прогнози. Поради това тя не е твърде релевантна за българските реалности. На ситуационно равнище правителството ще може да проведе краткосрочните икономически мерки, които в голяма степен са в съответствие с очертаващия се общоевропейски модел. Но всяка страна трябва да разработи и приложи собствена национално-специфична стратегия за излизане от кризата.

Предлагането на мерки накуп, които не почиват на единна концепция, е проява на политически акционизъм и не може да допринесе за провеждането на последователна икономическа политика.

И в заключение:

У нас се разпространиха прогнози на американския институт по метрически данни и оценка на здравеопазването (IHME) за развитието на епидемията в България. Моделът, който се използва там, не може да отрази адекватно развитието на епидемията у нас. Математически той дава правилни резултати само за страните с нелинейно разширяване на заразата. Затова и публикуването на неговите прогнози за България е подвеждащо.

Трябва да се разбие зловредният цикъл на пропагандна аргументация, според който карантинните мерки трябва да се разпуснат колкото се може по-скоро, защото те вредели на икономиката. На практика така се насърчава слабата дисциплина, която влошава епидемиологичната обстановка, което ще налага отлагане на разхлабването на мерките, а с това и влошаване на икономическата ситуация.

Димитър Димитров

Виена 18 април 2020 г.