Проф.д-р Десислава Бошнакова е ръководител на департамент "Медии и комуникация" в НБУ. Организатор на TEDxSofia, издател и автор на подкаста Бошлаф. От няколко дни, по своя инициатива, всеки ден публикува броя на възстановените от Covid-19 хора по света. Ето какво още написа Десислава Бошнакова по темата:

Когато в едни други време в една друга държава ни учиха как да оценяваме колегите си и да даваме обратна връзка под формата на: 3 неща, които са били много добро, и 3 неща, които ако се усъвършенстват, цялото ще стане много по-добро.

И както вероятно сте се досетили, мислите ми са насочени към гледната точка и смисъла на информацията.

Ако ми кажете, че съм супер, ще е хубаво, ще се направя, че ви вярвам, но няма по никакъв начин да разбера как мога да стана по-добра. Ако ми кажете, че съм ужасна, ще е тъжно, ще ви повярвам и вероятно ще ми е тъпо, но няма по никакъв начин да разбера как да се поправя.

И така – имам един въпрос: Как се чувствате? Нали се сещате, че този въпрос доста често го чуваме от журналистите към хора – и каква полезна информация ви носи отговорът му? Никаква.

Каква полезна информация ви носи редовният брифинг? За мен – никаква. Точно напротив.

Стряска ме. Панира ме. Плаши ме. И превключвам на филмов канал, където филмът също ме плаши, но по-малко. И накрая вземам книга и нещата приключват.

Фокусирането върху стряскащата, ужасяващата страна на живота е вероятно начин на медиите да продават съдържанието си.

Но ние сме тези, които го купуваме.

Аз искам да купувам съдържание, което ми е полезно. Съдържание, което не просто ми диктува факти, които и сама мога да прочета, но ми помага да осмисля фактите, а още по-важното – помага ми да намеря начин да продължа да живея с тези факти. Или още по-добре би било, ако това съдържание ми помогне да намеря най-доброто за мен решение как да продължа. Дава ми конструктивна информация и обратна връзка.

За сметка на това ние чуваме:

Забранено е да се разхождате в парка. Добре. Разбрах. Но имам въпрос – как си представяте, че мога да оцелея като човек без въздух, слънце и движение. Нали съм изправен човек, а не лежащ или седящ.

И ще ви кажа какво имам предвид.

Забраната би трябвало да бъде последвана от предложения за справяне със забраната. Забраняват се разходките в парк, но можете да се разхождате по улиците, като спазвате дистанция. Можете да карате колело с маска и ръкавици, като спазвате дистанция. Можете да тичате по улиците, защото ние ще забраним движението на коли в центъра, докато трае извънредното положение.

Надявам се да схванахте логиката ми.

Истината е, че всяка ситуация може да се погледне от поне 360 гледни точки.

И защо броят на смъртните случаи да е единствената правилна. Ами излекуваните?

Тази бройка не е ли точно толкова важна, колкото и тази на смъртните случаи?

Като ПР съм обучена да се поставям винаги на мястото на потребителя. Да мисля – от какво има нужда и как да му дам цялата полезна за него информация.

Е, аз като потребител на традиционните медии не получавам информация, която ми е полезна, за да спася тялото и психиката си в тази ситуация.

Вместо да ми пускат филми от архива, могат да поканят едни хора, които да поговорят на зрителите за:

• хранителен режим в условия на COVID-19 – как да оптимизираме храненето си, при по-малкото движение, което правим;

• физически упражнения за поддържане на тялото в кондиция – вероятно в интернет има много и аз съм си ги намерила, но искам да ме подсещат, че тялото ми има нужда от движение, за да ми служи добре;

• как да си набавим срещите със слънцето, докато си седим вкъщи;

• как да се справим със стреса и паниката, които рано или късно ще ни обземат;

• как да общуваме с децата си, които също са в извънредна ситуация;

• как да не развалим взаимоотношенията с партньора си, докато сме затворени по 24 часа заедно в малки пространства, защото малцина живеят в имението на Рич Форестър;

• как да се грижим за духа на възрастните си родители и роднини;

• как….

Няма нищо подобно. Само шок и ужас и Смърт.

Колко мислите, че може да издържи един нормален човек в такава среда.

Спокойно – аз се справям, имам подготовка, възможност да чета на пет езика, да общувам с хиляди хора по света.

Но аз не съм всеки. За мнозина телевизорът продължава да е прозорецът към света.

И да ви призная, се плаша от гледката през този прозорец.

Един велик човек  – Джордж Бърнард Шоу – е казал: “Разумният човек се приспособява към света; неразумният се мъчи да приспособи света към себе си. Затова прогресът винаги зависи от неразумните”. Така че ви каня да се обединим ние – неразумните – и да покажем на медиите, че не искаме да консумираме това съдържание, което не ни дава никаква полезна информация. Защото информацията е сила, но само ако бъде правилно поднесена и възможна за разбиране.

Нито една история не е само черна, нито само бяла. Ако гледаме само черната страна, има голяма вероятност да си повярваме, че всичко е черно.

И понеже днес Китай е в устата на всички, ще ползвам китайски пример. Учебникарски пример за осмисляне на кризата (всяка криза, не само тази) е китайската дума (и символ) за криза, означаваща едновременно „опасност“, но и „възможност“.

Всички са вперили поглед в опасността.

Искам да вперим поглед или поне от време на време да гледаме и към възможността.

И в този ред на мисли имам нужда като човек да се говори публично и за добрите примери в тази криза. Какво се случва в Южна Корея и Швеция, които действат по малко по-различен начин от повечето страни и въпреки това се справят доста добре.

Имам нужда да чуя колко деца са се родили в този ден – от 01.01.2020 до момента на писане на този текст са се родили 34 400 987. 35 милиона. Не е ли страхотно? И други страхотни неща се случват, но никой не насочва вниманието ни към тях. Защото те са вдъхновяващи.

Какво правя – отказвам да “купувам” ненужни стоки, още повече съдържание, което не ми върши работа. Иска ми се повече хора да проявим отговорно поведение и да не купуваме шок и ужас. Те не ни помагат да станем по-добри. Не ни помагат дори да се справим по-добре със съня си тази вечер.

Така че, ако спрем да купуваме, ако искаме от търговците на съдържание повече, може би пък те ще осъзнаят, че доверие не се печели насила.

Защото кризата ще отмине. И кой тогава ще им купува стоката?

Аз няма. Аз и сега не я купувам. И понеже съм научена да не чакам някой да ми върши работата, споделям всеки ден броя на излекуваните. Веднъж в седмицата споделям броя на новородените. Пиша блог за по-добрата страна на нещата и с помощ от приятел правя подкаст, с който се опитвам да накарам хората да мислят и да си задават въпроси, преди да приемат фактите еднозначно.

Опитвам се да науча и студентите, че трябва да мислят. Винаги и постоянно. Да си задават въпроси. Да търсят отговори. Толкова мога. Но не седя да чакам.

Все пак обективната истина е, че всяка монета има две страни. Нека не се заблуждаваме, че е една, защото може и да си повярваме.

Все пак до този момент 82% от заразените с COVID-19 са излекувани.

И още нещо, но много важно за мен. Иска ми се възможността в тази криза да е прогледване. Да прогледнем и осъзнаем факта, че дълго сме вървели в грешната посока. Усилията ни трябва да се насочат към образование, наука и медицина. Защото само знаещи, можещи и здрави можем да продължим напред. И тези хора – учители, учени и лекари ще ни спасят сега, утре и още по-напред в бъдещето. Не инфлуенсърите, спортистите и фотомоделите. Те са такива, именно защото някой ги е научил, някой е открил ваксина, за да са живи и някой се грижи за здравето им.

И ако трябва да си пожелая нещо, което да научим от тази "корона", то нека е да сменим фокуса – да инвестираме в образование, наука и медицина. Там да намираме героите си, защото там е тайната за добрия живот на всеки.

Ще се радвам, ако към мен неразумната се присъедините и вие  – още неразумни.

И нека не забравяме, че след всяка буря изгрява слънце. И нека не забравяме на кого разчитахме да ни спаси. Останете си вкъщи – ако не заради себе си, то заради хората, които обичате.