Лед от алпийски ледник разкрива забележителната история на британската миннодобивна индустрия – наред с икономическите растежи и спадове, свързани с основни събития през Средновековието – от убийството на Томас Бекет до подписването Великата харта на свободите.
Анализ на 72-метрова проба от дълбините на ледник в швейцарско-италианските Алпи демонстрира, че замърсяването на въздуха с олово през 12-ти век е било също толкова интензивно, колкото и по време на индустриалната революция.
Учени използвали прецизна лазерна технология, за да анализират 800-годишния лед, и установили, че той много точно отразява възходите и паденията на английските крале.
Откритите следи от олово от мините във Великобритания съвпадат напълно с историческите свидетелства за производството на метала в региона между 1170 и 1216 година.
Оловото било пренесено в Алпите от ветровете, духащи от северозапад, които носели прах и други замърсители от Великобритания.
Ледът демонстрира и последиците от убийството на кентърбърийският архиепископ Томас Бекет по време на разрива между монархията и църквата, което довело до спад в производството на олово и разкрива въздействието на войните върху индустрията и важни строителни обекти на англо-нормандските крале.
Установена била пряка връзка между производството и работата на държавата, като производството бележело спад винаги след смъртта на владетел, преди на престола да се възкачи негов наследник.
Леденото ядро било извлечено от ледника Colle Gnifetti на швейцарско-италианската граница през 2013. То е съставено от невидими слоеве, съдържащи химични елементи, които се явяват нещо като годишни химични отпечатъци, подобно на дървесните пръстени.
Ядрото осигурява безпрецедентна информация за 2 000-годишен период – за неговата климатична, икономическа и политическа история.
За пръв път ставаме свидетели на екологичното въздействие на средновековната макроикономика и политика.
Откритите залежи от олово отразяват употребата на токсичния метал през 20-ти век и ни дават представа как човешката дейност е влияела на качеството на въздуха още преди стотици години.
Степента на замърсяване с олово през 12-ти век почти съвпада с това от средата на 17-ти век и дори с това от 1890 година, което означава че днешните разбирания, според които атмосферното замърсяване започва с индустриалната революция, са погрешни.
Леденото ядро отразява скока на олово в атмосферата, след появата на оловния бензин и последвалия спад след забраната на това гориво през 70-те.
Често оловото и среброто се добивали заедно, а оловото е било използвано в продължение на векове за направата на покриви, водни помпи, витражи и дори бои. То е токсичен метал дори в много ниски дози и може да увреди мозъчната функция и да доведе до животозастрашаващи усложнения.
Според учените степента на въздействие на продължителното замърсяване в Западна Европа бива разкрита едва сега.
Предишни анализи на същото ледено ядро разкриха катастрофалното въздействие на чумната епидемия от 14-ти век върху производството на метали.
Сега учените се питат дали бъдещите им колеги ще успеят да „видят“ отпечатък на настоящата пандемия от коронавирус в леда на същия ледник или в полярния лед, ако те изобщо оцелеят през идните векове.
Източник: independent.co.uk
