В апогея на нейното величие Източноримската империя е ударена от необикновен враг. Половината от населението измира от чума - епидемия, предизвикана от една бактерия. Някои учени виждат паралели с днешно време.

Юстиниан I е воден от една голяма цел: да разшири своите владения. Той управлявал Източноримската  империя (Византия). Императорът имал многобройни вътрешни и външни съперници, но в крайна сметка бил победен от един миниатюрен и неочакван враг – през 6 век н.е. Византия е нападната от бълхи и плъхове, които  разнесли зарази по хората.

Много от тях умират от неизвестна дотогава епидемия - страдат от висока температура и кашлица с кървави храчки. Чумата. Самият Юстиниан се заразява от чума. Той успява да оцелее, но само за да види как загива неговата империя.

Някои историци предполагат, че епидемията от чума е била предизвикана от радикална промяна в климата на Земята. Това твърди и професорът от университета в Оклахома Кайл Харпър. В книгата си „Фатум: Климатът и залезът на Римската империя" той описва връзката между климата, болестите и историческото развитие на древни империи.

Поредица от вулканични избухвания предизвикала  невиждано от хилядолетия застудяване на Земята. Бактерията Yersinia pestis, която  отнема живота на почти половината население на Византия, се разпространява по-добре в студеното време. Така студените години в онзи период се оказват идеална предпоставка за избухването на заразата.

Глобализацията засилва разпространяването на заразите

Изграждането на много пътища по времето на Юстиниан I подпомага хората да пътуват, както никога преди това. Търговията се разраства, но с нея все по-свободно пътуват и причинителите на заболяванията, в това число на малария, едра шарка и чума. До седми век, след няколко вълни на чумата, населението на Европа намалява наполовина.

Тогава до Средиземно море достигат арабите, които като номадски народ успяват да избегнат епидемията. По този начин, според Харпър, промените в климата, довели до различни епидемии, предначертават края на Римската империя и на политическите развития занапред.

Значението, която Харпър отдава на климата, според мнозина е преувеличено. Още преди 535 година Римската империя вече е изгубила част от своя блясък и мощ, а схизмата е довела до разделение. Климатът „изгражда декора на онова, което се случва, но не пише действието", отбелязва в тази връзка „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".