За автора: Рафет Улутюрк е Родопчанин. По улиците на Кърджали има следи от негови стъпки. Учил е в нашия град. Въпреки че той и семейството му от години живеят в истанбулския квартал Йълдъръм община Байрампаша населен с половин милиона изселници от Анадола и Балканите, благодарение на него и изселническото дружество БУЛТЮРК, в основите на който има и пот от неговото чело, хората там са доста информирани за България. Рафет е Председател на това културно дружество и душа на квартала. Той е на всякъде като подвижна картотека. Поименно познава 10-те хиляди членове на дружеството и живее с техните проблеми. Разговора, който публикуваме е един вид скайп интервю с него. Първият ми въпрос - драги приятелю, какви са настроенията в изселническите квартали в Истанбул?- не го изненада. По спокойния тон на гласа му разбрах, че кацнах точно в центъра злободневието му. „Трудно е да се бори човек с невидим враг“ - това му бяха първите думи и продължи като дигна глава и малко повиши гласа си: „До сега по това време агитирахме и организирахме хората да окопават дръвчетата по паркове и алеи, да засаждат цветя. Днес тук е слънчев… чуден пролетен ден, аз и ръководството на дружеството днес ги молим да си седят у дома, да не излизат заради коварния корона вирус. Чудна работа, никой не ни вярва, че изселническите кафенета в този неделен ден може да са затворени. Вярвай ми, тук в Истанбул много е по лесно да извадиш хората на шествие или митинг, отколкото да ги затвориш между четири стени. Много е трудно в този топъл неделен, обеден час да спреш майките с количките на входа на кварталния АДА парк. Нямам точна дума за това настроение. За първи път ни се случва, ще видим… Рафет можеш ли с две думи да ми кажеш – „Притеснени ли са нашите изселници?“ „Да притеснени са… За първи път им се случва. Те тука нямат двор, градина, животни, мазета рафтове пълни с буркани…“ Запасите им са колкото обема на хладилника. Има затворени квартални маркети, сладкарниците и ресторантите са затворени. Ония с гевреците на кол и въртящите на жарава „кокореч“ на шиш също изчезнаха. Всичко се промени. Новата празнота вече се пълни с притеснение…“ Всеки от къщи се обажда и на вратата ти идва всичко. Смяташ ли, че към края на Март пак ще идват за паспорти? Мисля, че т.г. няма, защото първо границата е затворена и второ на никой не му се иска 14 дни да прекара в карантина. Обикновените хора започнаха по сериозно да се оглеждат след като коронавируса свали и известния футболен треньор Фатих Керим. Всички следят новините. Живота е по скъп от Паспорта. Рафет, можеш ли да ми кажеш, кои са ограниченията от които най-много се възмущават изселниците? Ограниченията са общи и задължителни. В нашия квартал специални такива няма. БУЛТЮРК е инициатор и организирахме доброволчески младежки групи, които раздават по семейства маски, сапуни, дезинфектанти и храни за инвалиди и болни на легло. Режимът на превозните средства не е променен, но са задължителни използването на дезинфекционните препарати. Кетъринг системата също работи. Нашите се съобразяват с ограниченията и се стараят да се само организират ежедневието. Какво ти е конкретното впечатление - Турция справя ли се? „Да!“ – Той се замисли и продължи: „Истанбул е гъсто населен град. Ако на ден в града не влязат 30 хиляди камиона пълни с хранителни продукти и медикаменти и др. помощни средства, могат да започнат проблеми. В новите условия има по-строг ред и затягаща се дисциплина… Семействата се снабдяват с нови помощни продукти, от които по рано нямаха нужда, тях ги няма и на склад, сега пътя се скъси, от цеха директно по домовете. БУЛТЮРК се включва именно в този сегмент… От друга страна, от изселниците имаме хора по болниците, те не са хоспитализирани по корона вирус признак, но нашите групи ги посещават. Нашите Мюсюлмански хигиенни традиции са в сила, грижите за възрастните на първа линия, те и тук не излизат от домовете си, детските градини и училищата са затворени, учебните програми продължават по специални програми за всеки клас по държавната телевизия. Сигурно ще се наложи на много от нашите семейства да се помага в тази нова форма на обучение, но заради ограниченията все още нямаме становище и организационна готовност по този проблем. Ние сме общо над 2 хиляди дружества на изгонените от България и от Балканския полуостров, започнахме консултации по тези въпроси по между си, но нямаме все още разработено становище. Има ли организационни проблеми около БУЛТЮРК? Какво е положението? „В нова ситуация сме. Сега не правим вечеринки, а организираме срещи с лекари и специалисти, раздаваме диплянки и маски. Пишем по ватсап специални съобщения за нашите членове и приятели и ги споделяме по социалната мрежа. 40 % от членовете ни от 10 дни работят в къщи. Трудно свикват с новите условия и изисквания. Гледаме да сме търпеливи. Оперативките ги провеждаме по ‚нтернет и по телефона. Смятам, че Турция успя да се мобилизира и ще може до седмица две да пресече пътя на невидимия враг. Тази победа ще бъде голям успех и за България. Ние се борим срещу един общ враг – чумата на 21. век – коварния коронавирус. Ние тук търсим собствената си светлина, която е обща. Човек трудно може да съществува сам. Устроени сме да живеем заедно, макар всеки да има своите причудливи положителни черти или пък трески за дялане като характер. Животът е единственото нещо, което си струва да бъде споделено с всеки друг. Трябва целия свят всички добри хора да се обединят и заедно да открият пътя към светлината. Благодаря Ви за репортажа успех и най вече здраве. Пазате здравето си и не изпадайте в паника. (Паниката вреди на вас и на другите около вас). Благодаря ви добри хора! Бог да ви благослави! Благодаря и на враговете си! Умните от тях ми дават стимул да продължавам напред.

 Рафет Улутюрк.