Родопските местности са едни непресъхващи извори на ,,жива памет".Такава е и местността ,,Бъкела“. Между кърджалийските села Дрангово и Яковица има една местност с интересното име ,,Бъкелът”.Тя се намира на някогашния стар мулетарски път към Кирково.Младите родопчани едва ли знаят откъде иде произхода на името и ,но от по старите все още се намират да разкажат защо я казват така.В тази местност има един доста дълъг участък ,в който няма естествени водни изворчета и чешмички.Преди години в околността е имало много кошари с овце и кози .Там се дояло и квасело много мляко,което се бъркало за да се изкара масло и айрян/бърканица/.По стара родопска традиция овчарите пълнели един бъкел с айрян и един бъкел с вода,които закачвали всяка сутрин на един дъб край пътя та, минаващите пътници да пийнат вода или айрян за хаир и като си починат тук да кажат добра дума за овчарите,да са живи и здрави и те и стоката им.Какви романтични времена са били само -заради едната добра дума са правили добрини.И то са се състезавали кой повече добрини да направи:било чешма да направи,било да нахрани гладен пътник,било път да направи или почисти.Старите хора казваха :-паднал камък от пътя ако отместиш -място в рая си правиш... Край Златоград пък на стария отколешен друм за Беломорието имало изградена чешма от рода Чаушеви-те пък редовно оставяли там кафе и захар та уморените пътници да пийнат водица и докато си почиват да си сварят кафе и да ги споменат с добро . Това не са само герои от романтичното ни минало.През 2010г. като се отвори КПП-то при Златоград дойдоха правнуците на строителя на чешмата ,,Буньов врис” от Ехинос/Гърция/ и основно я ремонтираха и освежиха.Пътуващите по пътя за Гърция през Златоград могат да видят вече множество чешми ,чийто чучури те канят да пийнеш студена букова вода и да си налееш за из път.И всички тези чешми са направени съвсем безкористно от родопчани заради добрата дума и добрия спомен:,,живот –една изпита чаша,а чучурите все текат…” Старите родопчани правеха не само чешми ,правеха и ,,Пресади“.Ашладисваха дивачки с хубави череши,ябълки,круши и др.Често тези култивирани овошки могат да се видят и днес на необичайни места-покрай пътища,покрай ниви ,а понякога и насред гората.Един старец от махала Козарска река/Златоградско/ бе направил навърх високана планина цяла овощна градина с най различни ашладисани овошни дръвчета.На края на своя земен път бе изписал с разкривени букви на една ламарина :,,ИМИШ ЯЖ И БЕРИ КОЛКОТО ИЩИШ“/Плодове яж и бери колкото искаш/.Правеше халал плодовете на своята овощна градина та всеки случаен минувач да си набере колкото иска и каквото иска без да се бои ,че ще бъде обвинен в кражба.Мили родопски старци за тях бе непознат израза :,,Внимание зло куче или внимание частна собственост-стреля се без предупреждение…“Някога като очертавали границата между България и Гърция една вековна оскруша/скоруша/край село Кушла се паднала точно на браздата очертаваща държавната граница ,но никой не посмял да я отсече.Едно плодно горско дърво станало своеобразен обединител - сякаш е било далечен предвестник на обединена Европа без граници-общ дом за всички честни работливи хора !!!
Розалин Хаджиев
Председател на Тракийско дружество „Дельо войвода” гр.Златоград
