Исак Нютон бил в 20-те си години, когато Черната чума връхлетяла Лондон. По онова време той още не бил „сър“ и не носел строга, официална перука. Бил просто един студент от Тринити Колидж, Кеймбридж.

Бактерията, причиняваща чумата, била открита едва 200 години по-късно, но дори и без да подозират причината за заболяването хората по онова време вземали същите мерки като днес, за да спрат разпространението му – социално дистанциране, затваряне на училища и магазини.

Кеймбриджкият университет изпратил студентите си у дома. В случая с Нютон това означавало Вулстхорп – семейното имение на около 60 мили северозападно от Кеймбридж.

Без напътствията на професорите си Нютон очевидно процъфтял.  Годината прекарана в изолация била по-късно определена от него самия като annus mirabilis или година на чудесата.

Той продължил работата си от Кеймбриджкия университет.  

Сдобил се с нови призми и експериментирал с тях в спалнята си, като стигнал до там, че пробил дупка в капандурите, така че през тях да преминава малък лъч светлина.

От тези експерименти се родили теориите му в областта на оптиката.

Пред прозореца му имало ябълково дърво. ОНОВА ябълково дърво.

Историята за това как Нютон седял под дървото и бил ударен по главата от паднала ябълка и така създал теорията за гравитацията и движението е до голяма степен апокрифна.

Но според асистента му Джон Кондуит има и някакво зрънце истина.

Ето какво казва той:

"В Лондон, четвърт от населението щеше да загина от чума от 1665 до 1666. Това бе една от последните епидемии от чума в Европа през последните 400 години.  Нютон се завърна в Кеймбридж през 1667 с готови теории. В рамките на 6 месеца той стана аспирант, а две години по-късно професор"

Ако през следващите няколко седмици ви се наложи да учите или работите от вкъщи, си припомнете примера на Нютон.

Времето, с което разполагал, за да експериментира променило живота му – и едва ли някой си спомня дали се е разхожда по пижама до обяд.

Източник: washigtonpost.com