Слово на държавния глава на връх Шипка по случай отбелязването на 142 години от Освобождението на България:

"Скъпи сънародници,

Благодаря ви, че на Трети март отново сте хиляди на Шипка, този храм на българската доблест.

Тук, на този връх, „покрит с бели кости и с кървав мъх“, се решава изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и войниците от Брянския и Орловския полк. Техният героизъм ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим.

Преди 142 години България възкръсва след петвековното османско иго. Под знамената на руската армия се сражаваха хиляди воини от много народи на необятната империя. За много от тях нашата земя се оказа последен дом. Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България.

142 години българската държава устоя на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет. Но той не е даденост. Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи днес да го опазим, да го пазим и в бъдните години.

През годините много политици пренебрегваха и оспорваха Трети март. Правят го и днес. Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба. Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните, и другите претърпяха поражение. Защото хиляди достойни българи като вас днес отстояваха историческата памет с разум и със сърцата си. Със смиреното си присъствие на този връх. Тези хора аз наричам „опълченците на историческата памет“ и това сте всички вие, скъпи сънародници. Към вас е моята благодарност.

Вечна памет за героите!

Да живее България!“