Центърът за академични стратегии прави опит да реабилитира Османската империя у нас,и вини дори  Запада в предубеденост. В излезлия наскоро от печат сборник „Насилствената асимилация на турците в България” дузина автори се стараят да развенчаят учените от Българската академия на науките от по- ранните поколения, поставили темелите на османистиката в България. Те отиват по-далеч. Ето какво пише Румен Петров, доктор по психология: „Деосманизацията се поощрява от Европа:През националсоциалистическата 1935 г.германският специалист Вилхеми…отбелязва,”че въпреки 500-годишното османско владичество българския народ се откъсна  от своите ориенталски традиции с безпрецедентна бързина”. Румен Петров анализира известния османист Махиел Кил и подчертава неговото „леко съжаление:по изчезналата облагородяваща сложност; за пропуснатата възможност българското да се случи като османско, а не като антиосманско…”

Петров подчертава:”…съжалявам, въпреки, че се надявах,да може да има компетентно говорене за османското ми минало, без да се чувствам длъжен да мразя, да се страхувам, че съм предател, без да се срамувам”.

  Ученият прави следното заключение: ”Във връзка с това ,да се очаква съчувствие към жертвите на т.нар.Възродителен процес е нереалистично. Академията ни посветена на „строителството на нацията” и на властовия монопол на централната държава и е далеч от общохуманни позиции, като например универсалността на човешките права и произтичащите от това проблеми, конфликти и социална критика.”

  Допълва го Стефан Дечев, който също коментира българската официална наука, представена от османистите от БАН:”Те споделят възгледа, че интересите на отечеството и държавата-така както са дефинирани от исторически романтизъм, а не от професионализма, законноста и хуманизма-имат първенство и трябва да триумфират”.

Деян Кюранов обобщава :”Освен обяснението „турска заплаха” днес друго практически не е останало”.

   Изданието е публикувано със съдействието на фондация „Америка за България”. Ключови фигури  са външни автори като Томаш Камузела, който определя т.нар.Голяма екскурзия като „най-мащабния и интензивен акт на етническо прочистване в Европа през Студената война…” и Зайнеб Зафер, която представя антиасимилаторската литература на жертвите от т.нар.Възродителен процес.

  Изданието излиза тридесет години след т.нар. Голяма екскурзия и мерникът му е насочен по-далеч от учените от БАН. То откровено има политически подтекст.

В тази връзка ще подчертаем,че Република Турция в името на добросъседските отношения с България, отмени готвените мащабни конференции, посветени на тридесетгодишнината от т.нар.Голяма екскурзия. В тях се предвиждаше да участва лично президентът Ердоган. Вместо това турските власти предпочетоха да останат верни на принципа за „нулеви проблеми със съседите”, обоснован от бившия премиер проф.Ахмед Давутоглу.

Кой кой е в това издание. Привеждаме официалната информация публикувана в Интернет.

Център за академични изследвания София (ЦАИ) е независима институция със силна международна и интердисциплинарна ориентация, която насърчава свободата на научните изследвания, високите постижения и интелектуалното творчество в областта на хуманитарните и социалните науки. Центърът привлича млади таланти и утвърдени учени, като предлага институционални условия за свободна научна работа и академичен диалог чрез финансирането на индивидуални стипендии и колективни мултидисциплинарни проекти. В партньорство с други институти за върхови постижения, университети, научни и културни асоциации, Центърът работи за формирането на активни научни общности и развитието им чрез отворен критичен дебат и обмен на идеи на национално и транснационално ниво. Със своето прозрачно, икономично и гъвкаво управление, ЦАИ от самото си създаване през 2000 г. е надежден партньор както за финансиращи организации, така и за учени.

Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет

Румен Петров завършва Медиинския университет в София. Специализира в Катедра по психиатрия, МУ – София специалност – психиатрия.Защитава докторантура в Университет на Западна Англия, гр. Бристол, Великобритания. Център за Психосоциални Изследвания.Темата е: Психично здраве и развитие на общността. Гражданско участие и междуинституционалното сътрудничество в общността.Научни ръководители са: проф. Пол Хогет, д-р Кристофър Милър.Професионаленият му опит като преподавател е в МУ – София - “Медицинска психология”;в СУ “Св. Климент Охридски” – “Динамично интервю” и НБУ.

 Деян Кюранов е доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съосновател на неформалното сдружение "Екогласност" и на СДС, напуснал политиката през 1990 г. Оттогава работи в неправителствени организации; в Центъра за либерални стратегии е от създаването му.

Георги Кулов