Точно преди 77 години към „лагерите на смъртта”в Полша потеглят ешелоните с евреите от Гюмюрджина/дн.Комотини,бел.а./.Депортирането се извършва от служителите на Комисарството по еврейските въпроси и българските власти в „новите земи” под „методическата помощ” на немски офицери. Българските власти, които не допускат глад да сее смърт сред гръцкото население по подобие на зоните в Гърция под немска и италианска окупация(1), стават съучастници в безпрецедентното престъпление в човешката история-Холокоста.
На 4 март 1943 г.военни части с подкрепата на полицаи блокират еврейския квартал в Гюмюрджина и извеждат неговите обитатели. Решението за тази „акция” е взето на 22 февруари 1943 г. В този ден Комисарят по еврейските въпроси Ал.Белев подписва с немският представител, офицер от СС Теодор Данекер „Споразумение по изселване най-първо 20 000 евреи в германските източни области”. Както е видно от названието на споразумението никъде не става дума за това, че евреите ще бъдат въдворени в „лагерите на смъртта”. Това е лесно обяснимо. Ето какво пише в тази връзка до Берлин немският пълномощен министър в София-Бекерле: ”Израсъл отчасти с гърци, арменци, турци и цигани, обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против евреите, още повече , че и расовият въпрос по природа не му е понятен.”(2)
Началото на „акцията”в Гюмюрджина е описано емоционално от Михаел Бар-Зоар в книгата му „Извън хватката на Хитлер-Героичното спасяване на българските евреи”(3): ”Призори на 4 март 1943 г.по стотици врати на тракийския град Гюмюрджина се разнасят удари на юмруци и приклади на пушки. По време на проливен дъжд тежковъоръжени военни части на българската армия и полиция блокират еврейския квартал на града. В четири часа сутринта започва хайка по еврейските домове. С викове и удари по вратите полицаите и специалните пратеници на КЕВ вдигат евреите от сън”.
„Имате половин час за да приготвите багажа си”-заповядват те на стреснатите и уплашени хора-Четиридесет килограма багаж за възрастен и двадесет за дете. Вземете храна,пари и ценности”.(4)
Значително по прозаично звучат фактите в доклад на инспектор Ил.Добревски до комисаря по еврейските въпроси Ал.Белев: ”Както Ви е известно на 23 II.т.г.с Вас и началника на административното отделение Ярослав Калицин тръгнахме за Беломорието. Вечерта същия ден бяхме в гр. Гюмюрджина, още същата вечер бяха дадени лично от Вас инструкции за предстоящата работа на полицейският комендант и околийския управител”. (5)
В същия доклад се посочва, че на 4 март в 4 сутринта еврейския квартал е блокиран от войници от местния гарнизон, подпомогнати от полицията. Извеждането от домовете на еврейските семейства продължава до 10 ч. Те са настанени в лагер, който се намира в тютюневи складове. Илия Добревски докладва още, че в лагера е назначен домакин, кухнята е обезпечена с казани, помещенията на лагера са почистени , прегледани и одобрени от представители на санитарната власт.(6) При настаняването 14 души са обезвъшлени. В лагера работят двама лекари с машини за обезвъшляване. Всеки от пристигащите е подлаган на медицински преглед. По време на престоя умира възрастна еврейка. Според Добревски, причината е престарялост.(7)
На 6 март,натоварени на специален влак, композиран от 20 вагона, евреите от Гюмюрджина са изпратени за Дупница. Пътят им продължава за „лагерите на смъртта”. Общият брой на депортираните евреи от Гюмюрджина е 863 души или 262 семейства.
Георги Кулов
Ползвана литература:
1.Йончев Д.,България и Беломорието.С.,1993 г.,с.106
2.Коен Д.,Политическата Голгота:Нация не се дели.,В Сб.:Българи и евреи.,Втора част.,с.58
3.Бар-Зоар,М.,Извън хватката на Хитлер.Героичното спасяване на българските евреи.,С.,1999г.,с.,94
4.Бар-Зоар,М.,Извън хватката на Хитлер…с.,94
5.Гриберг Н.,Документи.,С.,2015 г.,с.76-77
6.Гриберг Н.,Документи…с.,74
7.Цит.съч.,с.77
хитлер
Хес
Л.Б.
Ебати
😄
Jerusalem
🔯
Срам