Област Кърджали разполага с общо 1116 язовира и за водна криза е трудно да се говори. Данните след проверки на Басейнова дирекция обаче сочат смущаващи цифри.
ВЕЦ на язовир „Кърджали“ точи 21 484 литра в секунда за производство на ток, като ползваното количество надвишава значително позволените параметри със заповед на министъра на околната среда и водите относно месечния график.
Това е установила проверка през месец януари м.г. от страна на служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В периода 9-15 януари са били преработени за производство на електроенергия общо 25 987 858 кубически метра вода при завирени обеми в язовира под минимално определения с графика за месеца.
Позволените за периода средноденонощни разходи за производство на ток били… 100 литра в секунда. Установеното нарушение от страна на ВЕЦ „Кърджали“, стопанисван от Националната електрическа компания, последвал акт на стойност 1500 лева.
Повече от година по-късно пък от НЕК обжалваха постановлението и то бе отменено от съда в Кърджали. В мотивите се посочва, че „самото нарушение е твърде неясно и противоречиво. От една страна се твърди, че е нарушен месечният график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на МОСВ, което съдът намира за правилно. От друга, се сочат нарушения, изразяващи се в денонощни разходи на вода за производство на ел. енергия за периода, многократно надхвърлящи количеството от 100 л.сек. За тези количества по делото липсват каквито и да било доказателства“.
Само преди дни санкция в размер на 10 000 лева на Националната електрическа компания (НЕК) също влезе в съда. Тя била наложена заради преработване на вода над допустимите количества при проверка на ВЕЦ край Крумовград.
Служителите установили, че средните денонощни разходи на вода за електропроизводство надхвърляли многократно заложените количества от 100 литра в секунда. След обжалване от страна на енергийния холдинг обаче, санкцията бе отменена от съда в Крумовград.
„Липсата на конкретно, ясно и пълно описание на нарушението, липсата на посочване прецизно на правната норма, противоречието между фактология и правна квалификация, всякога съставлява абсолютно основание за порочност на акта“, посочиха мотивите си за решението магистратите.
https://lupa.bg
