Старото турско име на гръцкото село Термес е Илича. Известно е още с българското си название Баня. Хората го наричат още Лъджа,от старото Ълъджа дереси. Споменава се за първи път с това име в опис на селищата от вакъфа на султан Мурад Втори. Документът представлява Иджмал дефтер за данъка джизие, плащан от християнските поданици на Османската империя. Съставен е през 27 мухаррем 1023 г.по Хиджра или на 9 март 1614 г. Посочва се, че селото се състои от 3 християнски домакинства/ханета//1/. Изрично е отбелязано, че други няма. Селото се споменава наред със Златоград/ Даръ дереси/ с население от 149 ханета; Неделино/Узун дере/ с 59 ханета;  Завоя, Кирковско/Йенидже кьой/ с 15 ханета; Дрангово,Кирковско/Ип дереси/ с 35 ханета и други. Характерното за изброените села е, че част от техните жители са маданджии т.е.рудари. Рударите са били с привилегирован статут в империята/2/

Днес Термес се състои от 3 махали. Намира се на брега на река , в която се вливат водите от многобройните минерални извори.

  Село Термес отстои на 3,5 км от българската граница. То е едно от 59 българо-мюсюлмански села и махали  в Ксантийско,  образуващи анклав ,наричан от местните хора Скеча. За него споменава през 1912 г.видния наш учен Любомир Милетич. Той отбелязва, че населението е помашко/3/.Местните хора минават през повратностите на политиката.По време на Втората световна война сътрудничат на българските власти в Западна Тракия.След войната Гърция провежда усилена политика на турцизация.Под влияние на Генералното консулство на Р Турция в Комотини то е съпроводено и със силен процес на сунитизация.Днес хората в Термес не смеят да кажат,че са помаци.Самоопределят се като мюсюлмани,но категорично отказват да се признаят за турци.

  Жителите на селото са в тесни роднински връзки с хората на Златоград. Те поддържат контакти и с изброените по-горе българо-мюсюлмански села от българската страна на границата. И до днес се знае,че най-тачените мюсюлмански фамилии в Златоград и Термес са Шехови. Названието на фамилията идва от арабското „шейх”-„водач”,”патриарх”,”старейшина”/4/. Терминът се използва за главите на суфитските и бекташийски братства,  отличаващи се с особено благочестие./5/ Днес представители на рода Шехови живеят в малкото селце Менково до Термес. Смята се , че са потомци на шейх, дошъл от Златоград. Гробът на последния шейх в Златоград е от 1824 г.според местни жители.

 Термес е известно със събора си , който се провежда през лятото. Събират се хиляди хора от Скеча. Слави се като най-големия „помашки” събор в Гърция. Идват стотици от българо-мюсюлманските села от нашата страна на границата. Както турците-алиани почитат лечебната сила на водата на вр.Дамбалъ,Момчилградско, така и тук местните жители почитат зравоносните качества на минералната вода/6/.

  Както връх Дамбалъ е място приютило алевитски текета, така и Термес се гордее със своето теке. То е построено през 1685 г.Представлява правоъгълна едноетажна постройка с двускатен покрив. Текето е прясно ремонтирано. Оградено е. Според местните жители е посветено на Будала Ходжа. Култовата постройка е разделена на две части. В задната са оформени три гроба, държи се под ключ и достъпът е ограничен. В предната е оформен месджид с михраб. В непосредствена близост до текето се намира стар хамам. И двете сгради са на брега на реката.

  Текето се почита преди всичко от жителите на Среден и Долен Термес. От Горен Термес не го тачат. През 1941 г.германски войници разкопават гроба на Будала Ходжа. Оказва се кенотаф т.е.символичен, празен гроб по подобие на този на Кърджа Али на Пазара в Кърджали. Това разказва краеведът Розалин Хаджиев от Златоград. Според него не е изключено текето да е бекташийско,  а жителите на двете махали да са били последователи на Хаджи Вели Бекташ.

  За това свидетелства факта, че текето се посещава предимно от възрастни жени. Те оставят дарове за здраве, както и хвърлят бонбони и пари през прозорчето в помещението с гробовете и което е в разрез със сунитската традиция- и в помещението ,отредено за молитва. Имало е традиция вечер в текето да се поставя пълен с минерална вода ибрик. На сутринта той бил празен. Вярва се,че светецът,наричан днес Будала Ходжа  е изпивал водата. Вероятно става дума за нова сунитска версия на старо предание. Според Розалин Хаджиев местните жители се определят днес като сунити.

  За по- стар алевизъм говорят редица факти.Текето е с правоъгълна форма и двускатен покрив, което е характерно за бекташийските тюрбета. Посещават го предимно жени,които тук имат по-свободно поведение от тези от сунитските села в Ксантийско. Оставят се и дарове, което не е присъщо за сунитските тюрбета. Местните хора не крият, че сред тях има алиани. Те ги наричат казълбаши. Сочат, че казълбаши живеят в общинския център Мустафчево.

   Най-важен обаче е курбанът, който се прави до текето на Хъдърлез. За местните жители това е голям празник. На този ден се носи бяла риза и се пие бяло мляко. Правят се люлки. Момците люлеят избранничките на сърцето си , без да се притесняват от укори на родителите си. Курбанът на Хъдърлез е характерен за българите мюсюлмани в Родопите и е описан от известният наш изследовател Горан Благоев в докторската му дисертация./7/ Курбанът до гроб или гробище не се одобрява от мюсюлманското право- шариата. Още в Хадисите е записано, че това е недопустимо/8/. Курбанът обаче е неизменна част от алевитската култова практика/9/.

  По време на събора се прави характерната за бекташите ритуална храна. На всички дошли се раздава пилаф и айран. Всеки може да направи оброк. Да заколи черен овен или овца. За това има специални ченгели, разказва Розалин Хаджиев. Месото се раздава. Направилия оброк, не трябва да връща месо в дома си. На събора се яде и чеверме, което е част от общата ритуална храна.

  Според Розалин Хаджиев в миналото не е имало рязка граница между бекташи и суните сред българите мюсюлмани.Те са били под влияние на суфизма,проникнал по линия на дервишката пропаганда сред местното българско християнско население. Розалин Хаджиев сочи, че са били силни и много езически традиции. До скоро се е тачило провиралище, прилично на малък долмен. Тук са се провирали за здраве при безплодие на Хъдърлез. Провирането се редува с преминаване през топлата вода в каменно корито и в студената вода на реката. Много е важно ритуалното измиване с минерална вода на очите, по аналог с това на лековития извор на вр.Дамбълъ. След това се извършва и ритуално измиване.

 Според Розалин Хаджиев днес хората в Менково продължават да си говорят като златоградчани. Поради това,че в Термес са се преселили жители от Рудозем/Палас/  и от Ерма река, говорът е близък до този в рударския град. И до днес в Горен Термес пече хляб фурнаджията Хасан Палазлицки от Рудозем.

  В наши дни жителите от двете страни на границата са доволни, че могат свободно да пътуват и да се събират. Това е следствие от духа на Обединена Европа. Изкуствената граница от 1919 г.падна, казва в обобщение Розалин Хаджиев.

Георги Кулов

Цитирана литература:

1.Писмени документи за българския характер на населението от Източните Родопи.,Кърджали,1985 г.,с.11

2.Кулов Г.,Древното рударство в Кърджалийско.,В Сб.Кърджали на историческата карта.,Габрово,2019 г.,с.64-71

3.Милетич Л.,Разорението на тракийските българи през 1913.,С.,БАН,1918 г.,с.296

4.Оксфордски речник на исляма.Под редакцията на Джон Л.Еспозито.,С.,2007 г.,с.447

5.Ислам.Краткий справочник.,М.,1983 г.,с.124

6.Кулов Г., Хора на истината.,Габрово,2016 г.,с.172-181

7.Благоев Г.,Курбанът в традицията на българите мюсюлмани.С.,2004,с.216-222

8.Имам Ан-Науауи,Градините на праведниците.Том 2.,С.,2015 г.,с.383

9.Кулов Г.,Хора на истината.,с.82-89