Съюзът на българските писатели и Община Кърджали обявяват традиционния Конкурс за детска литература “Петя Караколева”. Наградата е национална и се връчва всяка година през м. октомври, в навечерието на Деня на Кърджали. Право на участие имат всички български автори с новоиздадени книги за деца през 2019 г. Книгите за участие се предоставят в два екземпляра до 30 септември 2020 г. в Съюза на българските писатели на адрес: София 1000, ул. „Шести септември” № 35, За конкурса „Петя Караколева”, съобщават от общинска администрация. Ще припомним, че Националната наградата за детска литература “Петя Караколева” е учредена през 2004 г. Досега нейни лауреати са известни български поети и писатели, сред тях - Кирил Назъров, Севда Седан, Панчо Панчев, Атанас Звездинов, Николай Милчев, Весела Фламбурари, Анелия Янковска – Сенгалевич, Румяна Капинчева, Мая Дългъчева, Петя Александрова, Димитър Никленов, Мария Маринова
Наградата е национална и се връчва всяка година през м. октомври, в навечерието на Деня на Кърджали
Информация и справки за конкурса: 02/ 987 24 95.
ЗА ПЕТЯ КАРАКОЛЕВА
Петя Караколева е родена на 28 май 1944 г. Завършва английска филология в Софийския университет “Климент Охридски”. Работи като преподавател и преводач в Кърджали, Перник и София. През 1978 г. печели конкурс на Радио София, където работи като редактор в Детска редакция. В Радио София осигурява с над 500 авторски предавания рубриките “Лека нощ, деца”, “Добро утро, деца”, “Ранобудно петленце”, Радиосписание “Светулка”, “Друмник-сладкодумник”, “Хайде да играем”, “Радиотатко”, “Голямото междучасие”, “Зайченцето бяло”, “Педя човек - лакът брада” и др.
Извън тези рубрики тя създава и авторските сериали “Петьо, наречен Трошичката”, “Крокодил-Автомобил”, “Комбинат за истински услуги”, „Ох Зъбчо” и др., с които Комитетът по радио и телевизия печели награди на фестивалите в Хелзинки и Токио. По “Сабята на щурчето”, издадена на 4 езика, Петя Караколева създава моноспектакъл и куклена пиеса, а по поръчка на Киностудия “Бояна” – сценарий за анимационен филм.
Творческото й наследство за деца обхваща 3 романа-приказки („Най-златното злато”, „Жълтият космодрум” и „Графиня Лък”); 64 приказки – самостоятелни или обединени в сборници; 7 поеми; 176 песни и стихотворения; 12 пиеси; 2 грамофонни плочи („Приказка за Синята поляна” и „Вятърка”); 4-сериен научно-художествен филм „Лунчо от Луната”, анимационният филм „Сабята на Щуреца”, 3 сценария; учебните помагала „Ох Зъбчо” и „Крокодил-Автомобил”.
За възрастни създава дилогията „Детството на спомените”, която включва романите „Къщата сутрин” и „Свестен човек, ти казвам”, романите „Сърцето на солта” и „Седем живи Марии”, трилогията „Прераждания в Марония”, обединяваща романите „Мъжете на Йона”, „Избиване на бездомните кучета” и „Небе за безбожници”; стихосбирките „Хуните нападат призори”, „Не насилвай ястреба да кука”, „Летен натюрморт”, „Мъже и птици”, „Очите ми – очите ти”, „Клипове”, „Три жалби”, „Песни за моя град” и сборника разкази и новели „По късата, по дългата улица”. Приживе книгите й се издават в над 400 000-ен тираж. Член е на Съюза на българските писатели. Умира на 26 декември 1997 г.
Кърджали бг вести
