Наско Гелимачев е роден в ивайловградското село Свирачи, наследник е на бежанци от Мала Азия, българин, който се възхищава на подвига на революционера и хайдушки войвода Капитан Петко Киряков. Преди десетилетия, решава да издигне паметник в родното село на войводата в Доганхисар, днес Есими, в Гърция.

Гелимачев за първи път посещава Доганхисар през 1992 година. Среща се с хора от селото, разпитва ги дали знаят за Капитан Петко, но никой от гръцкото население не е чувал за него. Защото българското население отдавна го няма в селото и няма кой да пази историята.

От 2004 година в имота на грък е издигнат бюст паметник на защитника на Родопите, където се смята, че е била родната къща на войводата. А от миналата година е открит музей на Капитан Петко войвода в близост до паметника.

В музейната експозиция в Доганхисар са представени портрети на български революционери. Портрет на Васил Левски посреща посетителите на влизане в музея, а след него и на Христо Ботев. В залата освен два големи портрета на войводата Капитан Петко е поставен и негов бюст-паметник.

В експозицията присъстват гръцки патриоти от Беломорския и Родопски регион, наред до тях е и портрета на Продромис Анастасиадис, собственикът на имота, в който е издигнат паметника и сградата, в която се помещава музейната експозиция.

Изграденото в памет на българският революционер, Наско Гелимачев е създал сам без съдействие от българската държава, но с помощта на дарители, които днес наброяват 199. Първи в списъка е проф. д-р Тодор Черкезов, директора на МБАЛ „Атанас Дафовски“ в Кърджали и много други патриотични българи.

По повод 175 години от рождението на Капитан Петко войвода до музея е открита „Петковата чешма“. На честването от годишнината, като част от празничната програма бяха фолклорна група за автентичен фолклор „Дунята“ от село Черничево. За да дойдат до Доганхосар те изминали 207 км, а двете села всъщност са на 61 км едно от друго,  ако я нямаше граничната бразда.

Покрай годишнините от рождението и смъртта на Капитан Петко войвода Доганхисар се пълни с българи и из тесните улички на селото се чува българска реч, както е било едно време.

https://bnr.bg