До 30% скок на цените или драстично намаляване на печалбата, което ще принуди много малки магазинчета да затворят - такива "резултати" очаква бизнесът от прилагането на измененията в скандално прочулата се Наредба 18, свързани със софтуерите за управление на продажбите /СУПТО/. 

Крайният срок за фирмите да изпълнят новите изисквания на Националната агенция за приходите /НАП/  изтича на 31 януари. До тази дата те трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства, ако се налага. До 31 март направените промени трябва да бъдат обявени в НАП.

Според тях данъчните трябва да имат информация за всяка направена в търговските обекти продажба в рамките на 5 минути.  На пръв поглед звучи просто, но всъщност се оказва, че става въпрос за стотици различни казуси, които не са описани в нормативния документ. Макар че той вече е над 300 страници, а направените само през 2019 г. промени в точки и алинеи са 242. Нормативният хаос плюс високата цена на "рестарта" на касовите апарати ще изведе на протест пред Народното събрание стотици потърпевши от наредбата за новия софтуер на 29 януари - денят, в който ще се гласува и четвъртият вот на недоверие към третото правителство на Бойко Борисов.

„Чак сега успях да се вредя да сложат софтуера на касовия ми апарат извън работно време. Голям наплив има при фирмите, които предлагат услугата“, казва Виолета Захариева, собственик на малко магазинче за биологично чисти продукти в София. Тя трябва да плати 600 лева, за да бъде свързано фискалното устройство с НАП. Още 200 лева ще й струва инсталирането на програмата. Освен това ще дължи и годишен абонамент за поддържането на услугата. Отказва се от складовата програма, която е купила преди година и половина, за да си спести още разходи. „Инвестирала съм в нея над 1200 лева, за да улесня бизнеса си. Никой не ме е предупредил за предстоящите изменения, които ще увеличат харчовете ми. Минавам на ръчен режим за инвентаризация в склада“, обяснява Виолета. Нейни колеги също се отказват от програмите за фактури, които също трябва да са свързани с НАП. „Ще пишем с молива в тефтера като през 19-ти век“, коментират те.

„Изискванията на наредбата докарват административна тежест и разходи, които съсипват дребния и среден бизнес. Ще отида на протеста на 29 януари, защото се надявам някой да ни чуе и да обърне внимание на нашите неволи. Единственият ми син учи в Германия, казвам му да не се връща, защото ще се сблъска с грозната действителност. В най-голямата европейска икономика ДДС за храните е 9%, а за лекарствата – 3. У нас – 20%. Недиференцираният ДДС е убийство и за бизнеса, и за потребителите“, категорична е Виолета.

„В Румъния ДДС за развлекателния бизнес падна от 9 на 5% от началото на 2020 г.“, допълва Ричард Алибегов, собственик на заведение и председател на браншовото сдружение. Той изчислява, че заведение с 20 маси и един касов апарат ще трябва да плати 3000 лева, за да изпълни новите изисквания. И допълнително към това – месечни и годишни такси. За сметка на бизнеса е и трансферът на данни от касовите бележки към НАП през мобилния оператор.

Ресторантьорите са много гневни и че въпреки забележките им, не е отпаднал спорният текст за одиторски профил във всеки софтуер. „Това ще даде достъп на данъчните до ресторантьорското ноу-хау. Чиновниците ще могат да виждат рецептите ни. А дали ще ги опазят? Всички знаем какво се случи с данните на над 5 милиона българи в НАП – изтекоха при хакерска атака. Да вземем един производител на сладолед. Неговите 10 рецепти струват колкото целия му бизнес. Дали Макдоналдс ще се съгласи да предостави  рецептите си на НАП?“, пита Ричард Алибегов.

Експерти от бранша посочват, че конкуренти са готови да платят на черно до 10 000 лева за рецепта за гурме ястие, подготвено от мастър шеф.   „Това е целият ни труд – дни и нощи готвене. А те се отнасят към него с насмешка – казват ни: „няма да ви вземем рецептата за шопската салата“, възмущават се ресторантьорите.

Експертът: Може да мислиш, че си изряден, но пак да те глобят

„Бизнесът не е готов с изпълнението на наредбата, въпреки че от година и половина се говори за промените. Наредба 18 за касовите апарати е от 2006 г., през септември 2018 г. бе обнародвано първото изменение за отчитане на продажбите. Тогава от НАП казаха, че то ще засегне само ресторантьорския бизнес и кафенетата. През 2019 г. имаше три поправки. Доста фирми късно осъзнаха, че също влизат в обсега на промените“, коментира Станислав Попдончев, финансов директор и заместник-председател на Българската стопанска камара /БСК/. Според него основният проблем е, че не се дава ясна дефиниция какво точно трябва да включва софтеурът и как в него да се впише бизнесмоделът на конкретния обект.

На страницата на НАП има множество тълкувания на различни казуси, породени от въпроси на бизнеса, но те не са описани в наредбата и затова нямат правна стойност.  И дори един бизнесмен да е направил необходимите инвестиции, не е сигурно при евентуална проверка няма да бъде обвинен в нарушение. Разработчиците също не смогват да се справят с многобройните поръчки - трябва им време да напишат софтуера, да го подадат за одобрение в НАП, да обучат персонала как се използва.

Високата цена никак не е за пренебрегване. „Изчисленията показват, че за ползването на софтуер за едно работно място трябва да се платят между 1000 и 3000 лева. Това е много повече от сметките, които правехме през 2018 г., че за смяна или модифициране на касовите апарати бизнесът ще даде между 100 и 500 лева, а цялата операция ще струва общо 120 млн. лева“, казва Попдончев. По думите му, сега никой не би могъл да изчисли колко ще е разходът на бизнеса. Той припомни обявеното от данъчните преди дни, че нямат намерение да променят за пореден път срока за изпълнение на Наредбата – 31 януари. Но са оставили вратичка за още два месеца, тъй като направеното трябва да се декларира до 31 март. Но ако мине проверка и установи, че софтуерът не е свързан с НАП, собственикът може да отнесе жестоко наказание, което се налага за неиздаване на касов бон – запечатване на обекта до 7 дни.

Браншови организации: Ако няма преговори - 10 000 на протеста на 29 януари

10 000 души се очаква да се включат в националния протест на на 29 януари. Той се готви от  няколко браншови организации, сред които Българската хотелиерска и ресторантьорска организация, Асоциацията на заведенията и други малки сдружения. Те настояват за отлагане на измененията в Наредба 18 и преразглеждане на текстовете. Сред другите искания е диференцирана ставка на ДДС за храните.

„Подкрепиха ни БСК, КРИБ, организацията на стоматолозите, всеки ден се включват нови браншове. Защото наредбата засяга целия малък и среден бизнес, както и част от големия“, казва Ричард Алибегов.

Той е категоричен, че ако в оставащите дни бизнесът не седне на масата за преговори по наредбата с управляващите, в сряда всички ще са на площада.

„Изтича срокът, а фирмите няма да се справят. Това означава масово налагане на санкции, от които ще пострадат малки и средни предприятия“, коментира председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

Изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Поли Карастоянова заяви, че даденото досега времето за отсрочка е крайно недостатъчно заради спецификата на материята. В писмото на НБТ до премиера, финансовия министър и ръководството на НАП се иска отлагане  докато се изработят "адекватни критерии" и постепенен срок по въвеждането на изискванията на наредбата - от малките обекти към големите, защото според организацията едновременното въвеждане ще доведе до хаос.

От Българския съюз по балнеология и спа /БСБСПА/  пък настояват това да стане в диалогичен режим и също са изпратили писмо до премиера. От БСБСПА се аргументират, че в туризма има и международни компании със софтуер, които трябва да пренастроят данните си, което не става веднага, а се планира с години. Освен това са нужни сериозни разходи по адаптирането към изискванията на новата наредба, особено за големи хотелски вериги или курорти.