Отбраната и сигурността са сред водещите теми на вестниците във вторник.
"Министър-председателят Бойко Борисов се качи на борда на американския самолетоносач "Хари С. Труман", където заедно с ръководената от него делегация участва в опознавателна обиколка в рамките на НАТО, съобщи правителствената пресслужба. Заедно с българския премиер на самолетоносача на ВМС на САЩ бяха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов (вторият от дясно наляво), началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов и командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков. Присъства и посланикът на САЩ в София Херо Мустафа (първата вдясно). Отправна точка за визитата бе авиобазата в Сигонела, Италия." - в. "Дневник".
"Националната сигурност и отбрана на България са гарантирани само в рамките на колективната отбрана на НАТО." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на борда на американския самолетоносач "Хари С. Труман", на който се прехвърли от италианската авиобаза в Сигонела заедно с оглавяваната от него делегация за опознавателна обиколка в рамките на НАТО, съобщиха от "Дондуков" 1. Заедно с българския премиер на самолетоносача на ВМС на САЩ бяха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов и командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков. "Високо оценявам вашия принос за запазване значимостта на трансатлантическата връзка и успешното изпълнение на мисиите на Алианса", отбеляза премиерът Борисов по време на опознавателната си обиколка на самолетоносача. Той изтъкна, че страната ни разглежда участието си в мисии и операции на НАТО като основен приоритет и възнамерява да запази ангажимента и приноса си към тях. "България ще продължи да оказва подкрепа на усилията на Алианса към постигане на световен мир и сигурност", категоричен бе премиерът. Борисов акцентира и върху отличното сътрудничество между България и САЩ в редица сфери, което е от огромно значение на фона на предизвикателствата пред международната среда. "Заедно сме по-силни във всички области - ние сме съюзници в НАТО, партньори в областта на отбраната, партньори в енергетиката, партньори в бизнеса и много повече. По вода и по суша, ние сме силни заедно", заяви от своя страна американският посланик в България Херо Мустафа. На борда на самолетоносача "Хари С. Труман" премиерът Борисов и ръководената от него делегация бяха заедно с делегация от Република Северна Македония и с представители на посолствата на САЩ в София и Скопие. Делегацията на Република Северна Македония включваше премиера Зоран Заев, председателя на парламента Талат Джафери, вицепремиера и министър на отбраната Радмила Шекеринска и началника на отбраната генерал-лейтенант Васко Гюрчиновски. Адмиралът от ВМС на САЩ Джеймс Гордън Фогго III, командир на Военноморските сили на Съединените щати в Европа и Африка и командир на Съюзническото командване на силите в Неапол, приветства делегациите на борда на самолетоносача "Хари С. Труман". "Хари С. Труман" е осмият самолетоносач от клас "Нимиц" на ВМС на САЩ, кръстен на 33-ия президент на Съединените щати Хари С. Труман. Понастоящем американският самолетоносач "Хари С. Труман" е в зоната на отговорност на Шести американски флот." - в. "Монитор".
Развитието на националната икономиката и благосъстоянието на българите през погледа на статистиката също са сред актуалните теми.
"България остава сред държавите с "много високо ниво на човешко развитие", но губи една позиция спрямо миналата година и заедно с Румъния е на последно място сред страните от Европейския съюз. Освен това резултатът ѝ се влошава, ако се вземе предвид неравният достъп до възможности за развитие. Това показва авторитетният Индекс на човешкото развитие (Human Development Index, HDI), изготвян всяка година от Програмата за развитие на ООН. Докладът, който обръща внимание на здравеопазването, образованието и доходите, изследва социално-икономическите неравенства, като ги анализира и отвъд средните им стойности. Наблюдават се индикатори, свързани с образование, здравеопазване и стандарти, и начина, по който се отразяват на напредъка на страните. Според доклада светът е пропилял 20% от възможностите за развитие заради неравенството. Докладът използва данни за България, според които средната продължителност на живота миналата година е била 74.9 г. (най-ниската в ЕС, близка до латвийската, 75.2, и румънската, 75.9). Използвана в изчисленията е и ниската стойност на брутния национален доход на глава от населението (19 646, най-малка в ЕС)." - в. "Дневник".
"Винаги съм щастлив, когато има добри данни да българската икономика. Спрямо октомври 2018 г. НСИ - Национален статистически институт отчита: - Строителната продукция се увеличава с 3.1%; - Оборотът в търговията на дребно нараства с 1.2%; - Промишленото производство регистрира ръст от 1.7%;" Това написа премиерът Бойко Борисов като коментар на последните данни на НСИ." - в. "24 часа".
"Нашата страна е на четтърто място в ЕС по разходи на домакинство за храна и безалкохолни напитки, показват данни на Евростат за 2018 г. Българското домакинство отделя 19,1% (за сравнение 20,4% през 2008 г.) от разходите си за храна и безалкохолни напитки. Пред нас са само Естония (19,6%), Литва (20,9 на сто) и Румъния (27,8%). Най-малко харчат Великобритания (7,8 на сто) и Ирландия (8,7%). През 2018 г. домакинствата в ЕС са похарчили 1 047 милиарда евро (равносилно на 6,6 на сто от БВП на ЕС) за храна и безалкохолни напитки. Това представлява 12,1 на сто от общите разходи и е третата най-голяма категория след "жилище, вода, електричество, газ и други горива", които представляват 24% от общите разходи на домакинствата и "транспорт" - 13,2 на сто. Между 2008 и 2018 г. най-голямо намаление на разходите за храна и безалкохолни напитки е отчетено в Литва (24,8% през 2008 г. до 20,9 на сто през 2018 г.), Полша (-3,4%) и Малта (-3,0%)." - в. "Стандарт".
Вестниците отделят място и на слабостите в изборния процес.
"Да бъдат направени сериозни промени в организацията на изборния процес, както и да се обучат по-добре членовете на изборните комисии, промяна в начина на финансиране на партиите и прозрачен контрол върху даренията на формациите. Това са част от препоръките на "Прозрачност без граници" относно изборния процес в страната. Според тях най-емблематичният проблем на последните местни избори, е големият дял от 15% на недействителни бюлетини. Повече от половината от младите хора, са разочаровани от партиите и от политиците. Асоциацията е направила анализ с препоръки към институциите въз основа на изследване на "Алфа рисърч". Констатациите им, които бяха огласени днес, са на базата на отминалите местни избори в началото на ноември. От неправителствената организация, която бе едно от наблюдателите на вота, обявиха, че е нужен нов регистър на избирателите и създаване на регионални преброителни центрове, където да се отчитат гласовете. От "Прозрачност без граници" отбелязаха, че последните промени, които не поставят никакви пречки пред фирменото финансиране, са всъщност "размяна на власт срещу пари"... От асоциацията призовават също за адекватно решение на партийната субсидия от бюджета и като размер, и като механизъм за разпределение, които да гарантират независимост на партиите от решенията на изпълнителната власт..." - в. "Сега".
"Между 4 и 8 % са директно купените гласове на избори у нас от 2003 година насам. Това стана ясно от коментар на политологът от СУ доц. Стойчо Стойчев по време на дискусия за пропуските в изборите правила и проблемите при последните местни избори, домакин на която бе президентът Румен Радев. Цената, срещу която българите продават гласа си, е между 30 и 40 лева. Най-скъпата миза пък по думите му е 500 лева на местния вот през 2015 година в Несебър. От 3 млн. избиратели, 1 млн. или 1/3 гласуват клиентелистки, като в това влиза купения вот, корпоративния вот и контролирания вот. По думите му става дума за клиентелни отношения - "някой се грижи за мен, а аз демонстрирам подкрепа" и посочи, че не става дума само за етнически малцинства, а и голяма част от българския етнос, особено в малките населени места. Затова според него трябва да се работи в посока на преодоляване на социално-икономически зависимости и подобряване на живота на хората. Преди това шефката на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева даде да се разбере, че изборите са били добре организирани, а резултатите са легитимни , въпреки големият брой недействителни гласове при вота за общински съветници. Това го доказвало спада в броя на жалбите, който били два пъти по-малко. Иначе недействителните бюлетини за общинари на местният вот са били точно 466 077, което е общо 15,09 на сто и по същество най-големият брой през последните 10 години. За другите видове избори - за кмет на община и кмет на кметство, както и за районен градоначалник, цифрите не са толкова шокиращи и тенденцията е точно обратната. Така на изборите за местна власт през 2015-та недействителните гласове за кмет на община са с над 47 000 повече отколкото на този вот. Стоева даде да се разбере, че големият брой на недействителни бюлетини се дължи на грешки с отбелязването на преференциите. ЦИК е готова да направи анализ, като за целта дори да се отварят чували с бюлетините и протоколите в общини, където има голям брой такива недействителни гласове. Най-малко такива са били в Симитли, Сърница, София, Варна. На противоположният полюс пък е община Борован, където сгрешените бюлетини са над 30 %. По думите на Стоева друга причина за такива бюлетини може да е и вид протестен вот. Наред с това тя изтъкна и честите промени в изборното законодателство, с които хората "не могат да свикнат и на усвоят". Стоева изтъкна, че трябва още от догодина да се започне с обучението на членовете на СИК, като според нея може да се помисли и за олекотяване на протоколите, в които се попълвали "ненужни данни". Това на свой ред водело до грешки , а контролите не сработвали..." - в. "Монитор".
"Има нужда от засилено разполагане на сили по границите на НАТО и ЕС, но това зависи и от желанието на България. Първа крачка към едно такова засилено разполагане е събиране на достатъчно информация за реалната ситуация и за рисковете." Така бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов коментира в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТV+ и TV1 намеренията за създаване на нова структура на НАТО на брега на Черно море. По време на срещата на премиера Бойко Борисов с американския президент Доналд Тръмп двамата подписаха общ документ, в който беше записано, че "САЩ подкрепят предложението на България за "създаване на военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие"..." - в. "Дневник".
Вестниците съобщават също, че експремиерът Филип Димитров е избран за заместник-председател на Венецианската комисия.
"Конституционният съдия Филип Димитров е избран за зам.-председател на Комисията за демокрация чрез право (известна като Венецианската комисия) към Съвета на Европа. Той е представител на България в комисията от началото на 2017 г. на мястото на проф. Евгени Танчев, съобщава юридическият портал lex.bg. Днес от Венецианската комисия съобщиха, че за председател е преизбран италианецът Джани Букикио. За Димитров от комисията подчертаха, че освен конституционен съдия, е и бивш министър-председател на България в периода 1991-1992 г. Изборите за ново ръководство са били проведени на 6-7 декември във Венеция, като са избрани и още двама нови зам.-председатели - Клер Бази-Малаури, член на френския Конституционен съвет и Реджина Кинер (Швейцария), професор на Конституционно и административно право в университета в Цюрих. Венецианската комисия е избрала още Хердис Керулф Торгейсдотир (Исландия), Вероника Билкова (Чехия), Майкъл Френдо (Малта) и Талия Хабриева (Руска федерация) за членове на Бюрото. Комисията предоставя правни съвети на държавите-членки и им помага да приведат своите правни и институционални структури в съответствие с европейските стандарти. Новината за избора на Филип Димитров за зам.-председател идва дни, след като Венецианската комисия обяви препоръките си за промени в законодателството у нас, с които да се осигури възможност за ефективно и независимо разследване срещу главния прокурор, в случай, че той извърши престъпление..." - в. "Труд".
"Ролята на комисията е да дава правни съвети на държавите членки и да им помага да приведат своите правни и институционални структури в съответствие с европейските стандарти. В това си качество наскоро Венецианската комисия препоръча да се промени законодателството на България така, че да се осигури възможност за ефективно и независимо разследване срещу главния прокурор, в случай че той извърши престъпление. В събота Министерският съвет прие на извънредно заседания промени в Наказателно-процесуалният кодекс, за които се твърди, че гарантират това. Те предвиждат шефът на отдел "Инспекторат" към Върховната касационна прокуратура да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът за промени в НПК вече е внесен в Народното събрание, въпреки че от предложените текстове се вижда, че на практика управляващите не предлагат работещо решение и са прочели препоръките избирателно..." - в. "Дневник".
Здравеопазването също е във фокуса на всекидневниците.
"Закъснението при грипа вече е съществено, над месец. Продължаваме да нямаме положителна проба. Това каза в пред БНТ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. По думите му обаче в Европа вече грипът има широко разпространение в Португалия, Ирландия и Финландия. Рано е да се каже какъв точно щам на грипа ще ни атакува, допълни Кунчев. По думите му има почти двойно увеличение на хората у нас, които са се ваксинирали срещу грипа, но все още сме далеч от такива стойности, които могат да повлияят на епидемичното развитие. Има места, където противогрипните ваксини не са достигнали. "По наши груби изчисления търсенето е между 250 000 и 300 000 дози, по програмата за хората над 65 години. Ще направим всичко възможно за догодина да достигнем точно тези цифри, защото очевидно интерес към ваксината има. Тази година бяха осигурени средства за 120 000 дози", посочи доц. д-р Кунчев. Той коментира и влиянието на замърсения въздух върху тялото. "Съчетанието от ниски температури и висока влажност водят до това, че лигавицата на горните дихателни пътища е по-податлива. Това е стрес за нея. Нивото на заболеваемост от респираторни инфекции обикновено нараства", посочи специалистът." - в. "24 часа".
"Болница "Лозенец" зарадва пациента с първата белодробна трансплантация, извършена в България, че вече е с много добри жизнени показатели и може да се прибере вкъщи. Днес 70-годишният Мариян, който в края на октомври 2019 г. получи нов шанс за живот, напусна болничното заведение, придружаван от цялата фамилия. "Изключително благодарен съм на целия екип на болница "Лозенец" и проф. Любомир Спасов за грижите и вниманието. За мен сега животът започва отначало и нямам думи, с които за изразя признателността си към лекарския екип" - сподели Мариян по време на изписването си, на което присъстваха всички лекари, взели участие в белодробната трансплантация и лечението му. Белодробната трансплантация на Мариян бе извършена на 26 октомври тази година от екип на УБ "Лозенец", ръководен от проф. д-р Любомир Спасов, и с участието на д-р Игор Тодораке от университетската болница в Хановер. Трансплантацията продължи около 6 часа. 2019 г. се утвърди като знакова за българската хирургия, като освен първата белодробна трансплантация, тази година се навършиха 15 години от първата извършена трансплантация на черен дроб в България. През ноември 2004 г. малката Памела Пекова стана първият пациент с присаден черен дроб в България. Това се случва, когато тя е едва на 7 месеца. Тогава трансплантацията е извършена от проф. д-р Любомир Спасов и екипа на УБ "Лозенец" с участието на проф. Масимо Малаго. Към днешна дата екипът на УБ "Лозенец" има извършени 237 трансплантации на черен дроб, бъбрек, сърце и бял дроб. Първата белодробна трансплантация в България през тази година, както и първата трансплантация на черен дроб преди 15 години - и двете в Университетска болница "Лозенец", са безспорен пробив на медицината в страната и оставят трайни следи в нейната най-нова история." - в. "Стандарт".
Василев