С този гном поздравих Георги Кулов,съставителят на сборника "Кърджали на историческата карта"! Два пъти моите "Достойно есть" за подкрепилите проекта, изброени на втората подкорична страница на сборника!
 Изобщо библиографско великолепие, което представя повечето актуални маркери в едно краезнание, поставено на научни основи. Такъв сборник трябва да издава всеки български град поне на 5 години.
  Отдавна не приемам предложения за отзиви на нови книги. Поради задължителната куртоазност, която изискват. Този път сам предложих отзива си. Разбира се по темите в сборника, по които съм компетентен или имам някакъв поглед. Като учен. Защото представеното в него е научна база за града и Краището Кърджали, подкрепена със солидна цитация.
 За д-р Ваня Иванова не получих повече информация в Интернет. Освен тази, че е директор на музея в Монтана и главен асистент във Филиала на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" в Кърджали. Не разбрах специалността й: филолог, ономаст или историк. Независимо от това моята оценка за написаното в студията й "За преименуването на селищата в бившия Мастанлийски окръг..."/с.320-348/ е повече от положителна! Казано по друг начин, познавачът на българската ойкономия в мое лице не знае  по-добро представяне на промяната в българската ойкономия от 1934 г. от нейното! След публикаците на Георги Кулов това е най-добрата научна творба в представеняния сборник.
 В критичен план: Какво не е знаела? Това,че бившите офицери Кимон Георгиев и Петър Мидилев въвеждат след 1934 г.в българския ойконимикон имената на героите от трите войни:Балканските и Европейската. Това са офицери и войници, загинали по бойните полета за свободата на България. И нещо в частен план:Село Пеньово,Кърджалийско е преименувано по името на един загинал офицер в Странджа по време на Балканската война-Лазар Пенев/Георгиев,Въргов/ от с.Сарая,Пазарджишко/, което е моето родно място/вж.повече при Р .Петков,Село Пеньово,в :География и приятели,С.,2016,648 сл./
  С работите на Г.Кулов съм съидейник. Цитирал съм го неведнъж. Българин,който държи на българското над критичния максимум. Чудя се как да осмисля публикациите му в сборника. Безспорно надсловът му е негов! Статиите за рударството в Кърджали/64/; Ислямизацията /86/, За името на града /116/,Побратимяването/166/;Ромите/съавтор 525/ буквално предизвикват възхищението ми! Явно авторът е енциклопедистът на Кърджали!След познатото име на Иван Балкански.
  Критична част: надсловът "Кърджали на историческата карта на Балканите" е /с.8/ по добрия вариант от "Кърджали на историческата карта",която се асоциира със Света, където градът е почти непознат.Няма го дори в речниците по ономастика на В.Никонов и Лайош Киш. А за Балканите е име. Прецедент. Друго Кърджалар има в Кърджалийско/сега Загорски/ и Кърджалар /сега Поляк/ в Бургаско. За името има и моя статия в "Нов живот".
Не вярвам в тезата, последно изказана от проф.Хр.Матанов, за насилственото помохамеданчване. Османците не са били толкова глупави, за да си избиват данъкоплатците?!./Вж.книгата ми,Стефан Захариев и Летописният разказ/.
Версията на алианите за Ататюрк е знаменателна. Но Ататюрк по род е дьонме. Защото тази еврейска секта води началото на децата от майката. А тя е еврейка. Бащата обаче е българин,помак от Себища,Голо Бърдо,Албания/Вж.книгата ми"С българско име и с българска кръв"/.
  Статията за циганите/име от съседи!/ наричани и роми/самоназвание/ е в съавторство с Вилдан Сефер. Повдигнатата тема за "изотемията" сякаш не е българска. Защото циганите в България винаги са имали "равни права" в повече от българите. Дори в Османско време, когато са първи помощници на башибозука при потушаването на всички български въстания. Случаят в Клисура е по-знаменателен за нас, отколкото станалото с циганите в Германия! Но тук науката повече граничи с политиката. Приносното в статията е многопластово: Първо историографски.За ациганите предадени на Никифор I Геник от персийски шах,се знаеше отдавна.Но това,че са заселвани около Пловдив в негово време /802-811 г./ не. Повече внимание заслужават етнонимите и групонимите на кърджалийските роми: милет,далета и агупти. Последното име с варианти: агюпти, гюпти, гипти произхожда от деформатив на гръцкото "Аигуптос": Египет от гр.айа коптос- "земя на коптите"/ да се има предвид,че гр."аигуптос,лат.Aeguptus са в женски род. Етимологията на циг.далета ме изненада. Досега се смяташе,че е по името на туркмени и юруци с име дале;дали. Решението от инд.далити /с.529/ обаче има основание.
  Впечатляваща е статията на Мюмин Топчу: "нашенци в Турция"/с.479 сл./. С критична бележка като начало. С етнонима нашенци се наричат помаците в Турция/Тракия/,в Беломорието и в Косово. Тези в Турция и по специално в Бурса са "нашенци" са само по отношение на региона Кърджали.
 Статията е със значителен принос в изучаването на юруците по нашите земи, имали дори име балканлъ. Името "Гьочелер"-"преселници", което Мюмин Топчу представя до сега бе напълно непознато. Дори в книгата на А.кальонски за тази част от турския народ с туркменско потекло.
  За статията на Николай Овчаров като ономаст ,ще напиша само това: Българите очакват истината за името Перперикон, как, защо се появи на този знаменателен археологически обект? Тогава ще стане "Великият Перперикон",епитет на Николай Овчаров /с.82/.
 Статията на Екатерина Венедикова "Епиграфските паметници" е едно текстологично бижу! Като всичко писано от нея! Българските учени, които пишат и глупости за българските турци би трябвало по-често да четат нейните статии.
  Нямам възможност в тези 3-4 страници да се спра на богатото съдържание на сборника. В него няма нито една статия, която да предизвика моето категорично "Не"!. Чест прави на Г.Кулов за подбора!
  Георги,продължавай така по трънливия път на Българите в Източните Родопи. Безспорно Via Bulgara  е твоето Пътешествие и Съдба!
 
 с.Сарая                                                                       Проф.д-ф.н.Тодор Балкански
22.XI.2019 г.