Дългоочакваното събитие на българския интернет портал Dir.bg - He's The Man, напълни залата на столичния клуб City Stage, където събрахме 9 мъже, които ни вдъхновяват.

Сред интересните разговори пред публика на сцената бе този с доцент Станимир Сираков. За професията, семейството, любовта и още, и още. Медикът бе няколко пъти аплодиран от публиката.

Относно успеха в личен и професионален план той каза, че се смята за успял.

"Постигнал съм успеха в професионален план, в личен също. Смятам, че съм срещнал правилния човек, имам голямо семейство. Чувствам се късметлия. Имам добри приятели, оценен съм професионално. Вечер се прибирам вкъщи, изморен, изтощен, но има една хармония. Ако не си приспивал дълго време малкия, не сте си мрънкали, някак това те релаксира. В момента, в който си легнеш, преговориш пациенти, замисляш се колко си щастлив всъщност със семейството, с работата, с приятелите, с близките... Така успехът е малко по-комплексен и чувството за хармония е по-приятно", сподели той.

При него изборът на професия не е бил сложен. "Станах лекар, защото бях семейно повлиян. Баща ми е доктор. В училище имах високи оценки, не ходих много по купони, бях запален по компютрите и по баскетбола. Като студент успях да си понаваксам това, което смятах, че съм пропуснал като ученик. Винаги съм имал ясна цел да стана лекар. Дори и да се е прокрадвала някаква друга идея, тя бързо се изпаряваше", сподели още той.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Сираков откровено сподели, че винаги е имал мотивация да работи в България. "Така съм възпитан, може да има и елемент на патриотизъм. Обикалял съм доста навън, но никога не съм имал за цел да работя в друга страна. В 12-ти клас имах спор с баща ми, защото бях приет на няколко места - в България и на две места Германия. Той искаше да уча в Германия, много държеше. Тогава му казах, че ако ще се развивам в Германия, е важно да уча там. Преценявах тогава, че ако учиш в чужбина и се върнеш, има социален сблъсък - пари, условия, работа и т.н. Тогава му казах,че предпочитам да завърша медицина в България. Той беше много нещастен. Баща ми тогава ми каза, че ако не вляза в България на първо класиране, задължително заминавам на едно от двете места в Германия. Това е единственият спор, който съм водил с баща ми относно медицината. След това бях много щастлив, че ще уча в България. Аз получих от семейството ми подкрепа, дори и финансова, до почти 30-те ми години. В чужбина това е трудно. Благодаря им, че ми осигуриха стабилността да мисля само за медицина. Ако се реализираш с малко късмет в България, това е много по-приятно чувство, че си успял, отколкото в чужбина. Поне аз така го виждам. Може да звучи като клише, но неотъпканата пътека у нас, успехът тук, който можеш да споделиш с приятелите и колегите е по-ценен, отколкото да станеш и дори и най-добрият лекар в Германия. Може да съм още малък, но така виждам нещата", разкри медикът.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Тежките случай, които съпътстват ежедневието му, остават в съзнанието му, но той си е изградил начини на разтоварване. "Рядко стигам до баскетбола, но след тежък ден ми се е случвало да отида на една площадка край нас и да блъскам и хвърлям 30 минути, примерно. После, когато се заиграваш с децата, като си вкъщи, нещата притихват. Семейният уют много ми помага", допълва още той.

А запознанството със съпругата му е цяла одисея. "Може да съм бил уникален късметлия в работата, но в семейството съм още по-голям. Съпругата ми е колежка, рентгенолог. Запознахме се покрай работата по време на конгрес в Пловдив. Тя беше най-красивата жена там. Имаше много ухажори. Много исках да направя нещо, въпреки че знаех, че съм един от многото. Опитах се през колеги да се запозная, защото тя работеше в болница "Света Марина" във Варна. Направих всичко възможно да преразместя местата на вечерята, така че нашето отделение да седне срещу нейното. Цяла вечер си говорихме за работа. Започнах да ходя да помагам в нейната болница и там да правя тези интервенции. И ми беше приятно да ходя. 2-3 пъти ми отказа да вечеря с мен. После се съгласи и така започнаха едни уникални отношения", разказва с усмивка доц. Сираков.

dir.bg