Въпреки че апендиксът е част от стомашно-чревния тракт, той често бива третиран като вестигиален орган, което означава, че не се отличава с жизненоважна функция и човек може да живее здравословен живот и без него. Запушването на апендикса (например, при констипация) може да доведе до възпаление, познато като апендицит/апандисит, а последното обикновено налага оперативно премахване на органа.

Днес се знае, че апендиксът не е толкова безполезен, колкото сме си мислили. Една от функциите му е, че излага белите кръвни клетки на голямо разнообразие от антигени, като по този начин стимулира локалния имунитет в съответната област. В контраст обаче на тази информация, интернационален екип установи, че съществува вероятност апендиксът да допринася за развиването на Паркинсон.

Болестта на Паркинсон е невродегенеративно разстройство, което засяга съществено моторната система на организма. Симптомите започват бавно и постепенно, понякога с едва забележим тремор, и с времето прерастват в скованост, проблеми с баланса и позата, загуба на автоматични движения, промяна в гласа и т.н.

Понастоящем учените нямат ясна представа кое причинява болестта, но са запознати с промените в мозъка, които настъпват по време на състоянието. Например специфични вещества в нервните клетки, познати като телца на Леви, представляват маркери за болестта на Паркинсон. По-конкретно, става дума за натрупване на алфа-синуклеинови протеини.

Напоследък все повече се шуми около хипотезата, че болестта на Паркисон води своето начало от червата. Още през 1817 г., английският хирург Джеймс Паркисон е забелязал, че някои пациенти, страдащи от състояние, което той нарича „трепереща парализа“, се оплакват и от чест запек. В един от шестте описани от него случая, лечението на стомашно-чревните оплаквания изглежда намалява съответните моторни проблеми.

В този контекст, проучването, което беше публикувано на 31 октомври в Science Translational Medicine, съобщава как от 1 144 745 шведи, които не са преминали през апендектомия (отстраняване на апендикса), 1 608 имат Паркинсон, а от 551 003, които са преминали през хирургическата намеса, само 644 са с Паркинсон. Това се равнява на 16,9% намаление на шансовете за развиване на болестта.

Но защо? Анализирайки хирургични проби, екипът открива, че те съдържат натрупване на алфа-синуклеинови протеини, като тези, открити в телцата на Леви, които най-вероятно достигат до мозъка, където причиняват съответния невротоксичен ефект. Разбира се, има още много какво да се направи в тази изследователска насока, поради което авторите на публикацията не препоръчват още хората да отстраняват превантивно апендикса си.