– Г-н Гьокче, кое Ви накара да се обърнете към политиката и да се кандидатирате за кмет на Община Джебел?
– Обстоятелствата ме принудиха да взема едно от най-важните решения в моя живот, като оставя любимата си професия и се захвана с политика. Признавам, не мога да гледам спокойно как родния Джебел затъва в блатото на застоя, как шепа хора се опитват да спекулират с доверието на моите земляци. Казвам шепа хора, защото това не са партиите и техните симпатизанти. Това са политици, приватизирали местните партийни структури за личен интерес. Аз уважавам симпатизантите на всички партии, защото те се водят от идеи. Не така стоят нещата обаче с тази група, обсебила властта в община Джебел. Фактът, че представители на две воюващи политически партии в името на съвместния бизнес бяха начело на общинската администрация, доказва, че идеите нямат място в Джебел. Тук властва дълбоката държава с присъщите и милиционерски методи от времето на тоталитаризма.
– Вие сте независим кандидат за кмет. Не се ли чувствате слаб без подкрепата на партия?
– Напротив! Избрах да се кандидатирам като независим кандидат за кмет, защото искам да не завися от нито една партийна централа. Тук хората искат грижа, а не обещания без подплата. Преди година представих в Бурса предизборната си платформа. Тя срещна подкрепа от моите земляци. Представих я и тук. Бях първият. Бях свидетел, как от нея се краде безразборно. Но моите земляци знаят, че заставам зад думите си. Че ключът за моята тежест в обществото е, че държа на думата си. Кандидатирайки се за кмет, аз оставям тази платформа отворена за предложения от моите съграждани. Защото, ако спечеля изборите, аз ще работя със шарен общински съвет и обществени съвети от хора с различна политическа принадлежност. Това е богатство. Защото взетите решения ще бъдат консенсусни. Време е джебелчани да разберат, че нашето знаме е Джебел!
– В навечерието на вота Вие обещахте, че ще водите позитивна кампания. Това обаче не се отнася за някои от Вашите опоненти.
– Да аз твърдо смятам, че джебелчани заслужават една толерантна предизборна кампания с ясни послания и ангажименти. За съжаление някои от моите опоненти се опитват да използват силови подходи, опитват се да сплашат инакомислещите. Привикват мои симпатизанти. Заплашват ги с уволнение, късат се билбордовете ми, отказват се зали за предизборни срещи. Даже лидерът на една партия дойде на крака в родното ми село, за да размахва пръст. Да не говорим за тиражираните лъжи в един милиционерски сайт.
Срещу всичко това застанаха моите земляци, както живеещите тук, така и изселилите се в чужбина. Те са категорични: „Един за всички, всички за един!”. Виждам на всяка предизборна среща как в душите им се натрупва гняв. Няма нищо по-страшно от гнева на търпеливия. А те проявиха десетилетие търпение и толерантност към тази клика.
– Страхува ли се Сабахатин Гьокче?
– Моите земляци знаят, че не съм от плашливите. Бях с моите работнички от фабрика „Буря”, когато на 19 май 1989 г. излязохме на протест срещу тоталитарния режим. За това бях експулсиран от Родината ми. Тогава не се уплашихме от танковете на Тодор Живков. Не се плашим и сега, когато се опитват със заплахи и рекет да ни накарат да се откажем да живеем достойно. Джебелчани виждат, как съседите ни от Ардино, Момчилград и Неделино се радват на придобивки, на внимание от управленците си. Те го споделят с мен. Защото е срамно град като Джебел да има проблем с канализацията, да не говорим за малките населени места. А разбитите тротоари, занемарените улици, разбитите спирки. От 1998 г. под формата на капиталови разходи общинското ръководство е усвоило 96 млн. лв. Да виждате явен резултат от тези инвестиции? Да попитаме къде отидоха 522 000 лева заделени за капиталови разходи и благоустрояване през тази бюджетна година. Мисля, че дойде време да се поиска сметка за безобразията. Предизборните ми срещи го доказват.
– Каква е гаранцията, че ако Ви изберат ще има промяна?
– Идвам, за да променя Джебел. Това е градът запалил факела на свободата в България. Хората тук обичат да са независими, да имат своя позиция. За съжаление бяха лъгани от шепа самозабравили се функционери. За разлика от тях аз не смятам да векувам на кметския стол, ако бъда избран. Мисля, че още след първия мандат, хората ще преценят дали полагам грижи за тях или не. Смятам, че максимумът за един управленец са два мандата. Той може да покаже качествата си напълно. Имам увереност, че ще се справя, защото ръководя едно от най-големите предприятия в общината. Давам препитание на стотици. Те най-добре виждат качествата ми и могат да преценят дали да ме подкрепят. Страхът, който изпитват моите опоненти от една определена политическа сила, също потвърждава увереността ми, че съм направил правилния избор, поемайки пътя на политиката в името на своите земляци!
Въпросите зададе Георги Кулов
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
