От междублоковите пространства до мечтата за силициева долина на фона на слаба езикова култура o Предизборните диспути на кандидатите за кмет на Община Кърджали показват, че икономическите теми не са на челно място в техните приоритети, по въпроса на индустриалното развитие на общината и свързаните с това дейности по развитие на индустриална зона няма ясно разработени програми; o Както технологичното развитие, така и геополитическата динамика изискват проактивна икономическа политика с оглед на геоикономическото профилиране на Кърджалийския регион. За тази цел е необходим променен подход за технологичното развитие в локален и регионален мащаб, насочен към привличане на малки по обем, но високотехнологични инвестиции и свързването на отделните икономически зони в Южен централен регион в цялостен регионален индустриално-технологичен комплекс; o Бъдещото ръководство на общината няма да може да продължи с установените досега практики в стопанската дейност и ще трябва да изостави линията на реактивно поведение по отношение на социоикономическото развитие на региона. Когато прегледах записа на дебата между тримата главни кандидати за кмет в Кърджали, излъчен на 8 октомври по Нова ТВ, останах много приятно изненадан, но отчасти и разочарован. Приятната изненада бе свързана със заявката на кмета на града, че ако бъде избран, ще се ангажира и с проблемите на междублоковите пространства. От август миналата година до септември на тази бях подал по време на моите престои в България пет запитвания до Общината за това - правомерно ли е използването на тревната площ между блокове „Марица“ откъм булевард „Беломорски“ и „Чучулига“ 3 откъм ул.“ Капитан Петко“ – малко под градския стадион в посока към автогарата. Собственикът на малка бакалия – сглобяема постройка - поставя чадър с бетониран постамент насред тревната площ с надежда да си повиши оборота с някоя и друга напитка в повече, като предоставя сянка и място за изпиване на бира или друго питие под него. А освен това използва като магазинна площ и тротоарната пътека, където е инсталирал и хладилни съоръжения . Това води до деградaция на общинска площ (тревна и тротоарна),като дребната печалба е за бакалина, а разходите ги поемат гражданите. Позната трагично-„мила“ картинка от началото на 1990-те години. За тридесетина години тази социално - икономическа живопис, чийто стил наблюдаваме и при малкия търговец , и при т.н. крупен бизнес, срина България от средноразвита европейска икономика до най-бедната страна в Европейския съюз. Дребна работа, ще кажат някои, и то наистина си е дребна. Но започнах да се надявам, че бъдещият кмет ще разпореди да бъда информиран по надлежен и гарантиран конституционно ред за това - има ли нарушение на закона в дадения случай. Така или иначе всички кандидати поставят като един от главните си приоритети подобряването на жизнената среда в града. Оптимистичното ми настроение обаче бе помрачено от факта, че по важната тема за стратегическото развитие на икономиката в общината не бе казана нито дума. Подчертавам: за стратегическото. Т.е. за онова, което изисква усилия и последователна политика в период от 10 до 15 години. А не за един кметски мандат. Кърджали е с особена геополитическа значимост – 2 той е един от двата града, включени в „геополитическата и геокултурна жизнена артерия на балканската геополитика“ на нашата югоизточна съседка (Давутоглу, „Стратегическа дълбочина“, Издателство „“Изток-Запад“, 2001 г., стр. 377). В международните отношения, за разлика от вътрешнополитическите, е важно не как ти възприемаш себе си, а как си възприеман от другите. И затова външнополитическата уязвимост на България преминава директно през Кърджали. А тъй като в XXI век цярът за геополитическата уязвимост е правилна геоикономическа стратегия, икономиката в нашия край придобива особена тежест. Това си проличава особено ярко на фона на събитията от последните няколко дена. Решенията от САЩ предизвикаха ефекта на доминото в Северна Сирия и в региона на Близкия изток и въпреки бързите им и енергични дипломатически действия изходът от конфликтната ситуация е все още с отворен край. Но за по-малко от седмица напрежението в главните европейски столици и органите на Евросъюза се повиши рязко. Активираха се фактори от всички нива на системата от международни отношения, а германският концерн „Фолксваген“ отложи подписването на договор за едномилиардна инвестиция за изграждане на автомобилен завод в Турция. Което доведе до подновяване на действията от българска страна по привличане на инвестиционния проект у нас. След като прослушах дебата по Нова ТВ, потърсих предизборните програми на тримата кандидати. Оказа се, че тaкива не са публикувани. Затова прегледах и прослушах интервютата на Хасан Азис по радио „Фокус“ , както и тези на Милко Багдасаров и Никола Чанев по БНРКърджали от края на миналия месец. А когато БТВ излъчи и дебата между тримата на 10 октомври, картината започна да се поизяснява. Най-накрая благодарение на помощта на БНРКърджали, което ми предостави двучасовата дискусия между кандидатите, успях да получа най-точна представа за програмите и нивото на подготовка на всички кандидати за кмет. Тук трябва да бъде отбелязано, че единствено в излъчваните по радиото диспути и интервюта се получава повече информация по ключовите теми. Странно е защо кандидатите и партиите не се възползват от тази медия, а се оставят да бъдат режисирани по маркетингов стандарт от телевизиите. Предизборните кампании и на тримата основни кандидати включват само краткосрочни, т.е. едномандатни, цели и обещания. Като цяло , приоритетите им се припокриват по теми като околовръстен път, инфраструктура и жизнена среда – осветление, водоснабдяване, сметосъбиране, тротоари и междублокови пространства; туризъм в региона; екология – чистота на въздуха, но не и съдбата на парк „Простор“; спорт – осветление на стадиона, спортна зала; образование – инвестиции в образованието, ремонт на училища и детски градини, както и на оставения на разруха младежки дом. Всъщност най-важният въпрос, а и най-тежкият за решаване проблем за новия управленски мандат в Кърджали е дали и ако - да, как ще се извърши промяната на социалноикономическата среда, а не само на икономическата структура в региона. И оттук вече дали нещата ще бъдат оставени да се развиват доколкото и докато е възможно в наложилото се вече русло. Това зависи обаче най-вече от радикална промяна в политикоикономическата практика на местната власт, при която, за съжаление, при раздаване на обществени поръчки, привличане на инвестиции и обслужване на гражданите все още не се е наложил гарантиращият обективност и безпристрастност в стопанския обмен принцип „на една ръка разстояние“. Реалната икономическа активност в днешния свят се развива в зоната на пресичане между социоикономическата и политико-икономическата сфера. От първата зависят условията на живот и труд за гражданите и възможността те да градят своите дългосрочни планове. Във втората политиците и администрацията обезпечават рамката, в която се развива бизнесът. А той, от своя страна, създава материалните предпоставки за благосъстояние. 3 За Кърджали това означава на първо място провеждане на последователна политика по елиминиране на корупционните практики в местната администрация – стана ясно, че ключов служител в Общината е разследван за финансови злоупотреби в огромни размери, на второ, разработване на дългосрочна стратегия за промишленото и оттук икономическото развитие на общинската икономика, и на трето, овладяване на проблема с презастрояването. Трите въпроса са свързани помежду си като първият и третият са част, доколкото мога да установя, от предизборните теми и в други общини в страната. Но вторият, както вече посочих, има своето специфично измерение за нашия край. Както ще стане ясно по-надолу, изясняването и решаването на всеки един от тях касае и останалите, а в крайна сметка и целия комплекс от предизборните обещания. Затова е и учудващо, че въпросът за индустриалната зона в Кърджали не е сред първите три приоритета на нито един от кандидатите за кмет. Обобщено може да се каже, че и тримата посочват необходимостта от осъвременяване на инфраструктурата ѝ и от привличане на инвестиции в нея. Сегашният кмет изтъква радикалната структурна промяна на местната икономика по време на четирите си мандата: от тютюно- към автомобилно производство („за 40 модела автомобили по света“), но трябва да отчита, че все пак тази промяна се налага поради решения на ЕС за спиране отглеждането на тютюн; а изтъкваният като успех завод на IPS все още не е пуснат в експлоатация въпреки първоначалните планове това да стане още преди година. И тримата кандидати изтъкват необходимостта от инвестиране в производства с висока принадена стойност, без да посочат какво трябва да се разбира под „висока“ и как може да стане това. Настоящият кмет лансира идеята за превръщане на Кърджали в университетски център, а кандидатът на БСП споменава, че целта е Кърджали да се превърне в „Силициевата долина“. В интервю по БНР-Кърджали сегашният областен управител и кандидат за кмет от ГЕРБ посочва, че е водил разговори с инвеститори от Турция, Германия и Китай, но счита, че главната спънка пред тях е бил пазарът на труда. В обширната дискусия по същата медия той разкритикува тенденцията, с която кметът се е похвалил, от Кърджали да се изнасят инвестиции в Крумовград и Враца, тъй като целта е те да се привличат в областта. Кандидатът от БСП посочва в дадено по-рано радиоинтервю, че корупцията е главен фактор, възпрепятстващ инвестиционния процес. С това се изчерпва и предизборният пакет по линия на индустриалното производство. Що се отнася до сектора туризъм, то той се споменава само мимоходом, а тежката за голяма част от общините в България тема за презастрояването направо се подминава. Ако не беше коментарът на водещия дебата по Нова ТВ, тя изобщо нямаше да бъде спомената. Проблемът с презастрояването изисква по-обстоен анализ, но тук мимоходом трябва да се спомене, че за периода 2010 г. – 2018 г. жилищната площ в Кърджали е нараснала с 56% (виж графика 1). С тази стойност ние сме на четвърто място в страната заедно с Варна – след Бургас (76%), Благоевград (60%) и София (58%). Обезпокоителното е обаче, че с -4,4% спадът на населението при нас е най-голям (Благоевград е -1,5%), а в другите три града има прираст. Впрочем журналистът от Нова ТВ свърза проблема и с опитите от страна на Общината за застрояване на парк „Простор“, но тези аспекти изобщо не бяха подхванати от двамата конкуренти на сегашния кмет.

Това сбито, макар и малко скучновато представено описание на основните дискусионни моменти е ясно доказателство за липсата на стратегическо виждане за трайно индустриално и от тук икономическо развитие на община Кърджали. Това състояние отразява в частност и положението на национално ниво. Въпреки това е целесъобразно да се изложат накратко няколко основни аспекта за стратегическа концепция, които вече са разглеждани детайлно в предишни, публикувани в настоящия сайт анализи. Това е уместно и с оглед на факта, че някои от тях вече се обсъждат официално от представители на правителството. На първо място, е нужно да се осъзнае на административно-политическо ниво фактът, че не всяка технологична инвестиция е достатъчно високотехнологична за стратегическите и геоикономически интереси на България, а оттук и на региона. Това е анализираният вече ефект на „летящите гъски“, което в случая означава, че България се намира на такова технологично ниво, на каквото са били Чехия, Словакия, Полша и др. бивши социалистически страни преди десет и повече години. Просто вълната на върховите технологии, започнала от водещата в ятото „гъска“ Германия, се е разширила най-напред през следващия ред от ятото с тези страни, а после със закъснение е дошла и към нас като икономика от по-задната редица на клиновидната формация. Опитът и практиката при азиатските икономики, където водещата технологична роля е играела Япония, показва, че този модел не допринася за стабилно и трайно технологично развитие на приемащите икономики. Освен това той е уязвим на политически, неформални (корупционни) и финансово- спекулативни въздействия. Найпресният пример в това отношение за България е споменатата вече инвестиция на концерна „Фолксваген“. В обозримо бъдеще у нас могат да се очакват и други аналогични случаи. Проблемът е, че чрез включването в автомобилното производство България, а и Кърджали, получават монотехнологичен профил на икономиката, което не ни дава възможност за ендогенно (основано на вътрешни ресурси) технологично развитие. На второ място, привличането на чуждестранни инвестиции доведе в последните две десетилетия до явлението „надпревара към дъното“, при което икономиките на местно или национално ниво са готови на редица отстъпки, за да привлекат чуждестранни инвеститори. 5 При това отстъпките могат да стигнат дотам, че да се отразят разрушително за социалноикономическата система на приемащата икономика. За Кърджали проблемът се очертава и във връзка с горния пункт. От една страна се привличат предимно инвеститори от Турция – концернът „Язаки“ се обоснова до Димитровград, а можеше да е при нас, а от друга, турската страна се опитва да оказва политически и културен натиск в съответствие с „жизнената артерия“ на балканската си геополитика. Типичен пример за второто е изискването за владеене на турски език като условие за турски инвестиции, предадено чрез посланика на Турция при официалното откриване на разширение на завод „Теклас“. Водещите технологични центрове по света използват за работни езици английски и немски. Така че при достатъчно високо технологично ниво няма да е нужно да се губим в превода през турския език. На трето място е нужно да се разбере, че моделът на развитие чрез „индустриални зони“ вече е остарял. За България, а и за Южния централен регион, е нужно изграждането на териториално развърнати конгломерати от индустриални центрове, всеки от които да е индустриална зона. В случая, както вече бе анализирано в предишни публикации, е необходимо проектно коопериране на Кърджали с индустриалните зони в Пловдив, Раковски и Димитровград с цел изграждането на българско технологично предмостие на юг-югозапад. Това би бил нов подход, който би ускорил и даже прескочил фази на технологичния растеж на локално ниво. И не на последно място, а и пряко свързано с предходната точка, е решаването на проблема с висококвалифицираната работна ръка. Наложилият се модел, при който работниците се събират и превозват с автобуси всеки ден от околни селища, е безперспективен. В случая с „Теклас“ в Кърджали той показва, че е налице само високо текучество на неквалифицирана работна ръка. Алтернативата – и това е радикално променен подход – е да се стимулира изграждането на малки високотехнологични производства с малко на брой работни места (до десетина). За такъв тип производства е необходима висококвалифицирана работна ръка, която може да има постоянно местоживеене на доста отдалечено място и да работи в града от понеделник до петък. Успоредно с това, вместо бленуваните от много страни университетски град или филиал на университет Общината може да сключи договори с технически университети, които да създадат в индустриалната зона експериментално-развойни звена, които да подготвят кадри за местните високотехнологични производства, а и да осъществяват собствена развойна дейност в рамките на последната фаза на професионалната подготовка на бъдещите инженери. При достатъчна гъвкавост те биха могли да бъдат интегрирани и в дуалната система на средно професионално образование. Главният недостатък на такива икономически модели е липсата на адекватна институционална среда за рискови инвестиции. Това е основен проблем за европейския тип икономики, поради което изграждането на „силициева долина“ в Европа – това значи и в Кърджали – не е възможно. Американската култура и институционална среда за финансиране на рискови технологични начинания обезпечава съхраняването на юридическата и стопанска дееспособност на иноватора или на капиталиста, която поема финансовия риск въпреки настъпил фалит. Опитът на банкери в Европа показва, че успехът при стартиращи предприятия не надхвърля 7%, При това той може да бъде установен едва след 5 до 7 години. В САЩ подобни това не представлява проблем. Въпреки това у нас даже и на местно ниво могат да се изградят схеми на банково финансиране за рискови високотехнологични проекти, тъй като предвидените инвестиции не биха били толкова големи. В България, както и в останалите бивши социалистически страни на Източна Европа, се наблюдават тенденции в заетостта на работещи с различно ниво на квалификация, които са противоположни на онези в развитите икономики. Това е тревожен сигнал за изоставане в технологичното обновление на икономиката. Става въпрос за това, че в резултат на 6 технологичния преход броят на заетите във високотехнологичните сектори нараства за сметка на местата в секторите със средно ниво на технологическо оборудване, където протича интензивен процес на дигитализация и съкращаване на работни места. Част от освободените работници се преливат в нискотехнологичните сфери. Тенденциите в периода 2012-2018 г. за двата региона у нас, за които Евростат предоставя пълни данни – Югозападния/ЮЗР/ с център София и Южен централен/ЮЦР/ (Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Смолян) показват, че (виж графика 2): (1) заетостта нараства постепенно от високотехнологичните към нискотехнологични сектори; (2) в ЮЗР през последните две години се наблюдава спад на заетите във високотехнологичния сегмент, но за сметка на това в ЮЦР по този показател е налице покачване; (3) при ЮЗР се наблюдава стагнация на заетостта в секторите със среднотехнологично оборудване и трайното ѝ намаляване в нискотехнологичния сегмент; за ЮЦР трендът е асиметричен – повишаване в среднотехнологичния сегмент и стагнация в нискотехнологичния.

Положителните тенденции във високотехнологичния сектор в нашия регион не се дължат на сравнително високата инвестиционна динамика в Кърджалийска област. Макар че Кърджали е на трето място по ниво на инвестиции след Пловдив и Пазарджик и отбелязва най-висок ръст на чуждестранни инвестиции в ЮЦР (виж графика 3) за периода 2013-2017 г., заетите в научноизследователска и развойна дейност са най-малко при нас (3 през 2015 г. и 24 през 2016 г. – виж графика 4) – няколко пъти под бройката в Хасковска и Смолянска област, чиито нива на инвестиции са доста под тези в Кърджалийска област (103 и 83 милиона срещу 256 милиона). Даже и при корекция с оглед на концентрацията на ВУЗ в Пловдив показателите за Кърджали са твърде ниски и са косвен индикатор за ниско технологично ниво на инвестициите.

Използването на маркетингови методи при провеждане на предизборните кампании е масово разпространено явление и очевидно дава отражение в поведението на тримата основни кандидати за кмет на град Кърджали. Това обяснява, но и не оправдава изместването на икономическите въпроси и свързаните с тях проблеми за общината на по-заден план в приоритетите им. Въпреки че липсата на детайлирано разработени постановки е обезпокоителна, тъй като сигнализира за висока вероятност дейностите в тази сфера да продължат да се развиват както и досега, необходимостта от пренастройка на икономическата 8 програма от реактивна към проактивна линия на поведение изисква разработването на ясна и непротиворечива стратегическа концепция за стопанското и социоикономическо развитие на региона ни в дългосрочен план. В разгара на предизборната кампания такава промяна не е възможна, но развитието на международната среда ще засили натиска и динамиката в това отношение и ще изиска от бъдещото административно ръководство прецизни и отговорни решения. В този ред на разсъждения трябва да се отбележи, че допусната правописна грешка на плакатите на ДПС с името на града -„Карджали“ - по време на телевизионния дебат от 10.10.2019 г. не е само въпрос на техническо изпълнение на дадена поръчка, а символизира тясното преплитане на некачествена пазарна икономика, езикови проблеми и геополитически влияния – сложен комплекс от проблеми, решението на които може да се намери само с изпреварващи действия. Както гласи една немска поговорка: „Умният човек взема предварително мерки“