Ето каква е реалността: Да заместваме Земята с всякакви далечни идеи за колонизиране на друго небесно тяло, когато сме изчерпали тукашните ресурси, е нещо само пожелателно. Това е мнението на Мишел Майор, астрофизик, който тази година получи Нобеловата награда за физика, за откриването на първата планета, обикаляща около орбита на слънце, която е извън нашата Слънчева система.
„Ако говорим за екзопланети, нещата трябва да са ясни: няма да мигрираме там“, казва той пред Франспрес (AFP). Той обяснява, че чувства необходимостта да „опровергае всички изявления, които казват:„ Добре, ще отидем на жизнеспособна планета, ако един ден животът на Земята не е възможен“.
„Всички известни екзопланети или планети извън нашата Слънчева система, са твърде далеч, за да си представим възможно пътуване до тях“, казва той.
„Дори в много оптимистичния случай на подходяща за живот планета, която не е твърде далеч, да речем няколко десетки светлинни години, което не е много в космически измерения и планетата се намира, така да се каже, в съседство, времето за достигане до нея е значително“, пояснява той.
Майор споделя половината от Нобеловата награда през тази година с Дидие Келоз за откриването на първата екзопланета през октомври 1995 г. Използвайки нови инструменти в обсерваторията Хайт-Прованс в Южна Франция, те откриха газов гигант, подобен на Юпитер, който нарекоха 51 Pegasi b , (Другата половина от наградата беше присъдена на Джеймс Пийбълс от Принстънския университет, за работата му в областта на тъмната материя и тъмната енергия).
Оттогава в Млечния път са открити над 4000 други екзопланети, но очевидно до никоя от тях няма как да се стигне в обозримо бъдеще.
Стивън Кейн, професор по планетарна астрофизика в Калифорнийския университет в Ривърсайд, е съгласен с Майор.
„Тъжната реалност е, че в този момент от човешката история всички звезди са ефективно на разстояние, което можем да определим като безкрайно“, казва Кейн пред изданието Live Science. „Ние все още се борим и полагаме невероятни усилия, за да достигнем земната луна.“
„Може да успеем да изпратим хора и на Марс през следващите 50 години, но бих се изненадал много, ако човечеството излезе на орбитата на Юпитер в следващите няколко века“, казва той. Тъй като разстоянието до най-близката звезда извън нашата Слънчева система е около 70 000 пъти по-голямо от разстоянието до Юпитер, „всички звезди са ефективно извън нашия обсег“.
Може да се каже – много неща изглеждаха недостъпни, докато не ги достигнем, като изпращане на самолети на междуконтинентални полети, например. Но „в този случай необходимата физика за достигане до звездите, ако съществува изобщо, изобщо не ни е известна и това би изисквало фундаментална промяна в нашето разбиране за връзката между маса, ускорение и енергия“.
„Стоим твърдо на Земята и това е много малко вероятно да се промени за много, много дълго време напред“, казва той.
Майор казва за АФП: „Трябва да се грижим за нашата планета, тя е много красива и все още абсолютно жизнеспособна.“
Андрей Фракной, председател на отдела по астрономия в колежа Foothill в Калифорния, се съгласи, че няма да можем да пътуваме до тези звезди в близко бъдеще. Но „никога не бих казал, че никога не можем да достигнем звездите и възможните обитаеми планети“, казва той. „Никой не знае как ще се развие нашата технология след още един милион години еволюция, нали?“.