Разговорът между премиера Борисов и Майк Помпео е сред тематичните акценти на петъчните вестници.

"Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, съобщи правителствената пресслужба. Двамата са обсъдили стратегическото партньорство между България и САЩ, което са определили като отлично. Помпео е поздравил Борисов за това, че България е спазила ангажимента си към НАТО да отдели 2% от БВП за сектора на отбраната и го е призовал да окуражи колегите си в НАТО и Европа да направят същото. Държавният секретар е поздравил Борисов и за напредъка при диверсификацията в енергийната сфера. "Ние строим газови магистрали, по които да тече газ от различни източници и създаваме по- конкурентна среда", е подчертал Борисов. Българският премиер е запознал Помпео с напредъка по строителството на газова връзка с Гърция и е изтъкнал, че през юни вече са получени количества втечнен газ от САЩ. Борисов е добавил, че очаква широко международно участие в проекта за АЕЦ "Белене". В хода на разговора са обсъдени сътрудничеството в сигурността, борбата срещу контрабандата, трафика на хора и ситуацията на Балканите като Помпео е изтъкнал приноса на българския премиер за развитието на Северна Македония по пътя към членство в НАТО и ЕС. Двамата са засегнали и темата за Сирия, като Борисов е изразил тревога за ситуацията там." - в. "Дневник".

"Премиерът Бойко Борисов проведе телефонен разговор с държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Те обсъдиха стратегическото партньорство между България и САЩ, което и според двамата е отлично и следва да продължи да се развива така и занапред. Помпео изтъкна, че премиерът Бойко Борисов е направил много добри неща за България... По време на разговора бяха обсъдени добрите резултати от сътрудничеството по линия на сигурността, борбата срещу контрабандата и трафика на хора. Помпео благодари за усилията на България по всички тези теми, а министър-председателят Борисов заяви, че за страната ни е важно да следва своите евроатлантически ценности. Борисов и Помпео обсъдиха също така и добрите оценки за бизнес климата, които бяха дадени по време на годишната среща на министър-председателя с Американската търговска камара и посолството на САЩ в България в началото на настоящата седмица. Премиерът Борисов изрази надежда, че доброто сътрудничеството на страната ни с американските компании ще продължи занапред и ще се разширява. Министър-председателят Борисов и държавният секретар на САЩ обмениха мнения за Балканите и развитието на региона. По отношение на Република Северна Македония Помпео акцентира върху приноса на премиера Борисов за развитието по пътя към членство в НАТО и ЕС, до което е достигнала към момента тази страна. В рамките на разговора премиерът Борисов и държавният секретар на САЩ Майк Помпео обмениха мнения и по отношение на процесите, които текат в Сирия, като българският министър-председател изрази тревога относно ситуацията в тази страна." - в. "Стандарт".

Разследването за спрения сигнал на БНР също е сред темите на всекидневниците.

"Нарочната парламентарна комисия, която проучва прекъснатото излъчване на програма "Хоризонт" на БНР на 13 септември, изслуша главния прокурор Сотир Цацаров. В прокуратурата по темата "БНР" са се развили общо 5 сюжетни линии - това обяви пред депутатите от комисията Цацаров. Първата от тях е именно във връзка със спирането на излъчването за близо 5 часа на програма "Хоризонт" на 13 септември. Главният прокурор каза, че има две версии в тази връзка - едната е на директора на дирекция "Техника" Пламен Костов, а втората е на генералния директор на БНР Светослав Костов. Според първата версия спирането е извършено със знанието и съответните нареждания на Светослав Костов. Сотир Цацаров обяви, че предстои провеждането на очна ставка заради разминаването на показанията на двамата. Втората сюжетна линия е заради сигнал от Съвета за електронни медии, към който е приложен протокол от проведената среща на членовете на медийния регулатор с представители на редколегията на "Хоризонт" и други журналисти от радиото във връзка с информация за принуда върху генералния директор и за принуда върху журналисти..." - в. "Стандарт".

"Разследването за БНР е показало, че има данни за престъпление. Това е заключението на наблюдаващия прокурор от Софийската районна прокуратура. Предстои образуване на досъдебно производство по сигнала за принуда чрез злоупотреба с власт от и върху генералния директор на Радиото, обяви главният прокурор Сотир Цацаров пред временната анкетна парламентарна комисия за кризата в БНР, цитиран от Offnews.bg. Като ключови доказателства разследващите ще разгледат разпечатките от разговори на генералния директор Светослав Костов, техническия директор Пламен Костов, журналистката Силвия Великова и др. Има съдебно разрешение те са бъдат изискани от мобилните оператори, стана ясно от изложението на Цацаров по двете основни разследвания за скандала в радиото - по повод спирането на сигнала на "Хоризонт" на 13 септември и за евентуален натиск за свалянето на Силвия Великова от ефир. Има две основни версии в разследването за спирането на сигнала на Програма "хоризонт" на 13 септември и те взаимно си противоречат, информира Цацаров и описа фактологията пред депутатите. Със сигурност е установено, че техническа причина за профилактика или спиране не е имало и радиото е могло да излъчва програмата си. Затова на 17 септември СРП е образувала досъдебно производство, като е изискала документи, служебна кореспонденция и данни от компютърно-деловодната система на радиото, разпитани са свидетели. Според първата версия - тази на директора на дирекция "Техника" Пламен Костов - на 11 септември 2019 г. генералният директор си дошъл от командировка в чужбина ден по-рано. Обадил му се в 17:51 ч и му казал на 13 септември да спре излъчването на "Хоризонт". Пламен Костов реагирал, че това е пълно безумие. Отговорът гласял: "Изпълнявай!" Тъй като искането било крайно необичайно, от НУРТС (дружеството, което отговаря за разпръскването на радиосигнала) поискали писмено потвърждение на нареждането. Светослав Костов наредил "Изпращай, каквото трябва." Това станало в нов разговор около 18 ч. По думите на техническия директор Пламен Костов уведомлението за спиране на програмата, което носи резолюция "да" и подпис от генералния директор, е заведено в деловодството на Радиото на 11 септември (тук има разминаване с посочената от Св. Костов дата - б.р.). След като сигналът бил спрян в 6 ч на 13 септември, в същия ден, в 10:20 ч Пламен Костов получил ново обаждане от генералния директор, който му наредил да пуска ефира. Изненадани от новата промяна в разпореждането, от НУРТС отново поискали писмено потвърждение на тази заповед. Ако тази версия бъде потвърдена, то би означавало, че със знанието на Светослав Костов и при подправени служебни нареждания е бил спрян "Хоризонт". Втората версия е на Светослав Костов. Пред прокуратурата той заявява, че няма спомен за дата и час за обаждането към техническия директор след завръщането си в страната и че не е давал цитирането от Пламен Костов нареждане. За следващото обаждане по-късно същия ден също нямал спомен, а това на следващия ден отрича да е провел. С разпечатки от мобилните оператори разговорите ще бъдат проверени, а между двамата ще има очна ставка, информира Цацаров. В другото голямо разследване - за натиск в работата на радиото - също се оформят две основни версии, показва проверката на прокуратурата. Тук основният сюжет се върти около разговор между Силвия Великова и Светослав Костов в Борисовата градина, за който журналистката твърди, че се е състоял, а Костов отрича. По думите на съдебната репортерка именно на тази среща Костов ѝ споделил, че над него има натиск да я свали от ефир и да я отстрани от ресора, в противен случай на радиото ще се случи нещо лошо, а "децата му ще гладуват". Генералният директор, казва Великова, се оплакал, че е получил обаждания от 4-ма души, които натискали за отстраняване на журналистката. Не назовал кои са те, а при въпрос дали да звъннат на премиера, той отрекъл натискът да идва от Борисов. И по този сигнал прокуратурата очаква разпечатки от мобилни оператори, за да свери версиите. Снети са показания на Силвия Великова, Даниела Късовска, Ивайло Савов, Николай Кръстев (всички те работещи в "Хоризонт" в онзи момент), на Светослав Костов, на ръководителя на Радио "Стара Загора" Любомир Чешмеджиеви др. Пенсионираният шеф на "Хоризонт" Ивайло Савов е посочил пред разследващите, че във Viber от служебния му мобилен телефон, който върнал след пенсионирането си, са водени част от цитираните пред прокурорите разговори. Телефонът е изискан от прокуратурата, но съдържанието на разговорите още не й е известно. Изискани са и записи от камери на входа на сградата на БНР, които евентуално да потвърдят имало ли е среща в Борисовата градина между Великова и Костов. Свидетел на срещата станала тяхна колежка на име Радослава, която е в отпуск по майчинство. Според Костов той само минал покрай двете жени и ги поздравил, без да проведе разговор с Великова. Според съдебната репортерка колежката ѝ Радослава, след като се поздравила и с генералния директор, казала, че ще ги остави насаме, защото очевидно имат среща, и си тръгнала. "Не съм искал от никого да бъде заменяна Силвия Великова", твърди Костов пред разследващите. Много е вероятно двете разследвания да бъдат обединени, посочи още Цацаров. Той изрази недоумение как е възможно с един имейл да бъде спрян сигналът на БНР в цялата страна. Главният прокурор най-вероятно ще бъде изслушан още веднъж в комисията преди тя да приключи работата си. Това трябва да стане преди края на декември..." - в. "Сега".

Отношенията ни със Северна Македония отново са във фокуса на медийното внимание.

"Със 129 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се" Народното събрание прие декларацията, с която подкрепя започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания към Европейския съюз, но в същото време се поставят редица изисквания към двете държави. Парламентът подкрепи и позицията на правителството от вчера, в която също има условия във връзка с бъдещите преговори с двете държави. Въпреки почти единодушното гласуване и това, че проектът на декларация беше съгласуван още от началото на седмицата, дебатите по документа продължиха около два часа. В края на разискванията, в които се говореше основно за нерешени, натрупвани от десетилетия исторически противоречия, за антибългарска риторика, настроения и действия в Северна Македония, депутатите приеха с минимални корекции вече внесения текст, подписан от повечето от парламентарните групи. Трима депутати от БСП бяха против, както и един независим. По искане на "Обединени патриоти" в декларацията беше включено и изискване властите в Северна Македония да съдействат за издирването, възстановяването и поддържането на българските военни паметници и гробища. По предложение на Таско Ерменков от левицата пък се прие разширяване на текста, с който се искаше македонската страна да реабилитира жертвите и репресираните от югославския комунистически режим заради българското им самосъзнание, като депутатите решиха това условие да важи не само за периода на този комунистически режим, а по принцип. Аргументите на Ерменков бяха, че така ще се обхванат и репресираните по време на войните преди това и преди установяването на комунистическия режим, които са дори повече. Подобно настояване отправи и Станислав Станилов от "Атака". С декларацията си парламентът се противопостави "по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеологията от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание". Документът настоява Република Северна Македония да прилага ефективно без забавяне и на добра воля Договора за добросъседство от 2017 г. А също и страната да се придържа към изискването на договора за "обективно, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на исторически събития". Изисква се Северна Македония да се въздържа от опити за подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на т.нар. македонско малцинство в България. Потвърждава се и друго изискване, поставено в позицията на правителството - Северна Македония да се придържа стриктно към клаузите за официалния език на Северна Македония. Народните представители ще искат и да се прекратят всякакви форми на "говор на омразата" към България и граждани на Северна Македония с българско самосъзнание. Документът предвижда и изисквания към Албания във връзка с членството, като се настоява за гарантиране в максимална степен правото на българското малцинство да учи безпроблемно български език като майчин. Най-недоволни от подготвения документ бяха основно Валери Жаблянов от левицата и независимият Павел Шопов от "Атака". Жаблянов поиска да се настоява Северна Македония да признае българския характер на националното революционно освободително движение в Македония, а също и да признаят българския характер на революционната организация, която го е осъществила. Така щяло да се сложи края на спорове около личности като Даме Груев, Гоце Делчев и др. По думите му декларацията не включва най-съществените въпроси и спорове между двете страни. Той поиска да се включат и точки за езика, културата, литературата, да не се изопачават историческите събития. Жаблянов беше репликиран дори от съпартиеца си Кристиян Вигенин. Той коментира, че декларацията не е съвършена, има какво още да се добави, но "емоцията и романтиката винаги са съпътствали изказванията за Македония", а когато политиците се поддават на това, винаги са бъркали..." - в. "Дневник".

"Ние като ЕП следва да бъдем последователни по отношение на подкрепата за европейската перспектива за Западните Балкани. Най-вече защото процесът на присъединяване е двигател за реформи и за постигане на стабилност в региона. Ето защо, приветствам препоръката на ЕК за започване на преговори с Република Северна Македония и с Република Албания.", заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в Брюксел. Той подчерта, че в последните няколко години фокусът на ЕС е изместен от интеграция в посока сигурност, което в голяма степен превърна Югоизточна Европа в арена на противоборства. "Така рискуваме да превърнем усилията ни в борба за Западните Балкани вместо в интеграция на Западните Балкани. Да се върнем на полето на интеграцията.", акцентира Витанов. Ръководителят на българските социалисти наблегна, че започването на преговорите не трябва да се разглежда като гаранция за членство, а като движеща сила за засилване върховенството на закона и поддържане на толерантни добросъседски отношения. "Напредъкът зависи както от индивидуалните усилия, така и от изпълнение на критериите за членство.", допълни Витанов." - в. "24 часа".

"Македонският премиер Зоран Заев заяви, че очаква България да бъде един от най-лоялните привърженици на решението за дата за преговори за присъединяване към ЕС и вярва в решаването на всички въпроси чрез двустранен диалог и изграждане на приятелство. Наскоро той обяви среща с българския си колега Бойко Борисов, както и среща със смесената българо-македонска експертна комисия, която ще проведе среща преди заседание на Съвета на ЕС. Изпълнението на Договора за приятелство е задължение и на двете страни. Убеден съм, че ще намерим решения с приятелска България, отбеляза Заев. "За мен като политик, осъзнавайки чувствителните теми на Балканите, напълно разбирам дебатите в България и Северна Македония по отношение на революционер Гоце Делчев, който България също го смята за свой. Вярвам, че са възможни решения по всички въпроси. Още в понеделник ще имам среща с историческата комисия, която ще има среща на 15-ти този месец", каза още македонският премиер. Изпълнението на споразумението е задължение на двете страни и вярвам, че ще продължим да намираме решения с приятелска България, заяви македонският премиер Зоран Заев, коментирайки подкрепата на България за началото на преговорите за членство в ЕС, но при определени условия, информира БГНЕС. "Ние сме в постоянен контакт с България, приветствам решението за подкрепа, т.е. очаквам България да бъде един от най-силните привърженици на получаването на дата за начало на преговорите. Нормално е да очакваме, че споразуменията трябва да бъдат изпълнени и аз съм щастлив, че постигнахме добросъседско споразумение, което е голяма работа и важна крачка напред и за двете страни. Изпълнението на споразумението е задължение и на двете страни и вярвам, че ще продължим да намираме решения с приятелска България", каза Заев. Той посочи, че постигнато разбирателство по отношение на шест исторически фигури и четири глави, които са били изпълнени за две години. Той вярва, че те ще продължат да намират решения чрез двустранен диалог с приятелска България. "Тези дни ще имам контакти с много политици и с моя приятел Бойко Борисов. Нашите министри са в постоянна комуникация. Очаквам да бъде поне един от най-силните привърженици на решението за датата на преговорите", подчерта Заев." - в. "Труд".