С научно изследване на българската архивистика днес отбелязват Деня на архивиста в Кърджали. Автор е дългогодишният бивш директор на архива Вълчо Златилов. Книгата,която е плод на дългогодишен изследователски труд и професионална практика е под наслов „Вътрешнофондовата класификация в документалните и архивните фондове в България 1951-1990 г. ”Рецензенти са най-известните наши специалисти по проблемите на архивистиката :проф.д.и.н.Стефка Петкова и директорът на Държавна агенция „Архиви” доц.д-р Михаил Груев.
Изследването е отпечатано от авторитетното издателство „Фабер” от Велико Търново, имащо зад гърба си над 3200 заглавия.”Фабер” публикува и първите две книги на Вълчо Златилов:”Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат/1919-1923 г./” и „Разбойничеството в Източните Родопи между двете световни войни и съвместните действия на българските , гръцките и турските власти за неговото ликвидиране/1918-1941 г./”.
Вълчо Златилов е роден през 1954 г.в Ивайловград. През 1978 г.завършва история с профил архивистика в СУ”Св.Климент Охридски”, след което започва работа като архивист в Държавен архив-Кърджали. От 1992 до 2018 г. е и ръководител на архива.
Научните интереси и търсения на Вълчо Златилов са в две направления. Насочени са от една страна към основните теми и проблеми на архивната теория, методика и практика в България като вътрешнофондовата класификация в документалните и архивни фондове, обхвата и спецификата на информационните масиви, съхранявани в държавните архиви, публикуването на архивните каталози и други справочни пособия. От друга страна към изследване на теми от новата и най-новата история на Източните Родопи и Западна Тракия с оглед на преодоляването на съществуващите в историографията бели полета.
Изследването на Вълчо Златилов посветено на архивистиката излиза в момент , когато се преосмисля въведената под съветско влияние практика на обработка и ползване на документите в българските архиви. Авторът подлага на критика съветски авторитети, чийто изследвания десетилетия са определяли развитието на българската архивистика. Той предлага свой метод за работа. Рецензентите и специалистите отбелязват като приносни първа и четвърта глава на книгата.
Златилов се намесва и във фундаментални спор за процентът на архивираните фондове към документалните. Мненията са,че процентът варира от 5 до 10 на сто.
В книгата си авторът отбелязва, че архивите като институция още с възникването си са били поставени пред задачата да намерят удобен и резултатен начин за организиране на документите,които са под тяхно управление. Ограниченото количество обаче,и видовото еднообразие на документите в началния период от съществуването на архивите позволяват подреждането и описването на всеки документ сам за себе си, по аналогия с използваната система при подреждането и описването на книгите в библиотеките. По късно с нарастването на обема на документите се променя и методиката. Опитът във Франция през ХVIII-XIX въвежда в практиката класификационната и отчетна единица „фонд”,която се ползва и днес. Съкращаването на времето за обработка на фондовете в архивите повсеместно се съпровожда от усилия за търсене на нови методи, отбелязва Вълчо Златилов.
Днес Златилов ще има възможност да представи пред колеги и приятели основните аспекти на своето изследване. Това ще стане в Държавен архив-Кърджали на професионалния празник на архивиста.
Като професионален празник на архивистите 10 октомври започва да се чества в България през 60-те години на ХХ век. С Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерството на вътрешните работи, с което се поставя началото на националната архивна система. Постановление 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви.
Кърджали бг вести
