Бившият френски президент Жак Ширак почина на 86-годишна възраст. Това съобщава "Франс прес", като се позовава на семейството му.
Жак Ширак бе президент на Франция два мандата - от 1995 до 2007 г. - седмият държавен глава на Петата република. Преди това освен два пъти министър-председател (в продължение на 18 години) и кмет на Париж. Политическата му кариера е една от най-дългите в Европа.
Няколко години той имаше проблеми с паметта, за които се смята, че може да са свързани с Алцхаймер или с инфаркт, който получи, докато бе на поста.
От комунист към либерал
Роденият в Париж Ширак е в активните си политически години консерватор - под негово лидерство се сформира Съюзът на народното движение, по-късно оглавен от Никола Саркози (спечелил един мандат след Ширак). В началото на кариерата си обаче е комунист. По-късно се обучава в елитното Национално училище за администрация. Сражава се в алжирската война малко след постъпването си в партията, като задейства лични връзки, за да бъде изпратен.
Тласък на политическия му живот дава назначаването му като началник на кабинета на премиера Жорж Помпиду през 1962 г. Десетилетие по-късно той все още говори за нуждата от силна държавна намеса в икономиката и е на евроскептични позиции. През 80-те либерализмът на американския президент Роналд Рейгън е предпочитаната му идеология, защитник на обединена Европа.
Сред моментите, с които се прочува като президент на международната сцена, е съпротивата срещу инвазията в Ирак през 2003 г. Заради отказа му да се включи, както и този на Германия, САЩ определят Франция и Германия като "старата Европа".
Това вдига сериозно рейтинга на Ширак, който открито заявява, че войната трябва да е "крайна мярка", и го прави един от най-популярните президенти в историята на Франция. След като е преизбран обаче, във втория си мандат (до 2007 г.) става един от най-непопулярните.
Той обаче ще остане в историята и като президент, чийто мандат е белязан от икономическа стагнация и липса на реформи, задълбочила неравенството във Франция. Преди 7 години той също така получи двегодишна условна присъда, след като бе признат за виновен, че е присвоил обществени средства като кмет на Париж, за да финансира партията си.
